Колко парламента са нужни, за да бъде приет механизъм за разследване на главния прокурор? Броенето започна през 2009 г., но явно скоро няма да разберем отговора на този виц, защото и 48-ото Народно събрание най-вероятно няма да има честта да сложи точка на сагата. Двата законопроекта по темата - на служебното правителство и на "Демократична България" стигнаха само до първо четене и едва ли ще минат и на второ, преди парламентът да бъде разпуснат следващата седмица. Това всъщност може би не е чак толкова зле, като се има предвид, че днес в пленарната зала ГЕРБ, БСП, ДПС и "Възраждане" се заеха с изкривяването на идеите от проектите.
Ако механизмът за разследване на главния прокурор отново не стане факт, едва ли ще има изненадани. Макар че приемането му бе обещано от България в Плана за възстановяване, по които се чакат 6 милиарда евро, а приемането му стана належащо след решението на съда в Страсбург от 2009 г., констатирало невъзможността главния прокурор да бъде разследван.
"С оглед на централизирана структура на българската прокуратура, основана на принципа на субординацията, нейното изключително правомощие да повдига обвинения и процедурните и институционални правила, позволяващи пълен контрол от страна на главния прокурор над всяко разследване в страната, в обстоятелствата съществували по времето, когато г-н Ф. е главен прокурор, е било
практически невъзможно да бъде проведено независимо разследване
на уличаващите го обстоятелства, дори и след извършване на конституционната поправка, позволяваща на теория повдигането на обвинения срещу него."
Цитатът е от прословутото дело "Колеви", заведено от прокурора Николай Колев през 2001 г., и довършено от семейството му след убийството му през 2002 г.
Г-н Ф. от решението на Страсбург, разбира се, е Никола Филчев, но спокойно може да бъде г-н Ц. или г-н Г. Главният прокурор Иван Гешев много лично приема опитите да бъде създаден законов механизъм. Въпросът обаче е съвсем принципен. Ситуацията от Филчевата ера на практика не се е променила кой знае колко. Вярно, няма убити прокурори, но няма и противопоставящи се на главния. А всичко друго е дежа вю - чадър над приятелите, бой по разпознатите като врагове, образуването на разследвания в точно определени моменти, държането на преписки на трупчета, злобните подмятания, излизащи от добрия тон, към опонентите.
Филчев дори в момента е съветник на главния прокурор Иван Гешев. Гешев явно няма проблем, че в решението на Страсбург се говори за "авторитарния стил на г-н Ф. като главен прокурор, очевидно противозаконните методи на работа, до които той прибягвал". Проблем според Страсбург е и изключителното право на прокурора да повдига обвинения, а в същото време главният прокурор има пълен контрол над всяко решение, издавано от прокурор или следовател, както и факта, че контролира част от членовете на Висшия съдебен съвет, който може да го отстрани от длъжност. Всичко това е в сила и в момента.
Докато разглеждаше законопроектите за създаването на специален механизъм за разследване на главния прокурор обаче в правната комисия съвсем нямаше консенсус, че това трябва да се случи.
В авангарда на защитата на недосегаемостта на главния прокурор
беше варненският адвокат и депутат от ГЕРБ Бранимир Балачев. В аргументите си той стигна до абсурдни изводи, като например, че прокурорът "Николай Колев заслужаваше, защото правеше такива поразии". Изумен от репликата на колегата си председателят на комисията Радомир Чолаков (ГЕРБ) нареди тя да не влиза в протокола. Балачев изкара враждата между Филчев и Колев инцидентен случай в правораздавателната система, но всъщност битката била между Филчев и премиера тогава Иван Костов. Като целта на Костов била да посочва кой да бъде обвиняем. "Нямате на идея колко опасна работа е тая", продължи разгорещено Балачев.
Невероятно е как изобщо на човек може да му хрумне, че някой е заслужил да го убият. Да, Балачев не довърши какво си е заслужил Колев, но всички знаем какво му се случи. Балачев обаче не може да се оплаче от проблеми с прокуратурата, дори напротив. Той на практика беше "помилван" с отказ срещу него да бъде образувано разследване за това, че е нарушил карантината си и с ковид се е явявал в съда.
Решението по делото "Колеви" не трябва да бъде забравяно или омаловажавано, както се опита да направи Балачев. В него Страсбург дава и примери от други държави как там е изключен рискът главният прокурор да остане недосегаем за правосъдието. Делото срещу държавата беше заведено от висшия прокурор Николай Колев заради ареста му от 2001 г. Тогава той е задържан въпреки пълния си магистратски имунитет, а в колата му са намерени наркотици, за които той твърди, че са подхвърлени. Колев е застрелян на 28 декември 2002 г. и по делото му в Страсбург встъпват съпругата и двете му деца, които представят и допълнителни оплаквания - че разследването на убийството не е било независимо и ефективно. През 2009 г. България е осъдена.
Историята, която има много допълнителни сюжетни линии, трудно може да се разкаже накратко. Но проблемите на Колев започват, когато Филчев решава да го пенсионира предсрочно. Той обжалва и съдът го възстановява на работа. Според Колев Филчев иска да го пенсионира заради конфликт помежду им. "Според изявленията на г-н Колев, подкрепян от няколко други публични фигури, конфликтът също произтича от факта, че
главният прокурор е развил един авторитарен стил
на управление и многократно е нареждал на други прокурори да действат противозаконно срещу лицата, които главният прокурор възприема като свои врагове. В частност, в редица случаи, главният прокурор нарежда на подчинените си колеги да започнат наказателно производство срещу други лица, по изфабрикувани обвинения", пише в решението на Страсбург.
През януари 2002 г. Колев завежда дело пред Върховния административен съд в опит да бъде обявено за недействително решението на Висшия съдебен съвет от 1999 г., с което се предлага на президента да назначи Филчев за главен прокурор. Филчев обаче се обръща към Конституционния съд с въпроса дали предложенията на Висшия съдебен съвет до президента подлежат на обжалване и КС веднага отсъжда в негова полза.
Междувременно Колев открито се усъмнява в психичното здраве на Филчев, започва процедура и пред Висшия съдебен съвет, по време на която и други магистрати разказват за методите на главния прокурор.
След разгорещени дебати, на 18 декември 2002 г. Висшият съдебен съвет приема решение, в което посочва, че главният прокурор е въвел авторитарен стил на управление и неправомерно е "наказвал" прокурори, като ги е прехвърлял на други длъжности, или като ги е лишавал от добавки към заплатата, както и че
атмосфера на страх е парализирала нормалната работа на прокуратурата.
Само преди дни американската посланичка Херо Мустафа разказа по време на антикорупционен форум, че често чува от средите на правораздаването как разследвания и дела за корупция се прехвърлят само за да бъдат бавени и прекратени, просто защото са доближили определени "червени линии". "На такива хора се отказва повишаване в кариерата, прехвърлят ги дълбоко в провинцията, или ги отстраняват", продължи тя.
В края на 2002 г. въз основа на подобните констатации с 13 гласа "за", 9 "против" и един "въздържал се" съветът призовава Филчев да подаде оставка. По това време ВСС няма правомощия да прекрати мандата на главния прокурор. Филчев отказва да подаде оставка. 10 дни по-късно Колев е убит, отивайки към кварталния магазин. Преди това той не веднъж изразява публично и в писма до държавните институции страха си, че може да бъде елиминиран физически. Два дни след убийството на Колев е убит офицер от Специализирания отряд за борба с тероризма. Семейството на Колев намира връзка между двете убийства. Според тях командосът е имал информация за покушението срещу Колев.
Разследването за убийството на Колев не стига до никъде. Не е изследвано изобщо дали Филчев има някакво отношение към престъплението. Страсбург не казва, че Филчев е замесен в убийството на Колев, но настоява, че тази версия е трябвало да бъде разгледана и евентуално отхвърлена от националните власти.
Може би за да защити честта на ментора си, Гешев сега яростно брани тезата, че всеки прокурор може да го разследва, че той е един обикновен администратор, който не се бърка по делата и дори не знае докъде са в развитието си знаковите разследвания. Като администратор можеше поне да се погрижи определени преписки да не се държат на трупчета и да не остава впечатлението, че прокуратурата често работи не само според закона и доказателствата, ами се влияе от политическите си кукловоди. Или точно това е "администраторската работа", а това, което е на върха на пирамидалната прокуратура, се мултиплицира и надолу към основите й.
Кукловодите обаче сигурно ще искат да сложат ръка на онези 6 милиарда евро от плана за възстановяване и това вероятно тревожи "куклата".
Засега Гешев ще отпразнува с молитвена закуска в САЩ разпускането на 48-ото НС и поредния крах на идеите за елиминиране на недосегаемостта на главния прокурор. За събитието главният прокурор е поканен не от американското правителство, а от двама конгресмени, явно различни от онзи, който призова за действия срещу него в контекста на пренебрегването на санкциите по закона "Магнитски". Както се шегуваше някой, на молитвената закуска Гешев няма да закусва, само ще се моли.
