На пръв поглед "Дивият робот" подхваща горещата и тревожна тема за изкуствения интелект, навлизащ все по-навътре в живота ни. На втори, това не е история за мислещи машини, а за могъщата сила на природата, майчинския инстинкт и принадлежността към общност. Дълбоко човечен филм, в който не се появява, дори за двайсетичетвъртинка от секундата, нито един човек - територия, запазена доскоро за "Пиксар".
Но "Дивият робот", който без затруднения отнесе "Жокера 2" в боксофиса, се очертава като безспорен претендент за анимационния "Оскар" догодина на фона на скромното представяне на конкуренцията. Той е производство на DreamWorks - студиото, чийто "Шрек" спечели първата в историята статуетка за пълнометражна анимация през 2001 г. Режисьорът му Крис Сандърс е подписал също "Как да си дресираш дракон" и "Лило и Стич". Макар тук да работи не по оригинален сценарий, а по книжната поредица на Питър Браун, той добре знае какво е да разказваш истории за странно създание, попаднало не на мястото си.
Точно това се случва с Розум 7134, домашен робот помощник, след като корабокрушира на малък остров в Тихия океан. В началото този механизиран Робинзон Крузо мисли отчайващо бинарно - има задача, тя трябва да се свърши, край. Но кипящото от живот парче земя, на което човешки крак не е стъпвал, тепърва ще го изненадва. А и той ще изненадва обитателите му.
Сюжетът е прост - след известен период на адаптация към този нов, пъстър свят роботът с партизанско име Роз намира своята дългоочаквана задача: патето Светлонос, изтърсаче от единственото оцеляло яйце в гнездото си. Да бъдеш майка не е лесна задача за никого, както предупреждава опосумката със седем бебета на гърба си. Но как може един робот да научи пате да се храни, да плува и лети?
"Дивият робот" се хвърля смело в територии, които филмите за най-малките обикновено отбягват - на острова властват законите на оцеляването и смъртта е ежедневно събитие. Но Сандърс разказва деликатно и нежно, тъй че да размекне сърцата на зрители от всички възрасти, без да предизвиква шок или болка. Както в живота, има драма, има скръб, има и загуба. Но има и спасение, емпатия, саможертва. Дилемата между природа и технология, между закодирано и придобито, между личния и общностния интерес - всички тези фундаментални за човешкия род теми са сложени на масата. А всъщност говорим за миловиден робот, пате и - в задължителното комично амплоа - лисугер.
Тези идеи не са напълно нови: и в "Уол-И" на "Пиксар" робот се научи да обича, и шедьоврите на "Гибли" са движени от могъщата магия на природата. Може би и дизайнът на Роз не е напълно новаторски - тя има прилика с облите форми на BB-8 от "Междузвездни войни" и на Баймакс от "Героичната шесторка". Но "Дивият робот" е толкова възхитително нарисуван - смесица от фотореализъм и импресионизъм, толкова емоционален, че деца и възрастни заедно ще бършат сълзи в киносалона. С българския дублаж губим въздействащата палитра гласове на Лупита Нионго, Педро Паскал, Катрин О'Хара, Бил Наи и дори Марк Хамил, но пък печелим възможността да споделим с деца и внуци филм, който няма да остави никого безучастен.
Надявам се "Дивият робот" да влезе в пантеона на златните анимационни филми, които остават във времето, защото като всеки от тях, и той говори на вечни теми: любовта, която побеждава логиката; чувствата, извиращи от места, които не разбираме; горчиво-сладката сделка да се разделиш с някого, за да може той да полети. Когато игралното кино с герои-хора е подчинено на технологията до почти пълна загуба на човешкост, е напълно възможно една анимация с робот да носи в себе си по-големи хуманистични идеи.
YouTube
