Едва ли някой е подозирал, че седемдесет години след като Иширо Хонда създава за Toho Co. радиоактивното чудовище, изобразено на екрана от човек в гумен костюм, Годзила ще е още тъй трептящо актуална. 37 филма - японски и американски - по-късно, Godzilla Minus One (японски, без шансове да го видим на големия екран у нас) спечели първия "Оскар" в актива на гигантския гущер, за визуални ефекти. А "Годзила и Конг: Нова империя" трещи в киносалоните по целия свят през изминалия уикенд, прегазвайки 200 милиона долара като суха съчка. Наистина, най-голям приход филмът очаквано реализира в САЩ (80 милиона) и Китай (44 милиона), но той е най-гледаният и в България, където привлече без усилие 13 хиляди зрители за три дни и остави зад гърба си предишните два блокбастъра на март - и на годината - "Дюн: Част втора" и "Кунг-фу панда 4".
Не е трудно да се прогнозира, че филмът на Адам Уингард ще надмине финансовите резултати на своя предшественик - "Годзила срещу Конг". Той излезе точно три години по-рано, все още в разгара на коронавирусната пандемия, и инкасира достойните за ситуацията 470 милиона. В най-мрачните фантазии на боксофис анализаторите тази гигантска, гръмотевична глупост, която го следва, може дори да поведе класацията на най-доходоносните филми за 2024 г.
Ако оставим сметките и се върнем десет години назад, ще видим старта на "Чудовищната вселена" на Warner Bros. и студиото Legendary. В "Годзила" на режисьора Гарет Едуардс звярът от морските дълбини беше захранен вместо от Хирошима, от радиацията на току-що избушилата тогава АЕЦ "Фукушима". Основните обвинения към филма бяха, че в него Годжира участва твърде малко.
Затова в последващите епизоди от т.нар. MonsterVerse играта загрубя: появяваха се нови и нови компютърно генерирани чудовища от пантеона на Toho - Мотра, Родан, Гидора, МехаГодзила; на помощ се притече дори звярът, убиван неколкократно от красавицата от 1933-та насам, Кинг Конг. По-глупаво, по-голямо, по-силно изглежда е мотото на този свят, вълнуващ предимно подрастващите момчета. Историите в него ставаха все по-малко мрачни, по-малко страшни, дори опитите за включване на истински актьори (Кен Ватанабе, Жулиет Бинош, Брайън Кранстън, Том Хидълстън, Самюел Джаксън, Александър Скарсгард...) бяха изоставени. Ясно е, че никой не отива да гледа филм като този заради драматургията, диалога и задълбочените характери, но този път сценарият на Уингард, Тери Росио и Саймън Барет достига трансцендентални нива на тъпота - дори спрямо скромния стандарт на жанра. Искате екшън с чудовища? Ето ви екшън с чудовища, но ще е без капка мисъл.
Това, което има да се знае за "Нова империя" е, че в него Годзила е всъщност в поддържаща роля. Титуляр е Конг, който обитава Кухата земя (от конспиративната теория) и се бори с маймунозлодей на име Белязания. Хората, предвождани от симпатичната учена на Ребека Хол, имат функция на регистратори на подземните катаклизми. За разлика от други кайджу продукции, насочени недвусмислено към източния пазар и поради това включващи азиатски актьори и дори езици, тук ключовите персонажи са индианци. Скорсезе не е открил топлата вода!
Следва приключенски миш-маш с чудовища, в който за разнообразие действието кръстосва цялата планета - вместо да се задоволи със САЩ и неговите символни сгради, Годзила си свива гнездо в римския Колизеум, води двубой с Кинг Конг на египетските пирамиди, а решаващата екшънсцена във филма се развива на плажа "Копакабана" в Рио, под всеопрощаващия поглед на Исус от статуята.
Във визуално-техническо отношение филмът е приличен (е, няма да се добере до "Оскар") и все пак липсва дори лоботомиращото забавление, на което жанрът е способен. "Годзила и Конг" е дълъг милостивите 115 минути, но по-голямата част от тях са само разгрявка за голямата пата-кюта. Има моменти в киното, когато ти се иска просто да имаше бутон за бързо превъртане. Вместо боза, но с апломб и пуканки, този път ни предлагат вкиснала боза. За бога, не купувайте.
YouTube
