"Ундине" на Кристиан Пецолд е типично европейско арт кино, което ще бъде разпознато от малобройните зрители, гледали предишните филми на берлинския режисьор "Барбара", "Феникс" и "Транзит". Но това е и история на границата между митологичното и битовото, която по някакъв много по-кротък, човешки (а и много по-евтин от гледна точка на бюджет и специални ефекти) способ разглежда любовта по начин, подобен на този в наградения с "Оскар" холивудски хит "Формата на водата".
Само че тук човек е мъжът, а водната нимфа - жена, съвсем в съзвучие с фолклора на Европа и Близкия изток. Паула Беер спечели "Сребърна мечка" на последното предепидемично Берлинале (2020) за ролята на русалката, която се влюбва в простосмъртни и се налага да ги убие, когато предадат любовта й.
В земното си превъплъщение Ундине е историк и екскурзовод през архитектурната традиция на Берлин - град, построен между две големи реки и върху пресушени блата. Любимият й е индустриален водолаз, а срещата им е буквално с гръм и трясък - от сринал се върху тях гигантски аквариум в едно заведение. От него изскача и главният фетиш на филма - малка керамична фигурка на водолаз, символ, който ще се движи с героите чак до края.
Първоначално намеците за свръхестествената природа на Ундине са едва забележими, героите изглеждат най-обикновени берлинчани, с банално ежедневие и напълно човешки неволи и преживявания. На този делнично сив фон катарзисът връхлита внезапно и оставя зрителя и героите колкото объркани от развитието на събитията, толкова и просветлени относно посланието на филма: любовта надделява. Режисьорът споделя в едно от своите интервюта, че е бил вдъхновен от по-старите устни предания, но и от немския романтизъм като антипод на индустриализацията и капитализма, които с идването си размагьосват всичко неясно в заобикалящия ни свят.
А аз напразно чакам момента, в който лишените от фантазия български сценаристи ще вкарат я някоя самодива, я някой караконджул в сценариите си (и това няма да бъде самоцелно, а драматургически защитено - но май много искам). Но има да почакам, понеже за тях националната културна традиция стига максимум до Ботев и Левски.
YouTube
