Хираяма е ангел. Той не лети в небето над Берлин (като Дамиел в "Криле на желанието"), а е тук, на Земята, в най-ниския социален слой на Токио, където си изкарва прехраната с чистене на обществени тоалетни. Хираяма живее в малка стаичка, пълна с книги и касети. Не е чувал за интернет, а телевизор вижда само в заведението за бързо хранене, в което се отбива вечер. Има само една мивка, на която да се избръсне сутрин, и ходи на обществена баня след работа. Обядва винаги сандвич на една и съща пейка в парка, където снима листата на дървото над нея с малък лентов фотоапарат. Слуша музика в колата си. След Хираяма многобройните тоалетни на мегаполиса блестят. Вечер той чете книги на нощна лампа, през почивния ден отива с колело до обществената пералня и до малък бар - дупка в стената - където всички се чувстват като семейство.
Хираяма почти не говори. До 90-ата минута на "Прекрасни дни" героят, който присъства във всеки един кадър на филма, казва по-малко от двадесет думи. Така на Вим Вендерс не е било толкова трудно да работи с японски актьори на непознатия за него език, макар че неколцина от второстепенните персонажи имат повечко реплики.
Ако приемем, че драматургията на екрана е аудиовизуален вариант на белетристика, "Прекрасни дни" е най-близкото до поезия в съвременното кино. Той бележи завръщането към върхова форма за 77-годишния германски режисьор ("Париж, щата Тексас", "Криле на желанието", "Отвъд облаците"), който през последния четвърт век засне редица вълнуващи документални ленти - "Буена Виста Сосиал Клуб", "Пина", "Солта на земята", "Анселм", но нито един заслужаващ внимание игрален филм.
Със скромния си мизансцен и минималистичен бюджет, с персонажи, които се броят на пръстите на едната ръка, "Прекрасни дни" стои на границата между документалното и художественото. Той поема своя път от един сюжет с абсурдно пиарски характер. Японците наслучайно излъчиха този филм на чуждестранен режисьор за свой национален претендент в тазгодишните награди "Оскар". Вижте блестящите ни тоалетни, вижте какви хора са чистачите им! На фона на вълнението от филма квартал Шибуя в Токио (където той е заснет) предлага дори "тоалетни турове" из 17-те съоръжения, проектирани от известни архитекти за Олимпийските игри през 2020 г. Те така се и състояха без публика на трибуните - и с година закъснение заради пандемията - но тоалетните на Шибуя, истински произведения на изкуството, са вече обезсмъртени в киното.
Оригиналното заглавие на филма е Perfect Days и да! - той включва едноименната песен на Лу Рийд, която героят слуша под слънчевите лъчи, процеждащи се през прозорците на неговия аскетичен дом. Саундтракът, съставен от незабравими американски шлагери от XX век, играе централна роля във филма, редом с малцината актьори. От House of the Rising Sun през Отис Рединг, "Велвет Ъндърграунд", Пати Смит и Нина Симон, музиката е част от хипнотичното аналогово ежедневие на Хираяма. През първия един час на филма не се случва нищо, освен че следваме, ден след ден, от сутрин до вечер, рутината на този тих герой. Единствените проблясъци на фабула тук са моментите на безмълвно общение с неговия бъбрив млад колега Такаши (Токио Емото) и момичето, което той харесва - провокирано именно от касетите в колата на Хираяма и непознатата музика, която се лее от тях.
В главната роля е Коджи Якушо - със заслужената награда за най-добър актьор от Кан, легенда на японското кино, играл и в американските "Ще танцуваме ли?" (1996) и "Вавилон" (2006). Възхитително превъплъщение, в което само с мимиките на лицето и движенията на тялото си той кара зрителя да повярва на героя и да го заобича от първата минута. Способността му да намира красота дори в най-баналното и радостта, която изпитва от тези малки делнични открития, е заразителна.
Чистачът на тоалетни е постигнал пълeн дзен. Той не знае що е скука, не изпитва гняв, не съди, не изисква и не очаква нищо от другите. Вместо да роптае от непрестижната си работа - приема я като призвание и покана да бъде перфектен. Като дните му, които се нижат като еднакви мъниста. За ненаблюдателния и нетърпелив зрител еднакви изглеждат дори хилядите му снимки в кутии, запечатали "комореби" - движението на слънчевата светлина между клоните на дърветата. Самият Вендерс описва нещата така: "Тайната на грънчаря е, че всеки път започва отначало. Същото се отнася за нашия герой, Хираяма. Всеки ден той започва отначало. Не мисли как го е направил вчера или как ще го направи утре. Винаги го прави на момента. Това е още една от тайните на грънчаря, който придава различна красота на всяко повторение." В своя фокус върху човек, който намира поезия в сивото ежедневие, "Прекрасни дни" се родее с "Патерсън", но неговият персонаж е още по-самовглъбен и чист от автобусния шофьор на Джармуш.
Камък в тихата вода хвърля племенницата на Хираяма - тийнейджърка, избягала от вкъщи, която се появява внезапно на прага му. Момичето е толкова скъпо на героя, че той с изненадваща охота проговаря. Семейната динамика и потенциалните тайни, спотайващи се зад непосилната лекота на битието, което чистачът на тоалетни води, са сдържано показани само в два-три кадъра. Щастието е избор, не благословия. А филмите, които те зареждат с радост и размисъл за дни напред, са дар.
YouTubeСледващите (вече разпродадени) прожекции на "Прекрасни дни" на "София Филм Фест" са на 24 и 30 март и на 1 април, а от края на март филмът тръгва по кината в цялата страна.
