Разтурията в политиката трайно обзема бизнеса и замества обичайната суматоха с растящо безпокойство. Наближава моментът, когато стопанските процеси ще се забавят и може да последва парализа в секторите, зависими от държавата. В хиляди фирми, стотици хиляди работни места. Всички, които по занятие изпълняват обществени и други държавни поръчки – с „други“ имам предвид популярните напоследък „домашни“ (in-house) процедури на държавните фирми. Този огромен сегмент от икономиката има жизнена
нужда от ясни „правила на играта“,
не само стабилно законодателство, но и онези невинаги писани условия да получиш работа и как да я свършиш, за да захлебиш. Тези правила трябва да спази всеки, който изобщо иска да работи. Иначе няма да са никакви правила, а тъкмо обратното – блъф, лъжа, измама. Първото и най-важно от тях кратко и ясно са огласили мъдрите римляни: Pacta sunt servanda! (“Договорите трябва да се спазят!”). В никой български закон точно такава заповед няма, макар че тя е основа и смисъл на цялото гражданско законодателство. Значи – ако си сключил договор на законно основание и по надлежен ред, никой да не смее да ти държи сметка защо си ти, какво ще спечелиш, още по-малко да те очерни като неморален, да те облайва, да те привиква за показания и обяснения и да те мачка с безкрайни „проверки“, чист административен терор. Като свършиш поръчаното, да ти платят. Колкото се дължи - веднага, изцяло, без писък в парламента трябва ли да ти се плаща, колко да ти се даде, за три, пет или десет години да се разсрочи. Това е
пределът на всяка революция -
трябва да остане разум в нея. Кой разумен човек не иска промяна към добро, да изхвърлим злото, да изправим кривото, държавата да е чиста, честна, справедлива? Но ако под претекст да бъдат разумно изменени, правилата бъдат просто отменени, резултатът ще е обратен на обещаното – разпад вместо растеж, анархия вместо смяна на властта. Не мисля, че сме стигнали разумния предел, но не случайно и все по-тревожно звучат предупреждения, че вървим към него. Те са в аванс, ante factum, преди да се катурне колата. Бизнесът и обективните наблюдатели са смутени от безвластието, но са добронамерени и имат основания за опасенията си. Проблемът не е в риториката, знаем, че
гласът на всяка революция е заканителен,
тя трябва да сее ужас и да се държи нагло, за да внуши сила и да увлече тези, които се опияняват от силата и да вцепени уплашените от нея. Истинската опасност са любителите, аматьорите, дилетантите – всички тези термини са синоними от един и същ корен, „любов“ (на български, латински, италиански): хората, обладани от страст, било за власт, било за мъст, било от чиста чест, обаче без нужния опит и знания да управляват държавата. Всяка революция първо ражда от нищото такива лица, после ги изтласква напред, защото крещят най-силно, звучат най-остро, страстно и решително. Е, накрая ги изяжда (казал Дантон), обаче злото вече е сторено, дилетантите са изпожилили и заразили с отровата си обществото. И избухва пандемия от дилетантизъм. Затова мразя всякакви революции. Не познавам финансист, който ги понася, защото първата работа*) на всички тях е да избият банкерите, за да сложат ръка на банките. Не е лесно да се опише дилетантът, покойният проф. Иван Славов написа цяла книга за него**). Но понеже е тежко вредоносен, в тази авансова дописка трябва поне да изброим симптомите, открити от професора. И така,
как да познаем революционера дилетант:
по неговия „оптимизъм, самоиндуциране и титаномания; стремеж към непостижимото, маниакална самоувереност и самовластна некомпетентност; неразположение към труд, понижена самокритичност, разпиляност на интересите; нарцисизъм и вербализъм; липса на системност и коренни предпоставки на мисълта; стремеж към сензации, отсъствие на оригиналност, свръхобобщения; безсилие пред диалектиката, безконтролни асоциации, фрагментарно мислене“. Дилетантизмът се предава по вербално-емоционален път. Изключително вирулентен. Едва 4% (по Еразъм) до 20% (по проф. Иво Христов) от нацията имат естествен имунитет.
А как да тествате дали сте заразени?
Ако сте гласували за политическа формация, чиито водач(и) гордо демонстрират посочените симптоми, значи са ви заразили. За съжаление, срещу дилетантизма няма нито ваксина, нито лекарство. Поразява мозъка. Първо изпразва главата, после джоба, накрая стомаха. За жалост е по-смъртоносен от ковид. Мутира и повтаря, потретва… докато мнозинството от нацията не развие минимум стаден ум. За жалост, в България върлува периодично. Удари ли поредната вълна, нацията пак ще я преболедува. Накрая да дадем поне един конкретен пример
как ни поразява и уврежда
революционният дилетантизъм. Той първо обезврежда имунната система на обществото, като (о)трича всички авторитети. Заличава границите между вярно и грешно, прогрес и упадък, много и малко, мъдрец и дебил. И понеже „аванс“ е темата на тази дописка, ето казус с аванси: знае се, че по „домашни“ поръчки държавни фирми са предплащали на изпълнителите сериозни суми, внушава се, че тези аванси „изчезнали“, защото фирмите ги изтеглили или превели, но по сметка вече ги нямат. И че това е страшно и направо престъпно. Отровното подвеждане е, че дилетантът не разбира и пропуска да ви обади, че изпълнителите най-логично искат от държавните възложители значителни аванси. Това е неизбежно, защото от тях искат оферти с фиксирани цени, макар че нито обемът на поръчката, нито сроковете за изпълнение и плащане са фиксирани. Искат от изпълнителя всички гаранции – за аванс, за изпълнение, за поддръжка. Изпълнителят може да постигне това само ако предварително купи нужните му материали, за да ги достави по днешни цени. Като купи материалите, естествено, че авансът „изтича“ от сметката му. И все още
изпълнителите продължават да носят огромен риск,
защото не могат да купят всичко нужно предварително, по днешни цени, а всеки ден всичко поскъпва. Не могат да купят и складират нито нужния труд, нито ток, нито дори дизел и бензин. Единственият шанс да се предпазят от риск е като калкулират инфлацията, ръста на заплатите и риска в държавата да пламне пандемия от ковид или от дебилизъм – и обектът принудително бъде спрян. Фирмите логично се презастраховат. Затова офертните цени по държавни поръчки са много над текущите пазарни цени. И само дилетант (от незнание или пък професионален измамник – нарочно) би игнорирал това. Много ли е 70% аванс при 0% изпълнена поръчка? Не: при 0% изпълнение (по вина на възложителя) 100% от материалите са купени и 100% от гаранциите са дадени и са платени. Само дилетант, лъжец или кръгъл идиот може да помисли, че изпълнителят има дори 30% печалба. И накрая, авансовото плащане не е „корупционна схема“, а световна практика. Пример: световният лидер, който ще ни произведе и достави след няколко години поръчаните изтребители, поиска не 70%, а 100% аванс. И обясни, че само при това условие сключва договори, защото не е банка и не кредитира купувачите. Впрочем днес нов автомобил не може да си поръча никой, ако не го плати 100% и почака да му го произведат. Още много може да се каже и по случая с авансите, още хиляда примера за пълзяща зараза с дилетантизъм мога да посоча. Няма смисъл, доказано е, че никакви аргументи не създават имунитет. А надеждата къде е? Върху старите български монети, още от времето на Батенберг, е било изсечено: „Боже, пази България“. Нашето извечно упование.
- - -
*) Сведения и мотиви: Ленин, „Държавата и революцията“.
**) Славов, И. "Дилетантизъм"
