Ако в тазгодишните номинации за "Оскар" има филм, който най-точно отразява zeitgeist-а на днешния ден, това е "Най-лошата личност на света" (макар че алармистите може да смятат, че е "Не поглеждай нагоре"). Нека се абстрахираме от нелепия превод на заглавието The Worst Person in the World и факта, че единственото усилие, което дистрибуторът ще направи за популяризирането му сред българската публика, е усилието да си получи субсидията за разпространение на независимо европейско кино.
"Най-лошата личност на света" разказва история за неограничените възможности - и за съвременния човек, който се лута сред тях в невъзможност да упражни "правилен" избор. Този човек във филма на работещия в Норвегия датчанин Йоаким Триер (без роднинска връзка с по-известния си сънародник в режисурата) е Юлия. Когато я срещаме за пръв път, тя е в началото на 20-те и учи медицина. Млада, красива, умна, привидно отговорна и професионално ориентирана - но само до следващото колебание "какво да правя с живота си и как да съм сигурна, че не съм го объркала?". В ролята е лъчезарната Ренате Райнсве - носителка на наградата за най-добра актриса в Кан. Райнсве е сърцето на филма, една бягаща през собствените си колебания и несигурности Лола на XXI век, която милениалите ще разпознаят и обикнат.
Триер структурира филма си в 12 глави, пролог и епилог, в които камерата неотлъчно следва Юлия в продължение на ключовото трето десетилетие от живота й - през нейните кариерни решения (медицина, психология, фотография, писане... продаване в книжарница), както и през бурния й личен живот, в който мъжете биват заменяни един с друг често и решително, но винаги по повика на сърцето. Благодарение както на находчиво създадения сценарий (съвместно с дългогодишния му сътрудник Ескил Фогт), който описва героинята със симпатия и разбиране, така и на възхитителната екранна енергия на Райнсве, образът оживява и става близък на зрителите.
"Най-лошата личност на света" е обстоятелствен прочит на известната фраза "Животът е това, което се случва, докато си правим планове". Към девета-десета глава вече само неподражаемият чар на актрисата държи повествованието да не се разпадне. Но извън екзистенциалните въпроси, които задава, филмът на Триер е и нов прочит на романтичния жанр. Най-силните му моменти са, когато Юлия е несигурна в любовта, и особено този: тя се кани да напусне партньора си Аксел и светва лампата в кухнята, за да му каже. В този миг Аксел замръзва, с него и целият свят, и Юлия се втурва през града, между истуканите хора и автомобили, и пристига тичешком при Ейвинд, когото е харесала на случайно парти с непознати. Двамата се разхождат, говорят, целуват се, става нощ и отново ден, и Юлия се връща в кухнята, натиска ключа, лампата светва, Аксел се обръща и светът тръгва от същото място, на което е спрял. Това денонощие любов, компресирано в няколко минути екранно време (а в действителност за секунди в мозъка на героинята), е сред най-оригиналните моменти в съвременното романтично кино.
"Най-лошата личност на света" е филм за непосилния товар на избора и последователността да го отстояваш. На по-възрастните и целеустремени Юлия може да се стори слабохарактерна (този нюанс е отчетен в заглавието и в една сцена, която прави бърз разбор какво са постигнали бабите и прабабите й до нейната възраст). Но Триер прави чудесно художествено обобщение на една тема, огромна като айсберг, пред която младите хора в съвременния западен свят са изправени.
YouTube
