- Г-н Киряков, повече негативи или повече позитиви извличат формациите и личностите, участващи в правителството, т.нар. сглобка?

- Наблюдава се бавен, но сигурен процес на ерозия на доверието към основните двигатели на това странно политическо образувание. Към собствените им грешни стъпки се добавя и яростната съпротива на опозиционни партии срещу всеки опит да се прокара политика, която предизвиква обществена поляризация. Президентът, между другото, играе ключова роля в този процес на ерозия, макар това да не влиза в рамките на конституционните му правомощия. Балансът между негативите и позитивите на този етап е в полза на негативите, което на фона на предстоящите през есента местни избори може да се окаже катастрофално. Нека го приемат като предупреждение.

- Възможна ли е промяна в големи градове, тоест да победят кметове на ПП и ДБ?

- Ако имате предвид промяната, прокламирана от ПП - ДБ, то няма индикации за такава. Единствената промяна може да е свързана с нови кметове на някои големи и важни градове, но те ще останат в рамките на сглобката и ще изпълняват нейните политики, прокарвани на национално ниво. От друга страна, напълно е възможно да настъпи промяна, ако се осъществи схемата разработвана и разигравана от президентството - да се насити страната с избрани кметове, издигнати като независими кандидати, но всъщност минали през цедката на администрацията

на президента Радев - трамплин към създаване на партия

за участие в следващите парламентарни избори, когато и да са те. Отдавна и от доста места идват сигнали за „обръщане“ на кметове на ГЕРБ, които са по два три мандата на поста си, събудили се чисто нови хора и с претенцията за неутралност, независимост и равна отдалеченост.

- Да направи партия ли е голямата игра на Радев?

- Има всички индикации точно за това. Тя е много рискова, разбира се, но ако излезе успешна, ще му отвори пътя към шеметно завръщане в делбата на национална власт, при която той може да се окаже с най-големия кокал в политическите си лапи. Макар този сегмент, в който президентът се опитва да реализира стратегията си, да е пренаситен от лакоми и здраво огладнели политически хищници. Напоследък съвсем ясно се наблюдава, че сплотяването на сегмента минава през Посолството, но не американското, а руското. А играта на Радев е рискова, понеже ако не е успешна, ще пропилее потенциал, трупан в продължение на цял президентски мандат - и разгърналата се в мащаб политическа кариера да приключи безславно с края на втория му мандат.

- Кажете като специалист: удачна ли е в чисто „технически план“ (образ, изграждане на послания, комуникация…) кандидатурата на Васил Терзиев в София – при афиширането на ценности от него и на издигащите формации обратни на тежненията на родословното му дърво?

- Самата кандидатура предизвика огромен скандал, а защитата ѝ огромно разочарование сред ревностните привърженици правоверници на промяно-реформаторската коалиция. Въпреки това мисля, че Васил Терзиев ще спечели изборите за кмет на столицата. Поне сондажите на общественото мнение показват

категорична, нестопяема преднина

на кандидата на ПП - ДБ и „Екипът“. Ако не направи някаква глупава грешка, е много вероятно да имаме нов кмет на София, пък бил той наследник на няколко поколения високопоставени служители на бившата Държавна сигурност. От тази гледна точка на този етап съм на мнение, че кандидатурата му е удачна. Което означава, че старите „битки“ за града са останали в миналото, че вече не може да се говори за „леви“ и „десни“ градове, за тотални войни между комунисти и антикомунисти. Имаме нови поколения граждани на големите градове, които се вълнуват повече от символи като образността и успешността, отколкото от символи като идеология и история. Това е като да сравняваш функционалността на съвременните смартфони с носталгията по доброто старо време на телефоните с шайба и дуплексите. Но победата на Васил Терзиев не решава на практика нищо, тя би имала единствено символично, не и практическо значение. Практическото значение минава през

дублиране на сглобката на национално ниво и на местно

Вероятността някоя отделна партия или предизборна коалиция да спечели мнозинство в Столичния общински съвет е малка, затова ще се наложи „победителите“ да търсят партньори за „некоалиционно“ мнозинство и там.

- Тече почистване на публичния образ на Делян Пеевски. Докъде може да стигне процеса?

- Почистване ли е новата дума за изпиране? Всъщност не става въпрос за почистванe, а за примирие между заклети врагове, единият от които изграждаше почти цяла декада политиката и образа си върху негативния обществен образ на другия - т.нар. градска десница срещу Делян Пеевски. Това означава, че във всеки момент, след прегрупиране, може отново да се стигне до пълномащабна политическа война. На този етап и двете страни извличат максимума от създалата се ситуация. Делян Пеевски прави необходимите минимални компромиси, за да преодолее негативните резултати от включването му в списъка „Магнитски“. ПП - ДБ пък се възползва максимално от слабостта на позицията на архиврага си. 

- Според вас вярват ли наистина ПП - ДБ, че може да се сътворят читави реформи с помощта на Пеевски? Имам предвид точно искреността им - вярват ли, или разиграват трик? 

- Не вярват. Напълно осъзнават безизходността на ситуацията, но страстно желаят и имат непреодолим нагон да се справят, което ги прави гъвкави в действия и риторика. Не бих нарекъл, обаче, тази безизходност трик. Мисля, че са пределно наясно, че значими реформи няма да се случат, затова залагат на принципа "кот такоа".

- Фокусирането на дебата във външната тема за войната и Русия, оттам за съдбата на ПСА, полезен ли е за обществото, или не?

- Ако беше обединителен, би могло да се твърди, че е полезен този дебат. При изострящата се обаче на приливи и отливи партийна, политическа и обществена конфронтация, при ясно изразеното делене на лагери про и анти - независимо какво, то фокусът върху тези теми може и да помага на всеки от двата лагера, но е във вреда на страната и на външния й образ.

Да „окървавяваме ножовете“,

както е известна тази практика в партийните среди, по-точно - рекрутираме воини за партийните ни и идеологически битки, не може да се определи като полезна. Безспорно вредното влияние на Русия в България е причина за доста от сполетелите ни социални катастрофи, но то не се бори с налагане на вредна практика за справяне с него. Отчайваща е в тази ситуация липсата на смело лидерство, което да излезе с ясна и категорична позиция по връхлитащите ни една след друга беди. Плахото пристъпване в наситеното с идеологически мини политическо поле, с надеждата, че няма да настъпим някоя, е погрешна управленска тактика.

- Съгласен съм с тезата за смартфоните и дуплексите, а и недостатъците на горната тема. Но ще опонирам и на двама ни: Не бъркаме ли, след като виждаме тия дни млади столичани с чукове?

- Добре знаем и двамата, че това не са обикновени млади столичани. Това са чести участници във всевъзможни политически етюди. В този смисъл това са ситуативни политически играчи, които обаче, парадоксално, нямат преки политически амбиции.