Тенисът на киноекрана никога не е изглеждал по-секси - нито дори в "Мач пойнт" (2005, реж. Уди Алън), където Скарлет Йохансон надяна бялата къса поличка. Не, не може да се сравни със смуглите бедра и подскачащата плитка на Зендая, упражнявала месеци наред сервиси и волета за филма на Лука Гуаданино.
"Претендентите" (Challengers) бе сред най-потърпевшите от актьорската стачка в Холивуд. Сластната романтична драма трябваше да открие тържествено фестивала във Венеция през септември м.г. и после, предполагаемо, да продължи пътя си през наградния сезон. Но също както "Дюн: Част Втора", премиерата му бе прехвърлена на сметката на следващата година. Така филмът на Гуаданино губи фестивалния заряд, но не и шанса за зрителско внимание. Не му е трудно да се открои в общия фон на текущата слаба за американското кино година: този любовен триъгълник в света на професионалния тенис е горещ, забавен, напрегнат и физически предизвикателен. Той кипи от младежка енергия, еротика и екзалтация и нищо, че режисьорът му е прехвърлил петдесетте: на екрана наблюдаваме трима страхотни млади актьори във върхова форма.
След участия в сериала "Еуфория" и два от най-касовите франчайзи на нашето време - "Спайдърмен" и "Дюн", Зендая (правилното е Зендея, но другото вече доби гражданственост на български) едва ли има нужда от представяне. За разлика от предишните филми, които я поставиха в поддържащи роли, тук тя е централна фигура и продуцент. Другите двама в "тройката" са Майк Фeйст - момче, което изпъкна в "Уестсайдска история" на Спилбърг, и Джош О'Конър - познат с ролята на младия Чарлз от "Короната", току-що изиграл мечтателен иманяр в "Химера" на Аличе Рорвахер. Няма никакво колебание, че италианецът, изстрелял Тимъти Шаламе към звездна орбита с "Призови ме с твоето име" и Bones and All, отново играе с някои от най-ярките млади дарования на киното.
В началото на действието, подскачащо в синкопи напред-назад през годините, и тримата са обещаващи състезатели. 18-годишните Арт и Патрик са съквартиранти в тенис школата, най-добри приятели, съперници на корта. Не е изненада, че се влюбват в едно и също момиче: неустоимата Таши Дънкан. Тройката в хотелска стая, с която ни зариби още първият трейлър на филма миналото лято, е само началото на техните сложни взаимоотношения. 13 години по-късно Арт е една от големите тенис звезди, но изживява криза. Таши, негова съпруга и треньорка, се опитва да спаси кариерата му. Патрик няма покрив над главата си и се препитава от второкласни турнири. Как ще завърши мачът между отколешните претенденти?
Сценарият е на Джъстин Курицкис, съпруг на Селин Сонг, но няма нищо общо с нейния лиричен дебют "Минали животи". Макар също като него да изследва пътеките на желанието, това е мускулест, феромонен, изпълнен с жизненост и спортна злоба филм. И въпреки че привидно Арт и Патрик се борят за момичето, на корта и извън него, не се съмнявайте, че режисьорът на "Призови ме с твоето име" знае туй-онуй за хомоеротизма. Няколко сцени в "Претендентите" загатват близостта между двамата, а единствените сцени с фронтална голота, вдигащи възрастовата категория на филма, са с мъже. Феновете на Зендая ще се задоволят да я гледат по бельо.
Страст, амбиция, съперничество, обсебване, манипулация: всички тези емоции са на показ в "Претендентите", заедно с най-разнообразни части от превъзходни човешки тела. Филмът има страхотен ритъм, чудесна химия между актьорите и някои наистина оригинални гледни точки на камерата (операторът е с трудно произносимото име Сайомбу Мукдийпром). Музиката - на Трент Резнър от "Найн инч нейлс" и неговия дългогодишен ортак Атикъс Рос, вече лауреати на две награди "Оскар" - допълнително вдига адреналина. Но техноритмите им така кънтят върху някои диалози (не знам кога тая ноланщина се превърна в модерно изразно средство?!), че зрителят е благодарен за субтитрите. Често и самият Гуаданино се отказва от реплики и оставя лицата, телата, движенията да говорят, в лениви каданси, разголващи и душите на персонажите. Не си представяйте, че гледате спортен филм, дори когато в дългата финална сцена камерата възприема гледната точка на жълтата топка: спортът тук е само метафора, арена, на която се разиграва истинската битка.
"Претендентите" има качествата да е претендент за награди, може да се превърне в култов за своето поколение, а може и нищо от това. Сигурното е обаче, че 2024 г. е "голям шлем" за Зендая.
YouTube
