"Кибритлийки" отчаяно имитира Тарантино
Като феминистки комикс, но с още по-малко логика
Крушата не пада по-далеч от дървото: Лина Хийди и Карън Гилън като взривоопасни майка и дъщеря.
Как се нарича филм, в който облечено в яркоцветен анцуг секси девойче опатква десетки мъже противници в сумрачен сутерен? Би могъл да се нарича "Убий Бил" (2003), но през 2021-ва същите тропи са взети на въоръжение в продукцията на Studio Canal и "Нетфликс" "Кибритлийки" (скопен превод на поне малко оригиналното Gunpowder Milkshake).
Филмът на израелския сценарист и режисьор Навот Папушадо заема смело от комиксовия ноар на "Син сити" и от хиперкинетичната бруталност в "Джон Уик". Но най-очевидното влияние все пак остава Куентин Тарантино с естетиката и извънмерното насилие във филмите му от 90-те години (и след това). Всъщност през 90-те независими екшъни като този излизаха много, стигаха обикновено само до видеопазара - където им е мястото, и логично в САЩ и няколко други страни "Кибритлийки" финишира в каталога на "Нетфликс". В България и повечето държави в Европа обаче той се разпространява на кино, може би за да запълни поразяващите празнини в пристигащия отвъд океана афиш, предизвиквани от коронавируса вече втора година. Досега стрийминг гигантът рядко е участвал в подобен тип хибридни сделки за дистрибуция - възможно е в бъдеще моделът да бъде приложен и за далеч по-добри заглавия.
"Кибритлийки" е подражателски, самоцелен и лишен от фантазия филм въпреки интересния актьорски състав и крайната стилизация на всеки кадър. Карън Гилън, позната от "Пазители на галактиката" и последните две серии на "Джуманджи", поема главната роля - на второ поколение хладнокръвна професионална убийца. В ранните си тийн години героинята е изоставена от майка си (Лина Хийди, малко по-симпатична тук, отколкото като Церсей Ланистър) в крайпътна закусвалня, където оръжията се оставят на бара, а зад чаша млечен шейк се извършват мътни сделки. Единствената новост в сценария е женското овластяване след толкова филми за наемни убийци от силния пол. Истината е обаче, че героинята е марионетка на могъща мъжка организация, наречена просто Фирмата, и персонифицирана единствено от Пол Джамати. Пък и бездруго Тарантино се сети пръв.
Докато избива цели армии по пътя към независимостта, героинята не пропуска да се отбие в библиотеката, където във всяко томче от литературната класика се крие различно оръжие (но не преносно). Трите орисници - пардон, библиотекарки - са Мишел Йео, Анджела Басет и Карла Гуджино. "Нетфликс" умеят расовото многообразие по-добре от всички, за жалост на "Дисни".
Облети в неон кадри, ръкопашни боеве на каданс и стрелби с два пистолета в двете ръце - все неща, които сме виждали безброй пъти в киното от последните няколко десетилетия, само че понякога зад тях стоеше и сюжет, дори метафоричност. Тук подобни неща няма въпреки включването на ново малко момиченце, което да бъде едновременно застрашавано и закриляно от смъртоносната протагонистка. То влиза в кадър само за да покаже, че авторът е преписвал и от "Леон".
Изглежда като феминистична адаптация по комикс или видеоигра, но насилието е в размери, които не позволяват да бъде гледан от подрастващи - освен това малкото вълнение и ирония в сценария (в съавторство с Ехуд Лавски) се стопяват минимум час и половина преди края. Кичът също може да е форма на изкуство, но с "Кибритлийки" случаят не е такъв.
YouTube
можете да направите дарение през PayPal
