С 10 номинации "Оскар" (максимума тази година), два приза от Венеция и още редица международни отличия за "Фаворитката", 45-годишният грък от Атина Йоргос Лантимос върви уверено по стъпките на най-големите си филмови сънародници - Тео Ангелопулос и Михалис Какоянис. Преди да стане известен на масите със своята мултинаградена историческа трагикомедия, той вече е изградил репутацията на ексцентричен арт режисьор с "Кучешки зъб", "Омарът" (номинация "Оскар" за сценарий) и непоносимо потискащия "Убийството на свещения елен", вдъхновен от "Ифигения в Авлида" на Еврипид. Неговият ярък, психотичен авторски стил граничи с абсурдизма. Това е в сила и за най-лесно смилаемия и най-високобюджетния му филм - "Фаворитката", британска костюмна опера за интриги и предателства в двора на кралица Анна.
Краткото й управление в началото на XVIII век е останало в историята с обединението на Великобритания, така че саркастичният филм на Лантимос идва навреме за Брекзит. Събитията на екрана бледо наподобяват историческите, но все пак Чърчилови са в политиката на страната по-дълго от всяка нейна коронована династия. Дясната ръка и сивия кардинал на кралицата, лейди Сара Чърчил, е изиграна с възхитително дръзновение от Рейчъл Уайз, а младата любимка на Холивуд Ема Стоун ("Ла ла ленд") се превъплъщава в амбициозната й изпаднала братовчедка, която с красота, подмазване и подлост я измества от позицията на държавна фаворитка. Триото актриси е блестящо - всяка по свой начин, всяка заслужава своята номинация. Но ако някоя от трите е за чисто злато, това е Оливия Колман в ролята на болнавата, истерична, самотна и разкъсвана от тъга и противоречия Ана. Британката, която поема и кралските атрибути на Елизабет II в предстоящия сезон на сериала "Короната", вече спечели "Златен глобус" и наградата за женска роля от Венецианския фестивал за своята извънземна роля. Само Глен Клоуз с шест номинации и нито една награда дотук може да се изправи срещу нея на "Оскарите". Но това са политически въпроси, да се върнем на филма. Който от своя страна е твърде много за политика, но тук за разнообразие тя - все пак живеем в епохата на #metoo - е представена като сблъсък на интересите и нуждите на три жени, не като мерене на сили между мъже с перуки или пушки. Както беше и в по-невзрачния и традиционен "Кралицата на Шотландия", но тук с още по-голяма сила мъжете са само с поддържащи функции.
"Фаворитката" е несъмнено доста откачен филм, диаметрално различен от обичайната патетично-скучновата екранизация на исторически събития и фигури - макар костюмите, гримът, декорите и операторската работа да са пищно великолепие, издържано в най-добрите традиции на жанра. Диалогът и характерите (всички герои са отрицателни) обаче се отклоняват от традицията. Лесбийство, нецензурен език, насилие и страдание (и животни) присъстват щедро на екрана, като нищо от това не е новост за запознатите с творчеството на Лантимос. След като миналата година Академията даде най-големите си награди на фентъзи за содомия, изборът на този не изненадва и все пак "Рома" е по-вероятен фаворит за 24 февруари от "Фаворитката".
