Кината по света се надяваха спасението им от пандемичния фалит да бъде "Тенет", после обърнаха (напразно) погледи към "Жената чудо", а накрая какво се получи - дойдоха две чудовища с размер на небостъргачи и ги спасиха те. С любезното съдействие на ваксините, разбира се. Но и "Годзила срещу Конг" изненада с успеха си: 390 милиона дотук, и числото още расте - човек встрани от бизнеса почти би се заблудил, че угрозата е отминала.
В България чудовищата на Warner и Legendary кретат зад местните звезди от "Голата истина за група "Жигули"; това е оптимистично по повече от една причина. "Годзила срещу Конг", разбира се, изглежда и звучи гръмотевично в IMAX салон. Философите вероятно ще търсят в успеха му хипертрофирало желание за бягство от действителността, която хич не беше - и не е - весела напоследък. "Годзила срещу Конг" обаче е отвъд ескейпизма: той е трансцендентално тъп. Просто не е за вярване, че абстиненцията за ходене на кино се манифестира в гледане именно на това.
Зрителите ще бъдат щастливи да получат две (само две!) битки между японския гущер и гигантската маймуна, както и финалната схватка с машинната Мекагодзила. Те са технологично изпипани и демонстрират едни от най-добрите визуални и звукови ефекти, които катастрофичен екшън за чудовища би могъл да предложи. Претекстът за тези кратки схватки обаче е толкова жалък, че се усеща като изгубено време, което би било най-добре да бъде превъртяно на fast forward.
Кайджу филмите, създадени в Япония след ядрената катастрофа, не са имали за цел сюжетна сложност, специфична естетика и развитие на персонажи: Годзила просто излиза от океана и прави Токио на трохи. Горе-долу така е било и в американските трактовки по темата - от Роланд Емерих през 90-те до старта на "чудовищната Вселена" на Уорнър през 2014 г., с много успешния филм на Гарет Едуардс. С Кинг Конг - звярът, убиван неколкократно от красавицата, е съвсем малко по-сложно. Ясно е, че не можем да очакваме Шекспиров театър от филм за сблъсъка на две чудовища, но защо тогава са си правили труда да наемат истински актьори (Александър Скарсгард, Деймиън Бичир и Ребека Хол), като можеха и тях да заменят с компютърно генерирани модели?
Теорията за Кухата земя е разиграна така кухо, сякаш в следващия епизод Земята ще бъде 2D, като в заветите на плоскоземците, а мотив за сблъсъка между чудовищата така и не е ясно артикулиран до края на филма. Абе, последните двайсет минути стават. Колко по-зле може да бъде от последните епизоди на "Трансформърс"?
YouTube
