Последните отчети на Държавната консолидационна компания пораждат нови въпроси за дейността на дружеството касичка, в което държавата изсипа половин милиард лева само през изминалата година.
Целта на тази операция, както и изобщо смисълът от съществуването на държавния холдинг остават все така неясни. Не помагат и обясненията на ръководството в доклада за дейността на дружеството, в което са апортирани акции и дялове на военни заводи, института за виното, летището в Стара Загора, фалирали предприятия и различни терени около София. Според директорите на компанията нейната цел е да управлява всички тези активи, а като приоритет е посочено привличане на инвеститори и подобряването на бизнес средата, което едва ли може да е задача на търговско дружество, пък било то държавно. В последния отчет е добавено и извършването на дейности по Закона за водите.
Тази еклектика е присъща на холдинга още от създаването му. Той се прочу предимно с непрозрачни и неаргументирани от стопанската логика операции като намесването в опита за овладяване на “Дунарит” през 2017 г. Но най-голям интерес предизвика извършената през миналата година операция, с която правителството увеличи капитала на ДКК с 500 млн. лева за сметка на фискалния резерв.
По следите на 500 млн. лева
Сумата от 500 млн. лева бе предоставена с ПМС №142 през миналия юли за извършване на аварийни ремонти на 400 опасни язовира. В края на януари 2019 г. председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) Кирил Войнов повтори пред bTV, че над 400 язовира имат спешна нужда от ремонт (aвариен ремонт предполага той вече да е приключил или поне да е възложен).
По-голямата част от 500-те милиона вече са разпределени, като по сметките на дружеството към 31 март са останали 170 млн. лева (1 млн. лева към края на 2017 г. и 442 млн. лева в края на 2018 г.), показва отчетът. По-голямата част от парите са се озовали в други дъщерни дружества. Вземанията на ДКК от дружества от групата му са нараснали от 10 млн. лева през 2017 г. на 155 млн. лева в края на 2018 г. и до 375 млн. лева към 31 март 2019 г.
Дъщерните дружества на ДКК са 21. Седем от тях са в несъстоятелност или ликвидация. Лесно се вижда, че най-голям дял от бюджетните пари са били пренасочени към “Монтажи” ЕАД – дружество, което се занимава с индустриални и енергийни обекти. Неговите задължения към свързани лица набъбват до 106 млн. лева към 31 декември 2018 г. и до 325.7 млн. лева към 31 март. Какъв договор стои зад тези задължения, не може да се разбере от отчетите.
Може да се предполага, че на “Монтажи” са превъзложени дейности във връзка с аварийния ремонт. Това не е посочено на сайта на компанията, където са изредени редица обекти – от газопроводи до пречиствателни станции. По-интересно е, че “Монтажи” ЕАД на свой ред изведнъж се оказва с вземания от клиенти (несвързани лица) в размер на 61 млн. лева в края на 2018 г. и 170 млн. лева към 31 март (над половината от парите, получени от ДКК). Отново не е ясно какъв договор стои зад това.
Неясни цесии
Интересно е какво става с другите активи на ДКК, за които принос имат бюджетът и дивидентите от военните заводи (и ББР – виж тук) . Значителна част от тях – 145 млн. лева, са оформени като други вземания. През 2017 г. сумата беше 116 млн. лева. В последните отчети неизменно пише, че това са вземания, свързани с цесии, за които процедурите за събиране не са приключили, поради което дружеството не оповестява детайлна информация.
Срещу тези вземания изглежда стоят “Други задължения” за 72 млн. лева, които също са свързани с цесии. Одиторският доклад и за 2017 г., и за 2018 г. е с особено мнение за тези позиции, тъй като те не са били потвърдени от “третите страни”. Кои са третите страни, не се уточнява.
Част от тези цесии безспорно са свързани с неуспешния рейд срещу “Дунарит“, но сумата тогава бе под 50 млн. лева. Подробности за тази операция също няма в отчетите. От тях се разкрива само едно вземане за 1.2 млн. лева, свързано с цесия – от “Бългериън Еъруейз Груп“, тъй като то е послужило като обезпечение за кредита от ББР.
Към 31 март ДКК е натрупала значителни вземания по ДДС от бюджета – за 56 млн. лева (11 млн. лева към края на миналата година). В същото време приходите на компанията от продажби през тримесечието са 4 хил. лева, а оперативните разходи – малко над 400 хил. лева.
По следите на 120 млн. лева
“Монтажи” е спирка и за част от парите, които държавата предостави през 2017 г. на “Екоантрацит” (друго дъщерно дружество на ДКК) за отстраняване на екощети. Става дума за 120 млн. лева от преизпълнението на бюджета за 2017 г. След транша това дружество бе апортирано в ДКК заедно с милионите.
По последни данни “Екоантрацит” отчита (към 31 декември и 31 март) вземания от свързани предприятия от 46 млн. лева, други вземания от 9 млн. лева, а около 65 млн. лева все още стоят на депозит. Всъщност част от сумата е прехвърлена на "Монтажи" ЕАД. От отчета на "Монтажи" пък става ясно, че сумите са прехвърлени в негово дъщерно дружество (“Монтажи – София”), което е действало като … платежен посредник. В какво се изразява тази дейност (която може да изисква лиценз), отчетът не разкрива. Точната формулировка е “Наличностите по сметките, използвани от платежния посредник, собственост на “Монтажи” ЕАД, са представени като вземания от свързани лица и са в размер на 23 165 хил. лв." По-нататък в отчета на “Монтажи” ЕАД пише: “През отчетния период са предоставени услуги и материали на “Монтажи-София” ЕООД на стойност 1399 лв. и получени услуги на стойност 28 633 лв., свързани с отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество и услуги на платежен посредник.”
За мащаб: приходите на “Монтажи” ЕАД през първото тримесечие са 7 млн. лева (то има и незавършено строителство за 8 млн. лв.), а на “Еко Антрацит” – 712 хил. лв. Сравнете ги с 6-те милиона лева за наука, отпуснати от правителството на едно от заседанията му.
Капиталовото участие на държавата в ДКК достигна 890 млн. лева в края на март 2019 г. По-голяма част от активите (общо 575 млн. лева) са различни вземания – от “Монтажи”, цесии и др. Останалата част са парични средства (които вероятно тепърва ще се разпределят), дялови участия в дъщерни дружества, както и ДМА (терени) на стойност 63 млн. лева. Единственото, което обединява различните дейности на ДКК, е опитът да се скрият определени парични потоци.
