Призраците на Бергман, "Сцени от един семеен живот" и "Персона" витаят във филма на френската режисьорка Миа Хансен-Льове. "Островът на Бергман", както подказва името му, акостира на Форьо - далечното кътче земя, където шведският режисьор намира убежище и муза. Там пристигат и героите му - двойката кинематографисти Крис (Вики Крипс от "Невидимата нишка") и Тони (звездата Тим Рот). Убедени почитатели на Ингмар и неговото обемно творчество, те се надяват да намерят вдъхновение за следващите филмови проекти. Но да делят спалнята, където е заснет "Сцени от един семеен живот" - "филмът, развел милиони двойки", по реплика от екрана - се оказва предизвикателство на хлабавата им връзка.
"Островът на Бергман" е мета разказ с няколко пласта, филм-матрьошка, който ще привлече само най-заклетите ценители на европейското арт кино. Не е необходимо да си наизустил филмите на Бергман, за да го разбереш, и все пак помага. Най-силни са духовете на "Персона" - филм за двойнствената природа на жената, и на "Сцени от един семеен живот", разбира се. Но Хансен-Льове обикаля като пилигрим местата, където техният автор е живял, писал, снимал. Иронията от комерсиализацията не й е чужда: тя (а и нейната героиня) се надсмиват над "Сафари Бергман" и другите атракции за туристите, които превръщат студения Форьо в своеобразен увеселителен парк.
Хладно и безстрастно започна историята на Крис и Тони, за да набере емоционална температура в разказа сценарий, който младата режисьорка споделя със своя по-опитен и успял партньор. Той не й обръща много внимание, не й обещава финал на историята (над който тя все още умува), но зрителят много бързо разбира, че Ейми (Миа Вашиковска, "Алиса в страната на чудесата") е нейно алтер его и че границата между автор и герой се размива все повече.
Това се отнася и за самия "Островът на Бергман" и неговата създателка - Хансен-Льове не крие, че историята и героите са вдъхновени от нейната приключила връзка с известния френски режисьор Оливие Асаяс, с когото - също както героинята си, и също както нейната героиня във филма - има дъщеря. Саморефлексиите във всеки детайл на филма започват да озадачават и забавляват по-наблюдателния зрител все повече и повече. Също както Крис в своя разказ пред Тони и Миа Хансен-Льов не предлага очевидно решение. Едно е сигурно, мрачният драматизъм на Бергман не е цел, която режисьорката е преследвала във филма си. По-скоро леката носталгична романтика от трилогията "Преди..." на Ричард Линклейтър е сравнението, което първо идва наум.
"Островът на Бергман" може да се тълкува като сюжет за овластяването на жената (нещо, което хич не е по вкуса на патрона му - диалогът припомня, че Ингмар е имал девет деца от шест жени и не им е обръщал особено внимание, зает със своите 60 филма и над 170 театрални постановки), и за природата на вдъхновението. Но в по-повърхностен план той доставя удоволствие и като пътепис за филмовата светая светих Форьо. Именно онзи увеселителен парк, пресъздаден по-кичозно в островната действителност, и по-изискано във филма за него.
Филмът се върти в арт кината в месеца на Бергман - режисьорът е роден на 14 юли и почива на 30 юли. Освен с него и двете дати биват отбелязани в столичния Дом на киното с прожекции на "Персона".
YouTube
