Февруари е тежък месец за новото българско кино. Последователно на екран излязоха „Екшън“ - читалищна самодейност на тема видеофилми, киноиндустрия и носталгия по детството; “Връзкология“ - негледаем опит за романс с пеещата фалшиво (но стигнала финал на „Евровизия“) общинска съветничка от ГЕРБ (но пяла преди това на Бузлуджа) Йоанна Драгнева; и накрая „Ятаган“ - филм, който поне е с истински актьори и не е за турското робство, както би могло да подведе заглавието. На фона на другите два може за кратко да се заблудим, че този става за гледане. На ниската летва, заложена от конкуренцията, навярно разчитат и продуцентите-дебютанти братя Дерменджиеви, иначе хора с дълга кинобиография – Христо разпространява филми още от 90-те, той е и първият преводач у нас на „Глутница кучета“ на Тарантино; Янаки управлява киносалони, в момента и в градове, където дълго преди това не е имало кино...
Десет години
след първата птичка „Мисия Лондон“ българското зрителско кино все още се лута в тъмното. През 2019-а видяхме в кината три продукции с независимо финансиране и по около 100 000 зрители - „Завръщане“ на Ники Илиев, базирания на истинска история „Доза щастие“ и копи-пейста на „Телма и Луиз“ - „Диви и щастливи“. Те са обратната страна на онези филми, които печелят награди по фестивали и овациите на критиката. Създателите им често се кълнат, че ги правят за публиката, а пък „арт филмите“ били повече акт (на творческо самозадоволяване), отколкото арт. Истината е, че има само два вида филми - добри и лоши; снобизмът и пошлостта на двата полюса винаги прикриват лош филм. У нас и в двата лагера е пълно с творчески компромиси, необоснована претенция, любителска драматургия и декламиращи актьори. „Екшън“ и „Ятаган“ пък са и снимани с държавни пари (макар и с т.нар. нискобюджетна субсидия - 350 000 лв.), което допълнително повишава изискванията към тях. И ако първият се провали в боксофиса, то сегашната халтура разчита да се нареди сред фаворитите на публиката, залагайки на злободневна тема и популярни актьорски имена.
Темата
е малко старичка, защото сценарият на Христо Христов е писан през 2016-а, а филмът печели субсидия през 2017 г. Тероризмът и заплахата от бежанци са вчерашен вестник (сега би било актуално с норвежци и сексуално образование), но корупцията е вечна. „Ятаган“ сече корупцията във всички ешелони на властта – полиция, министерство, медии. Нима мислите, че го прави деликатно като „Слава“, например? Не търсете финес или сатиризация. Това е комедия, а у нас този жанров етикет най-често се ползва като картбланш да преминеш границата на добрия вкус. Не може да се отрече, че още от годините на соцреализма българският зрител обича чрез киното да се надсмива над несносния си български живот. Това донесе успех и на "Мисия Лондон".
Актьорите
са познати и обичани от публиката, особено телевизионната: Мариан Вълев, Китодар Тодоров, Стефан Денолюбов, Зуека. По-младите Любомира Башева (впечатлила с актьорския си дебют в режисьорския дебют на Вълев „Лошо момиче“) и Ивайло Драгиев (познат повече като влогър от „Айде БГ“, отколкото с изявите си в „Летовници“ и „Тилт“). Бившата "шеста по хубост в света" Евгения Калканджиева играе „калинка“ във властта учудващо гладко, допуски грешки само когато режисьорът решава да завие рязко към епизод с еротика и психотрилър, без никаква нужда или връзка със сюжета. Останалите се справят криво-ляво, без да инвестират много в ролите си - персонажите им са само бегло рамкирани, липсва им жизненост и биография.
Режисьорът
Андрей Андонов е снимал един микробюджетен филм - „Никой“, който никой не е гледал (авторът на този текст все пак е). Тук действа с по-голям размах, но и този филм звучи евтино и подражателски - микс от "Под прикритие", "Господари на ефира" и заглавия от жълтата преса. Не е много смешно - хуморът е беззъб и банален; не е и автентично, въпреки реплики като "Щом е в медиите - значи е истина". Нотките фалш в разказа, плоските диалози, елементарната сценография „Ятаган“ опитва да заглуши с твърде гръмка музика в киносалона. Тя не е чалга, но от този, както и от други нови български филми човек остава с общо усещане за чалга преживяване. Възможно е все по-непретенциозната публика на родни тв сериали и риалити формати да преглътне тази полуфабрикатна симулация на кино; но при по-високи критерии "Ятаган" става само за сепуко.
YouTube
