Quantcast
Скок с отскок – и век назад | СЕГА
facebook
twitter

Войната

Сегашна стойност

Скок с отскок – и век назад

19 181
 Pixabay
И санкциониращи, и потърпевши показват нисък интелект и непрофесионализъм, които не могат да заменят със самоувереност, самохвалство, с бодър дух и жива сила.

 

«Икономиката никога не е била наука – и сега е даже още по-малко, отколкото преди няколко години.»

Пол А. Самюелсън (1915-2009) [1]

 

С прискърбие предупреждавам залегналите над учебниците по финанси, че огромен дял в тези четива е най-вероятно неверен и подвеждащ. Той е отражение на един комфортен свят, с който бяхме свикнали и където живеехме до дни. Този свят бе взривен и вече го няма. Най-вероятно никога не го е имало, явно е бил е продукт на

 

илюзии и сляпа вяра

 

уж в принципи и аксиоми, а всъщност догми, изповядвани от финансистите по цял свят. Вчерашният финансов свят, светла му памет, беше “игра по правила”. Объркани правила, непоследователни и далеч от онова, което с ръка на сърцето бихме нарекли “справедливо”, камо ли “равноправно”. Но с чиста съвест можехме да се закълнем в неговото символ верую: “вярвам във върховенството на правото”. Вярвам в свещената и неприкосновена частна собственост, която никой не може да ми отнеме, нито да ме възпре да ползвам освен с решение на съд, взето “по законите на страната” (by the law of the land) “по надлежен законен ред” (by due process of law), както обещават Магна Харта (1215 г., клауза 39) и бащите основатели в Конституцията на САЩ. Вярвам в древната и почтена световна банкова система, на която мога да доверя парите си. Вярвам в светия най-нов Бретънуудски завет, че всички централни банки имат суверенен имунитет и активите им никак не могат да бъдат нито отнети, нито възбранени. Вярвам… Аз вече в никое човешко обещание: харти, конституции, закони, директиви, в морал и етика, не вярвам. Оказа се, че без съд и процес могат да бъдат поставени под възбрана, изглежда – по думите на неколцина глави на велики сили – могат дори да бъдат отнети активи и отменени договори само със среднощна санкция на властта. Цялото вчерашно мироздание беше толкова

 

бързо, лесно и из основи взривено,

 

беше толкова яко, колкото добре надут сапунен мехур. Е, вече сме в друг свят, за който толкова малко знаем, че всеки ден носи откровения и (болезнени) открития. За другите не знам, но банкерският занаят за последните седмици направи огромен скок. За дни се появиха алтернативни продукти и протоколи, които следи не оставят и от санкции не страдат. В същото време се връщаме поне век назад, към древните златни правила за пълни и реални (физически, с вещна стойност) обезпечения, пряк и непосредствен контрол върху активите, включително въоръжена охрана или в добро укритие като имането на Вълчан войвода. Всички активи, които не отговарят на най-древните правила на занаята, са

 

“стойност под риск” (VAR)

 

Безрискови активи не съществуват. Институциите са точно такава фикция, както закона, от който черпят силата си. Думата на кафеджия хаваладар може да струва повече от застраховки, контракти за хеджиране и банкови гаранции, ако ще издателите им да са с рейтинг не ААА, а пет пъти А. Лъжа е, че днешната нова (всъщност отдавна отречена) реалност “избухна”, “изневиделица” и “изведнъж”. Имаше достатъчно предвестници, обаче за еретик или неверник бе считан всеки, който помисли (пази боже – да каже или напише), че самите основи на правото и фундаментите на световната финансова система се подриват от дискрецията, лекомислено делегирана на администрацията със закони като щатските PATRIOT, FATCA, Магнитски и местните им копирки в целия свободен западен свят. Няма значение, че права се отменят с “добра” цел: добрите “да причинят болка” на лошите, да ги накажат, да ги възпрат. Важното е, че изобщо могат да бъдат отменени. Значи няма такива права. Ако има сила отвъд закона – в името на каквото и да било, значи законът е обезсилен, друга свръхсила (supremacy) има над него, илюзия е било сакралното “върховенство на закона” (the supremacy of law). Впрочем илюзия е, че вече сме се сбогували с илюзиите. Не сме. И днес

 

мнозинство са заблудените

 

и възрадваните от “санкциите от ада”. Умни и честни хора повтарят (има ли дума “помилярдват”?) самозаблудата на пастор Ниймьолер (той изповяда: „Когато нацистите прибраха комунистите, аз мълчах, защото нали не бях комунист…“). Светът е пълен с хора, които са убедени, че всяко право може да бъде отменено (или ограничено, което е същото) в името на доброто и за “да спрем и накажем злото”. Сигурен съм, че хора, четящи това, ще помислят, че напразно “оплаквам олигарсите” и (сигурно от корист?) “скърбя за руснаците”. Не, и аз като преподобния Мартин Ниймьолер не съм руснак, нито олигарх. Но знам, както и всички финансисти на света, че ако изобщо е възможно - и търпимо да бъдат “изключени от системата” или да бъдат отнети активи на някои банки, фирми и хора “по списък”, значи тези права и всички права могат да бъдат отнети от всекиго. И това е проблем, по-дълбок от всяка друга катастрофа в света на финансите. За жалост може би, във финансите добро, зло, справедливо и пр. естетически категории няма. Има упражними права – или пък няма. От 8000 години всички финансови инструменти, т.нар. ефекти, независимо дали са върху глинена плочка, папирус, хартия, по SWIFT, СПФС, CIPS, или кодирани в блокова верига (blockchain), започват със свещената за банкерите клетва “с настоящото безусловно и неотменимо се задължаваме”. Но ако безусловното се окаже поставено под условие или неотменимото може все пак да бъде отменено, обезсилено, възбранено? Това е краят на банката, на банковата система, на цялата символна система на финансите (ефекти, ценни книжа, пари, контракти, каквото се сетите) и връщане далеч, далеч назад в хиперреалната икономика до бартера и сделки с traditio или mancipatio пред петима свидетели – всеки озъбен и “с меч обнажен във ръка”. А колкото до

 

днешната схватка в света на финансите:

 

тя е само пример, илюстрация и тест. Надяваме се да е инцидентна битка, но по-вероятно ще е пореден епизод от тихата световна икономическа война, която ще трае, докато се наложат новият ред и баланс на силите. Първият доказан извод: в сблъсъка (досега) се провалят всички участници. И санкциониращи, и потърпевши показват нисък интелект и непрофесионализъм, които не могат да заменят със самоувереност, самохвалство, с бодър дух и жива сила. Едните – защото си подпалиха крепостите, за да изгори на противника имането. Другите, защото са оставили толкова лесни за отнемане активи и така открити болезнени позиции; неуките пеняжници на ИДИЛ и Боко Харам се справят по-добре от държави с тълпи професори и именити шамани за министри, банкери и съветници. Третите, кибици на открития урок по икономически войни, неведоми, че собствената ни нива вече гори.

- - -

[1] Пол Самюелсън, “бащата на модерната икономика”, е може би най-влиятелният икономист в края на ХХ век, лауреат на Нобелова награда за икономика за 1970 г.

Още

Радев като Нерон се грее на политическия пожар

28.06.2022

ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ

2143
Обединената мощ на Г-7 удря Русия и Китай

27.06.2022

Обновена

7027
Битката за Донбас навлезе в нова фаза

26.06.2022

Медуза

15042