----
Георги Златарев е актьор, има над 30 роли в киното и телевизията: "Непобедимите 2" - Боян; "Мрачна реликва" - Симон; "Ти помниш ли..." - Никола Вапцаров (водеща роля); "Мантикор"- Сафа;  "Американски шерифи" - Абдул; "Размени" - Григор Маринов (водеща роля) и други. Участва в много от холивудските продукции, които се снимат у нас. Във филмографията му са освен хитовата лента "Непобедимите" така и филмите "Плюя на гроба ти", "Сивата зона", и др. В "Септември в Шираз" с участието на Салма Хайек и Ейдриън Броуди Георги е в ролята на Фархад; в "Сива зона" е Лоуи (участват Харви Кайтел, Мира Сорвино, Стив Бушеми, Дейвид Аркет). Освен това Златарев е част от трупата на театър "Възраждане". 
-----
- Г-н Златарев, театър "Възраждане" не е ли малко нещо бутиков театър?
- Това значи нещо луксозно и не евтино. А нашият театър не е скъп. Аз много харесвам точно това, че е малък. Получава се и киноефект, създава се по-интимна атмосфера. Играеш по-обрано с много повече нюанси. Не се налага да крещиш, можеш да говориш доста по-тихо. При нас все пак се търси качеството. 
- А кое е най-важното за вас в театъра?
- Най-важното нещо за мен е ролите ми да са разнообразни. Последната ми е на Джакомо в комедията "Защото на мама така й харесва" от Жолт Пожгаи. Той присъстваше и на репетициите ни и одобряваше спектакъла.  Странно е, че той представя аристократична фамилия Джанутри в Бергамо, Италия, а е унгарец. Всички членове на това семейство са с фалшиви самоличности и се заблуждават един друг.
- Доколко е реалистично?
- Цялата пиеса е основно за хора, които се правят на такива, каквито не са по една или друга причина. Конкретно в нашия случай оправданието е: "защото на мама така й харесва." Не е задължително да са бедни неудачници, които се правят на успешни. В нашия случай е обратното. Повечето хора се занимават с нещо, което ги прави щастливи, но понеже "на мама няма да й хареса", се правят на такива, каквито не са. Много хора живеят така и това е трагично. Непрекъснато да отричаш себе си, да се правиш на друг, постоянно да играеш някакви роли, пълен кошмар е. Пиесата е в общи линии за това. Много е смешна и дълбока в същото време. Режисьорката Лилия Абаджиева се справи прекрасно с това. 
- А ние не сме ли често като героите - да се мъчим да сме това, което не сме? Някаква маска ли е, или не познаваме себе си?
- Да не си доволен от себе си е най-страшното. Извън сцената аз не желая да играя роли. Когато не си в мир със себе си и не се харесваш кой знае колко, тогава да заявиш себе си е много трудно и затова предпочиташ да се представяш такъв, какъвто другите биха те харесали. Слагаме си маски, защото се страхуваме от истината. Според мен най-страшната истина е тази да си признаеш собствените недостатъци, собствените страхове, собствената неувереност, собствените комплекси.  
- Такива хора обаче често предявяват към другите високи изисквания?
- Има една мисъл на Коко Шанел - "колкото по-неуверен и неуспял е един мъж, толкова са по-големи претенциите му към жените". Тоест колкото по-неуверен съм аз, толкова повече не прощавам грешките на другите, на колеги, на приятели, случайни минувачи.
- А не са ли заменени моралните стойности с пари, хората не се ли надуват само заради богатството си?
- Ако си неуверен, дали си забогатял, това не те променя. Аз съм снимал с някои безумно богати и известни хора, недемонстриращи просперитета си. Някои от тях ме смаяха с естествената си човечност. Веднъж на снимачната площадка Патрик Суейзи, бог да го прости, ме попита: "Студено ли ти е", и още преди да отговоря, свали якето си. Аз бях по къс ръкав, а беше кучи студ. 
- Защо на нас, българите, ни е толкова ниска самооценката? 
- Защото кой ли не ни гази. Първо петстотин години турско иго. После някакви неразумни политики. След това 45 години социализъм, който е базиран на това да мачка хората, да ги изравнява. Социализмът бе своего рода национализъм. Аз съм много против национализма, понеже е базиран на омразата. Когато някакъв политически строй е базиран на омраза срещу друг строй, срещу други народи и самонадеяно, без покритие, се твърди колко сме добре, като човек не мога да го приема. Определено правя разлика между национализъм и патриотизъм. Както е казал Камю: "Твърде много обичам родината си, за да бъда националист". Национализмът е базиран на комплекси и на два лозунга: "Ние сме велики" и "Мразим врага". Без значение кой е този враг. Друга нация, малцинства, хомосексуалисти. Важното е да мразим. Патриотизмът те учи да обичаш държавата си независимо от каква националност си. Патриотизмът е любов към родината. Аз съм патриот, но не националист. 
- Но ние, като българи, сме подлагани на доста критики. Това също снижава самочувствието.
- Опитвам се да убеждавам хората, че българинът не е кофти. Да не говорим, че 99% от нещата, за които казват, че това го няма никъде другаде, го има навсякъде. Тези хора или не са ходили никъде, или го казват, за да се чувстват важни. Не съм свързан политически с никого. Вярвам, че единственият начин да се случат хубавите неща, е, като се разрушат старите. Аз съм живял малко в Италия, снимал съм се във филми в чужбина. В Рим улиците са в доста по-окаяно състояние от София. В Северна Европа е доста по-подредено, по-чисто, но там има други проблеми, които да не дава господ ние да ги имаме. Вярвам, че нещата се развиват много добре за България въпреки многото хора, които са убедени, че тук е много страшно. Вярвам, че България никога не е била толкова напреднала в Европа и в света, колкото сега. Гарантирам, че ще започнат да се връщат все повече млади хора. 
- А пък често чуваме, че няма такава държава като нашата. 
- Белгийците също казват за своята държава, че няма такава държава. Ако питате италианците, те ще ви кажат, че тяхната държава е пред закриване. Техните политици са по-корумпирани и по-брутални от нашите. Да се твърди, че политиците са маскари, не ми е достатъчно, искам да зная кой точно. Познавам кофти хора и много свестни от всички националности. 
- Но Елин Пелин казва: "Ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта".
- Поредното нещо под наслова: "Ама това само в България го има". Ако проверим в Google, ще намерим доста поговорки на други народи за завистта. Има една ирландска поговорка: "Ако решиш да печеш ирландец, винаги ще се намери друг ирландец, който да му върти шиша". Или като ми кажат, само ние имаме поговорки: "Преклонена главица сабя не сече!" Не е вярно. Има подобна английска поговорка: "Стърчащите пирони първи ги зачукват".  
- Интересувате се и от колоездене, участвате в състезания. Помага ли ви спортът в актьорството? 
- Да, много. В спорта има хъс, желанието да стигнеш до там, закъдето си тръгнал, да не се откажеш. Когато се уморя, не спирам, защото искам да стигна до целта. Професията ми е доста уморителна и колоезденето ме държи във форма.