"Корсаж" е поредният извънхоливудски филм, закъснял прекалено за среща с българската публика. Показан още в Кан 2022 г. (където Вики Крипс спечели награда за най-добра актриса в "Особен поглед"), кандидатура на Австрия за "Оскар" 2023, той дебютира на български екран с няколко прожекции на "София филм фест" през март. И дотогава по-любопитните зрители го бяха изгледали нелегално, а по-широкото му разпространение взе, че се забави с още три месеца. Забрави се и големият скандал около творбата - актьорът, който е в ролята на император Франц-Йосиф, Флориан Тайхтмайстер, бе обвинен в притежание на материали с детска порнография и изправен пред съда. Въпреки последвалия смут Австрия не изтегли претендента си от надпреварата за "Оскарите", те пък не му обърнаха никакво внимание при избора на номинирани, макар да заслужаваше (вероятно са внимавали в новините).
Но все пак "Корсаж" е качествено и завладяващо европейско кино, с фино феминистко послание там, където (и когато) най-малко го очакваш - в австро-унгарския двор през 1870-те години. Портрет на кризата на 40-те, ама с принцеса Сиси. Зад него седи режисьорката Мари Кройцер ("Земята под краката ми") в тандем с възхитителната операторска работа на Джудит Кауфман и музиката на Камий. Всичко, от монтажа до костюмите - с незначителни изключения - в този филм е дело на жени. В центъра, разбира се, е незабравимото актьорско изпълнение на Вики Крипс ("Невидимата нишка"), удостоено и с Европейската филмова награда.
Елизабет Австрийска (1837-98), по-известна с галеното си прозвище, е монархическа звезда от първа величина. Предшественик на бъдещи повелителки на жълтите заглавия като Даяна и Грейс Монакска. Киното я познава и обича отдавна - от трилогията с Роми Шнайдер през 50-то до "Императрицата" на Netflix от 2022-ра. Какво ново може да се добави към така преекспониран исторически и екранен образ? Например човешко лице, а не полирана музейна статуетка.
"Корсаж" заема своето място както в поредицата биографии на изтормозени от публичното око знаменитости "Спенсър" и "Блондинка", така и сред смело разкрасени исторически драми като "Мария Антоанета" и "Фаворитката". Приликите с филма на София Копола са повече от една - Мари Кройцер не се страхува да поръси с модерни анахронизми виенския двор от 19-и век - от вещи до музикално оформление, макар да не стига до волности като кецове "Конвърс" във Версай.
В тази пренаселена от символи среда Крипс изиграва една непокорна, невротична и играеща по свои правила Сиси, макар и изтощена до смърт от сложните ритуали на двореца. Заглавието на филма идва от нейната прочута физическа особеност - свръхтънката талия, стегната до припадък в корсет. Във филма Сиси е на 40 години - прокълната възраст не само за кралица, а за всяка жена и до днес, особено пък в свят на безмилостен култ към младостта като киното. Въшната фасада на героинята е сведена до церемониални изяви, посещения и благотворителност, но зад стените на покоите си Сиси съзаклятничи с придворните дами, показва признаци на депресия и анорексия, отрязва саморъчно пищните си коси, натиска се с английски инструктор по езда... Съчувствието към птичката в златна клетка, засмукана от кризата на средната възраст и загубата на смисъл, не води ни най-малко до идеализиране на образа - Кройцер не се колебае да я покаже като нарцистична, капризна и дори жестока. Актът на исторически ревизионизъм на финала обаче е колкото изненадващ, толкова и освободителен.
YouTube
