Идеята за сливането на университети, анонсирана преди месец от образователния министър акад. Николай Денков, бе посрещната с огромна неохота от голяма част от гилдията. В поредица от материали в-к "Сега" представи философията на министерството и мненията на ректори на различни висши училища, засягайки основните препъникамъни пред реформата. По темата обаче има още много детайли и неясноти, от чиито отговори зависи до голяма степен и реализирането на идеята. Зададохме на акад. Денков част от въпросите, които получихме от преподаватели, ректори и анализатори. Представяме и отговорите им, вкл. и на тези за изследователските университети, чието бързо създаване също предизвика голямо противопоставяне в системата.
- На кого е поръчан анализ за оценка на въздействието от евентуални обединения на университети? Кога ще е готов?
- Подобни реформи са правени в редица държави като Франция, Ирландия, Унгария Швеция, така че има натрупан богат международен опит. Един от положителните резултати, отчетени през годините, е изкачването на университетите в международните класации. След обединение университетите се появяват там за пръв път или се изкачват на по-горни места. По този начин могат да привличат по-успешно кандидат-студенти, а също и инвеститори в съответната държава. Разбира се, има и рискове, които трябва да се имат предвид.
Затова възложихме на българска организация в сравнително кратък срок да подготви методика за оценка на ефекта от обединенията, съобразена с условията в нашата страна. Така ще можем да оценим различни варианти на обединения, които биха могли да се реализират. Успоредно с това върви и процесът на обсъждане с университетите кои варианти са най-удачни от гледна точка на синергията между съставните висши училища. Водим разговори и с няколко авторитетни международни институции, които да направят препоръки кое би било най-подходящо за българската действителност. Процесът на преструктуриране ще е по-дългосрочен. Ще започне с някои обединения, но ще продължи през следващите години, тъй като е свързан и с демографските промени и намаляването на броя на студентите у нас.
- Колко видими университета има потенциал да направи демографски малка страна като България?
- Целта не е бройката, а повишаването на качеството и видимостта на висшите училища. Това е свързано с привличане на по-качествени кандидат-студенти, както от страната, така и от чужбина. Видимостта в чужбина има значение и за привличане на инвеститори в България. Ще се търси и подпомага обединение само там, където има ясни индикатори за синергия между съставните висши училища. В момента създаваме методиката, по която ще оценяваме всеки от вариантите.
- Пристъпвайки към окрупняване на малки профилирани висши училища - напр. Висшето училище по телекомуникации и пощи, как ще се отрази това на идеята в Стратегията за висше образование да са налице такива самостоятелни професионални висши училища, след като те очевидно ще се претопят в нещо по-голямо с друг характер?
- В Стратегията за развитие на висшето образование е описана идеята за формиране на консорциуми от висши училища, така че предложените изменения са в съгласие с нея. Ясно е, че когато се обединяват професионални висши училища, като се запазва тяхната относителна самостоятелност, те ще останат професионални висши училища. Общото висше училище също ще е професионално, защото ще бъде резултат от обединяване на училища с допълващ се, но сходен характер.
- Защо идеите са само за обединение на териториален принцип? Изследвана ли е идеята да се търси синергия на функционален принцип?
- Международната практика показва, че трудно се работи от разстояние в такива случаи. Затова обикновено обединенията се правят на териториален принцип. Синергия ще се получи, когато в дадено населено място близко разположени висши училища могат да работят заедно с обща материална база и общи преподаватели. Това се реализира много по-лесно, когато университетите са наблизо. Затова основните примери, които даваме, са свързани с възможни обединения на териториален принцип. Ако има предложения за обединение на функционален принцип, бихме ги оценили по бъдещата методика, но инициативата няма да дойде от мен.
- По какъв начин при подобно окрупняване ще се повиши приемът в някои висши училища, които имат проблеми понастоящем?
- Със сигурност при окрупняването се увеличава видимостта на висшите училища за кандидат-студентите както от страната, така и от чужбина. Това е особено важно за по-малките висши училища, които са разположени в близост до големи и престижни университети. Обединението на няколко по-малки висши училища би могло не само да ги направи по-видими за кандидат-студентите от страната, но също да привлече и повече студенти от чужбина.
- Обсъдена ли е идеята за окрупняване на висши училища на коалиционно ниво и има ли одобрение за нея?
- Идеята е описана в Стратегията за развитие на висшето образование, която е приета от Народното събрание. Коалиционното споразумение предвижда да бъдат разгледани възможностите за повишаване на качеството на висшето образование и коопериране на висши училища в образователно-научни консорциуми: "5.1.2. Изчистване на профилите на висшите училища (изследователски, професионални, образователни) и коопериране в образователно-научни консорциуми". Крайните решения винаги са свързани с конкретни нормативни актове на МС и НС, т.е. ще зависят от готовността на управляващата коалиция да ги реализира.
- Каква е стратегията на МОН по отношение на неприоритетните направления?
- Терминът "приоритетни направления" е дефиниран в Закона за висшето образование. Той е свързан с липса на кандидат-студенти, които да запълнят нуждите от кадри в съответната област. Затова много други важни професионални направления, като напр. медицина, обществени комуникации и информационни науки не попадат в дефиницията на закона, въпреки че те са не по- малко важни от другите направления. Разликата е, че за тях има достатъчно кандидат-студенти и не се налагат допълнителни мерки за привличането им. За т.нар. неприоритетни направления фокусът е върху повишаване на качеството на преподаване. Това ще стане чрез подобряване на материалната база и повишаване на изискванията към преподавателите чрез промени в системите на акредитация, атестация и засилване на борбата с плагиатството.
Проблемите с качеството са общи и не са свързани с това дали дадено направление е приоритетно или неприоритетно. Затова има и други промени, които сме предложили, свързани с акредитацията на професионалните направления, атестацията на преподавателите и борбата с плагиатството. Те са не по-малко важни от преструктурирането и обединяването на висшите училища и са насочени точно към борбата за повишаване на качеството.
- Какво би станало напр. с хуманитарните направления в икономическите университети, които, въпреки че са нетипични за тях, например са много успешни, с много студенти и добри показатели в рейтинга?
- За момента не сме предлагали сливане на икономически университети. Подобна информация се появи в медиите, но тя не е излизала от МОН и аз никога не съм предлагал такава идея. Ако икономическите университети искат да се обединят, разбира се, това ще е възможно. Ще им помогнем и ще ги подкрепим. В рамките на техните дискусии те ще решат какво трябва да се направи с хуманитарните им направления.
ЗА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ
- Защо и на какъв принцип е определена границата от точно 1000 точки за определяне на изследователските университети?
- Седем университета попадат в графата над 1000 т. Числото съответства на препоръка от доклад на ЕК от 2018 г., според която за България е подходящо около 7 висши училища да бъдат изследователски.
- Защо в Плана за възстановяване и развитие освен научноизследователските висши училища са включени и други две, следващи в класацията. Защо не са включени три или четири?
- Двете висши училища "под чертата" са с резултати много близо до границата - между 900 и 1000 точки. Разликата между тези две и следващите в класацията е доста по-голяма. Много е важно да се разбере, че средствата от Плана за възстановяване и устойчивост не се дават като награда. Това е инвестиция. Тя се прави срещу изисквания към съответните висши училища да развият наука на високо ниво. Тази наука трябва да намери и приложения в дейности, които са от полза за обществото и икономиката. А точкуването е необходимо само за да покаже дали университетът е готов да влезе в едно такова инвестиционно начинание и да използва средствата по начин, който би съответствал на целите, поставени на изследователските университети.
С други думи, тези два допълнителни университета получават финансиране, за да инвестират. Ако се развият достатъчно добре, могат в бъдеще да бъдат включени в списъка на изследователските. И двата университета са извън София, а единият дори е в Северозападния район за планиране, което помага за намаляване на регионалните дисбаланси във висшето образование. А колко университета да бъдат финансирани е политическо и инвестиционно решение: в какъв брой висши училища да се вложат наличните средства, за да са така концентрирани, че да проработят като реална инвестиция, а не да потънат като вода в пясък.
- Вярно ли е, че парите за научноизследователските висши училища няма да влизат в техните бюджети, а плащанията ще се извършват директно от МФ?
- Не. Плащанията ще се извършват по правилата на Плана за възстановяване и устойчивост. Към структурите на МОН ще има звено, което ще създаде условията и ще осигури плащанията и проверката за изпълнението на програмите на изследователските университети.
- Считате ли за справедливо включването във формулата показатели като "брой създадени стартиращи предприятия" и "брой международни и национални заявки за патенти", които не само са нетипични, но и невъзможни за хуманитарните науки?
- Отново подчертавам, че това е инвестиция и тя трябва да даде резултати, които са от полза за икономиката и за обществото. Има социални иновации, има креативни индустрии и е добре не просто да казваме, че е невъзможно да се включат хуманитарни или социални науки, а по-скоро да помислим как те биха могли да отговорят на показателите за изпълнение на съответните проекти. Това са индикатори, които се използват широко в Европа и в целия свят. Няма пречка инвестициите в изследователските университети да се използват и за развитие на хуманитарните и социалните науки, стига да се осигури високо научно ниво.
- Как е извършено кандидатстването по процедурата при положение, че в писмото на МОН до висшите училища за кандидатстване е определен срок до 8 юли м.г., а правилата на формулата са приети окончателно едва на 13 юли, т.е. университетите са кандидатствали по неофициално приети правила?
- Писмото за кандидатстване, което се изисква от висшите училища, е само писмо за намерение. Единственото, което се изискваше от тях, е да кажат дали искат да участват, или не. Докато самото класиране е извършено върху данни за оценка на научната дейност на всички висши училища в страната, които са събрани преди това - през последните три години, във връзка с ежегодната оценка на научната дейност на висшите училища.
- Твърдите, че висши училища с хуманитарна насоченост като Софийския университет и Пловдивския у-т също са включени в списъка, но не е ли това заради наличието в тях на факултети с техническа, природна и медицинска насоченост?
- Това няма значение. Изследователският университет може да развива всички направления, които смята за стратегически и за които е готов да удостовери, че могат да правят наука на най-високо международно ниво. Ако може да го направи за съответните хуманитарни или социални науки, няма проблем да ги развива.
