През 2020 г. нямаше много филми, но датският "Още по едно" (по-популярен с английското заглавие Another Round, отколкото с оригиналното Druk) бе едно от най-добрите неща, които се случиха на киното в тази "нулева" година. Завършен в навечерието на епидемията и селектиран за несъстоялото се издание на фестивала в Кан, впоследствие показан в Сан Себастиян и Торонто (които успяха да се промушат помежду карантините), спечелил почти всички награди на Европейската академия, "Още по едно" ще доплава и до българския - поне фестивален - екран някой ден. Този ден, в който ще можем да му се насладим както трябва, обаче е в неопределеното бъдеще, също както и перспективите пред традиционния кинопоказ изобщо. Дотогава Another Round си пробива път към зрителите чрез платформите на Apple TV+, Амазон и подобните им, а у нас - главно чрез вездесъщата Замунда.
Режисьорът Томас Винтерберг е известен като съмишленик на Ларс фон Триер в артистичното движение "Догма 95" (1995-2005) и автор на забележителни филми като "Празненството" и "Ловът". Въпреки че засяга теми табу и създава запомнящи се образи, ровейки в тях, Винтерберг не достига смелостта и провокацията на своя ортак. У него остава един либерален свян, една незаличима следа от добро протестантско възпитание - което вероятно е и причината да не е толкова известен, нито толкова скандален като Фон Триер. Винтерберг обаче е великолепен режисьор и това проличава в "Още по едно", където за втори път след "Ловът" работи с един от най-талантливите датски актьори, Мадс Микелсен.
Впримчени в банален сюжет, четиримата герои на филма са учители в плен на рутината и отегчението на дребнобуржоазното живуркане. Никой от тях няма истински проблеми - нито здравословни, нито деца, тръгнали по лош път, или родители на смъртно легло - но най-закъсал на попрището жизнено в средата е Мартин (Микелсен), унил преподавател по история, който не успява да поддържа пламъчето в общуването с учениците или със съпругата си. Идеята да потърсят изгубеното щастие на дъното на чашката предлага най-младият - 40-годишен, психолог. Но понеже те са уважавани граждани с ценз, а не някакви прости пияници - а и алкохолът в Скандинавиите е скъпо удоволствие - всичко е облечено в рамките на научен експеримент. Според норвежкия философ Скардеруд (действителна личност, макар да не е известно да е постулирал подобна хипотеза) хората се раждат с 0.5 промила по-ниско съдържание на алкохол в кръвта, отколкото им е нужно, за да функционират оптимално. Нашите четирима другари ще поправят това, вдъхновявайки се от безброй алкохолизирани велики фигури в човешката история, от Чърчил до Хемингуей. "От вас зависи дали ще си пръснете мозъка, или ще спечелите войната!" - нахъсва Мартин своите ученици преди матурата.
Експериментът започва обещаващо и, разбира се, пътят надолу е постлан с добри намерения - научните аргументи се изпаряват по-бързо от чист етанол, за да отстъпят пред човешките слабости. " Още по едно" не е сказка за вредата от алкохола, а весела елегия за изплъзващата се младост. Трагикомедията на Винтерберг има ясен възрастов компас - средната възраст (той самият е на 50) е гадна работа, а "докле е младост - всичко е шега". Режисьорът и сценарист непрестанно съпоставя четиримата мъже с техните ученици - от първолачета до зрелостници, и ги съди (или оневинява) на базата на това какво оставят на следващото поколение.
За режисьора производството на филма съвпада с лична трагедия - в катастрофа загива 19-годишната му дъщеря Ида, на която "Още по едно" е посветен. Може би и затова филмът по много вълнуващ начин редува отчаяние и оптимизъм, пиянски хумор и гробовна сериозност, като водката е само изразно средство, а не цел. Всички играят добре под диригентската палка на Винтерберг, но фокусът е в състареното лице на Микелсен и емоциите, които изразява то. "Още по едно" е заснет с типичния за "Догма" киноинструментариум - никакви декори, без изкуствено осветление или специални ефекти, но и без естетически компромиси. Снима се животът такъв, какъвто е - портрет на кризата на средната възраст в интериор. Отвореният финал е трагичен, възхитителен и внезапен, както само в европейски филм може. (А аз веднага си представих как след края на коронакризата Холивуд прави римейк на филма и се получава нещо от сорта на "Последният чичковски запой".)
YouTube
