Ако напоследък ви се струвам необичайно благосклонна към българското кино, не е, защото са ме подкупили или съм станала по-добра. А защото то е станало по-добро; и със сигурност - повече. През януари и февруари 2023 г. сме свидетели на безпрецедентна серия на големия екран - в шест поредни седмици излизат шест премиерни български филма: "Майка", "Януари", "Васил" (испанско-български), "Шекспир като улично куче" и предстоящите "Смирен" и "Игра на доверие". В кината все още са и миналогодишните "Моралът е доброто" и "φ1.618", националната телевизия излъчва паралелно два български сериала. Съвсем не всички споменати заслужават суперлативи; но е явно, че количествените натрупвания водят до качествени изменения.
"Шекспир като улично куче" е втори режисьорски опит (първи самостоятелен) на известния ни актьор Валери Йорданов, който печели шест награди на фестивала "Златна роза" и сърцата на зрителите навсякъде, откъдето мине. Тъй като не съм особен фен на "Кецове" (2011 г., в сътрудничество с Иван Владимиров), за мен филмът бе много приятна изненада.
17-годишният Данко (находката Владислав Стоименов) живее без родители. Грижи се за болната си баба. Истинския си дом намира в гетото, сред подземни ръкопашни боеве и ромски далавери. Но в своя "друг живот" той е отличник по литература, който запаметява с лекота цели драми на Шекспир. Валери Йорданов признава автобиографичен елемент в този герой с трудно битие, у когото светлата и тъмната страна се борят непрестанно. Заедно със своя брат по оръжие, не по кръв (в ролята Васил Илиев), и неговата светлоока сестра (Елеонора Иванова, позната от сериала "Братя") те порастват на улицата - "живот без маска и без грим/озъбено, свирепо куче", закриляни от циганския барон Чаво. Неговата роля изпълнява Захари Бахаров - да, в поредното си превъплъщение на кротък, но заплашителен бандит, и това е може би единственото предвидимо нещо във филма. Меглена Караламбова е парализираната баба - роля, която Йорданов обещал на Джералдин Чаплин, но коронавирусът осуетява плановете тя да участва във филма.
Краткият преразказ съдържа редица елементи, които на хартия вероятно звучат изтъркано, конюнктурно или просто банално. Но на екрана не е така. "Шекспир като улично куче" е вдъхновена и оригинална творба, която изтръгва чудесни изпълнения от дебютанти (без да броим звездите във втория план). Филмът е честен, мускулест и хаплив, с автентична енергия и младежки дух. Употребата на социалното и етническото не натежава от родните ни предразсъдъци и ограничения, а води към универсално послание. Много прилагателни ли станаха? Въпреки екранните участия в "Откраднати очи", "Емигранти", "Воевода", Валери Йорданов присъства в културния ни пейзаж основно като театрал. И при все това отвява с филмовата си култура много по-опитни от него на кинополето: какво водене на начинаещите актьори само!
Разгадаването на влиянията в "Шекспир като улично куче" е малко по-сложна задача: ясни са "Градът на бога" на Фернандо Мейрелеш - в портретуването на гетото и "документалната" камера; Amores Perros на Алехандро Иняриту - в отношенията между героите и кучешките метафори. Разбира се, тук са и американските жанрови филми за обири, ъндърграунд и дребни гангстери. Ценителите на класиката ще харесат нахалния и елегантен маниер, с който режисьорът-сценарист "разчупва" и инжектира съвременност в класическия стих на Шекспир.
За отбелязване са камерата на Борис Славков, която от първите минути грабва с нестандартни гледни точки, и звуковата среда, особено финалната песен "Полуизяден" (на No More Many More). Бюджетните ограничения дебнат по ъглите и има известна "недонаправеност" във филма, но тя пък се връзва добре с наратива.
В заключение няма да е прекалено да се каже, че макар "Шекспир като улично куче" да черпи вдъхновения от чужд опит, друг като него не се е появявал в българското кино през последните десетилетия. Изобщо през тях твърде малко бяха филмите, които се обръщат директно към младежката аудитория (ако не броим аматьорски пошлотии като "Бай Иван"). Стрували са си 11-те години "родилни мъки", които отнема създаването му, от сценарий до реализация и среща с публиката. Дано тя да е щастлива.
YouTube
