Световната парична система, която знаем и чувстваме така естествена и жизнено нужна за всеки от нас, без която никой homo mercatus, пазарен субект, не може да просъществува повече от няколко дни, е истинско зомби. Съвсем буквално и точно като съживените мъртъвци (на креолски: “нзумбе”) от хаитянските митове. Това, което (неправилно) наричаме “доларов стандарт”, е ходещото туловище на покойната Бретън-Уудска система (“златно-доларов стандарт”), приета с едноименното споразумение от 1944 г. Тя се базира на пряка обменяемост на националните валути по плаващия им пазарен курс и опосредствана размяна срещу всеобщия еквивалент – златото, което е същинската “стойностна котва”, покритие със собствена материална стойност на цялата парична система. Формулата на този обмен е

национална валута ~ долар = злато,

сиреч срещу всяка национална валута всеки може да купи колкото му дадат (и доколкото му разрешат) долари, но веднъж докопали щатските пари, националните централни банки са имали право да искат Федералният резерв да им изплати стойността на доларите в злато. По замисъл, по закон и тържествено обещание на САЩ курсът на долара към златото бил фиксиран - 35 долара за тройунция злато – това е истинската “котва”, която пазила световната финансова система от хаоса на инфлацията, спестителите от загуба, а цялото човечество – от безкрайната лакомия и бездънната глупост – на нациите и на техните властници. И така от 18 март 1946-а, когато в гр. Савана, щата Джорджия, са депозирани и влизат в сила ратифицираните от страните учредителки Бретънуудски споразумения – точно до 15 август 1971 г., когато президентът Никсън отмени поетата с тези споразумения тържествена клетва САЩ да обменят всяко количество предявени им долари в злато по навеки фиксирания курс. Никсън подписва писмения смъртен акт, но Бретън-Уудската система е отдавна мъртва. Десетилетие преди това САЩ, без явно да отказват, никому злато не дават срещу долари. Най-шумни са опитите на генерал Де Гол. Макар че системата отдавна е в клинична смърт, при самото признание на кончината настана объркване в световните финанси и срив в международните плащания, че се налага спешна магия и затова

доларовият стандарт е зомбиран

и съживен със Смитсонианското [1] споразумение от декември 1971 г. То освобождава САЩ от задължението да обменят доларите в злато, но финансовият хегемон се задължава да поддържа – отново во веки веков - “неограничена конвертируемост” и “стабилен курс на долара”, т.е. ограничено плаване в тесен интервал към златото. “Во веки веков” трае две години: през 1973 г. САЩ напук на клетвата “Смитсониън” едностранно девалвират долара далеч извън “тесния интервал”, след това изобщо спряха да обявяват официален курс (т.нар. “златно съдържание”) на долара. Оттогава работим по познатия

стандарт на свободно плаващи валути,

сред които доларът на САЩ остава най-често ползваната валута и като средство за размяна, и като “резервна валута”, т.е. като средство за натрупване (съхранение на стойността, спестяване). Вярата в “конвертируемостта” е духът, който движи отдавна прериталата световна парични система. Един Бог знае какво значи “конвертируемост”. Аз знам поне 10 премъдри дефиниции – до една негодни. Най-общо това е вярата, че ако имаш долари, може и да загубиш някой и друг процент от обезценката им, но никой няма да позволи да се сринат като райхсмарката и валутите на бананови държави; никой не може да ви ги отнеме и в (практически) всички страни по света ще приемат тези долари и ще ти продадат за тях, каквото ти е нужно. Тази вяра няма реална основа, тя е субективно чувство, самозалъгване (за висшите умове: “когнитивен байъс”). Фетишизъм, който Ъруин Фишер и лорд Кейнс наричаха “парична илюзия”. Докато

“санкциите от ада” трупираха зомбито

От десетилетия прогресира практиката за налагане на глобални административни репресии, актове, с които властите могат без съд, присъда, достъпен и предвидим правен процес да отнемат или възбранят (“заразят”) активи и жизнени права на лица, фирми и цели държави прогресира от десетилетия. Държавите за пръв път след Magna Carta (1215), постепенно и (засега) само “великите”, обсебиха властта да ти откраднат каквото решат, да те лишат от каквото пожелаят. Това не е от вчера. Помним прецеденти като (Северна) Корея, Либия, Иран, Ирак, Сирия, хиляди фирми и хора. От няколко седмици с възторг го обясняват от сутрин до вечер. Може да отнемат пари от всекиго в света. “Паричната илюзия” изветрява. Всички финансисти, освен тежко дебилните, много добре знаят, че паричната система е с пречупен гръбнак. Ясно е, чакаме дълбок обрат. Но какъв, какво идва – никой не е сигурен, затова (почти) всички в гилдията спазват омерта. Истината е, че

надежден инструмент за натрупване липсва

Липсват ни напълно функционални пари и парична система. Това не е решение, което могат да вземат дузина държавни глави или няколкостотин депутати. Решенията в занаята на финансите имат еднолични автори. Покойната Бретън-Уудска система например има трима автори: Ернст Шумахер (1911-1977) предлага многостранния клиринг, лорд Кейнс (1883-1946) – валутната кошница и синтетичната валута (банкор, има малко общо с последващата измишльотина “специални права на тираж”), а Хари Декстър Уайт (1892-1948) успява да обърне това в международна бюрокрация и да я напъха под шапката на политически контрол. Нищо от известните финансови инструменти и технологии не е пригодно за класическите функции на парите. Цифровите инструменти (пр. “криптовалути” като етер, биткойн) не стават – няма субстанциална основа с вещна стойност и стопански процес, добавящ или трансформиращ стойност. Няма дори предложение, студия или статия, поне идея, за бъдещата световна парична система. Поне десетина години

ще преживее зомби системата

на парично обращение, която знаем, само ще се развие и задълбочи деструкцията. Но можем да обрисуваме силуета на паричната система на бъдещето: тя ще се основава на международен договор, вероятно между държави с жизнен интерес да заменят сегашната хегемония във финансите. Ядрото ще е синтетична валута, проектът за “банкор” на Кейнс е напълно използваем. Световната валута трябва да е универсално прехвърляема, всеки, който желае трябва да може да я придобие, ползва и натрупва. Световната валута може да е и цифрова, пр. по технология “блокова верига” (блокчейн). Не е нужно да е “криптовалута”, може да работи с идентификация на държателя и трансферите. Но

задължително да е децентрализирана,

т.е. да не може което и да е правителство или власт да “блокира” сметки и преводи, да замразява или отнема парите на когото и да било, заради каквото и да било. Доброто решение изисква широк (“византийски”?) консенсус за контрол върху сметките. Емитентът трябва да е международна централна банка, която се управлява не от правителствени избраници, а от наети професионалисти. Световната валута трябва да е обезпечена с диверсифициран пул активи, та да е пренебрежим рискът правителствата по света да сложат ръка върху нейните активи. Нейните трансфери трябва да са независими от която и да е платежна система, от която може да бъде изключван който и да било участник, най-добре е да заобикаля цялата банкова система, както правят това цифровите инструменти. Най-добре е новата световна централна банка да има гарантиран екстериториален статут, седалището да е на някой остров, не е нужно да е колкото Мавриций, доста по-малък ще свърши работа. И да се охранява от въоръжени сили на поне три ядрени държави едновременно. Световната парична система трябва да се опази от алчността и глупостта на лъжовни политици. И не е далеч такъв поврат, нищо че звучи утопично.

- - -

[1] Споразумението е сключено между 10 велики сили (Г-10), които се съвещават в залите на Смитсоновия институт (наричан също “Смитсониън”) във Вашингтон.