"Кунг-фу панда" е остатък от златната ера на анимационното студио на DreamWorks в началото на века - заедно с "Шрек", спечелил първия в историята "Оскар" за пълнометражна анимация, "Мадагаскар" и "Как да си дресираш дракон". Днес всичко това е минало и четвъртата част на историята за дебелата мечка, която се прави на Брус Ли, е предпоследната продукция, нарисувана в собственото студио на компанията в Глендейл.
"Кунг-фу панда 4" се появява цели осем години след предишния епизод от 2016 г. Не очакваме революционно развитие от простичкия сюжет за лакомата и духовита панда По, която обича пелмени и кунг-фу. Въпреки че свежестта и елементът на изненада от оригинала (2008) отдавна са си отишли, това е поредица, която не увяхва, а расте заедно с героя си... и неговия апетит. Сценарият остава схематичен и предвидим, но визуалното представяне е цветно и енергично; а протагонистът е възможно най-очарователният рисуван персонаж, за който можем да се сетим.
Подобно на "Миньоните", "Кунг-фу панда" не разчита на оригинална естетика или творческа смелост, а на собствената си страхотност, както би се изразил едноименният герой. Той продължава да привлича тълпи от деца и родители: до степен да детронира без усилие епичния "Дюн: Част втора" както по света, така и у нас. В България "Кунг-фу панда 4" с лекота отбеляза най-високия премиерен уикенд от началото на годината (32 хиляди зрители, 45 хил. с предпремиерните прожекции - срещу 29 хиляди за "Дюн 2"). В САЩ, където филмът се разпространява от миналата седмица, той катурна космическата фантастика само след седем дни на върха; и макар глобалните му резултати засега да изостават, По се закотви сигурно на второто място сред най-доходоносните филми на първото тримесечие от годината. Това е добре дошло развитие за анимационния жанр, след като последните опити за семейно развлечение на "Дисни" и "Пиксар" се оказаха пълен провал.
Но да се върнем в Долината на мира. Някогашният аутсайдер По е приел охотно ролята на Воин дракон, който раздава шутове на лошите при нужда. До такава степен, че отказва да се раздели с това амплоа и да качи следващото стъпало - на духовен лидер, което му обещава неговият сенсей, киселият Шифу.
Също както във всяка от предишните серии, по пътя към вътрешния мир По трябва да се справи с нов суперзлодей. Този път това е Хамелеона - коварен гущер, способен да се превръща във всякакво живо същество. Бясната петорка - познайниците на зрителя от първите три епизода, този път са свалени от екран, но пандата има нов ортак: палавата лисичка Жен, а сред враговете мярваме могъщия Тай Лунг, когото той разпарчетоса още в първа част. Тук са и родителите на По - патокът кулинар, който го е отгледал, и биологичният баща, внезапно открит в "Кунг-фу панда 3". Изненадващо, Хамелеона съвсем не е най-запомнящият се герой във филма, нито заключителната битка с него - най-зрелищната. Пиков момент в "Кунг-фу панда 4" е патакламата в крайпътна таверна, висяща на ръба на скала над морето.
С режисурата се заема тандемът Майк Мичъл - Стефани Ма Стайн, които са новаци в поредицата, но са работили върху "Лего: Филмът 2" (той) и "Рая и последният дракон" (тя). Със скромен мащаб на битките, повече хумор, отколкото епика, и уютния чар на познатото, "Кунг-фу панда 4" е досущ като менюто на своя герой: comfort food, който носи спокойствие, радост и оптимизъм. Странен е само преводът на български. Любимите на По пелмени (dumplings) незнайно защо са преведени като питки, а името му внезапно е станало Поу. В интерес на невръстната публика, която се нуждае от дублаж на родния език, няма как да жалим за оригиналните гласове, които стоят зад рисуваните герои. Ще кажем само, че Джак Блек в ролята на По е едно от по-добрите попадения на Холивуд в жанра на озвучаването. В негово изпълнение - като част от дуета Tenacious D - е и музикалният поздрав в края на филма: кавър на хита на Бритни Спиърс Baby One More Time.
Още веднъж, панда, та нали приходите са в кърпа вързани.
YouTube
