Една абсурдна история от Варна, в която се оказа, че банкова чиновничка е взимала цели 3 години суми от влогове на нищо неподозиращи клиенти, успяла е да се сдобие с 1 млн. лв. от тях, като на всичкото отгоре през цялото време изпращала парите на познат само по интернет мъж, повдигна купища въпроси. Как така толкова дълго време може да продължава подобна измама, как  банковите регулации позволяват подобни случки и стигат чак до 

как наказателно-правната система е напълно неспособна да намери

 ефективен механизъм за наказване и дори поне за намиране на присвоеното?

Защото как да си обясни човек историята, при която в един ноемврийски ден на 2019 г. прокуратурата пуска съобщение как е задържала 38-годишна специалистка от отдел „Банкиране на дребно“ в клон на българска банка във Варна, защото тя присвоила 1 млн. лв. от влогове и депозити на нищо неподозиращи хора, оставили парите си в кредитната институция. Нещо повече. Държавното обвинение подчертава, че Невена Й. е привлечена като обвиняема за престъпление в особено големи размери и представлява особено тежък случай, както и че сигналът бил подаден от кредитната институция.

Прокуратурата не посочи коя е банката, но

затова пък направи своя прочит на историята,

приличащ повече на розов роман, като криминалната част го прави по-забавен. Така държавното обвинение разказа как средствата са били превеждани на мъж от Монтана, с когото банковата служителка се запознала в интернет. За трите години виртуална връзка тя изпращала с колети по куриерска фирма присвоените средства. Освен тях тя и баща й изтеглили кредити, които също били изпратени на мъжа, както и средствата от влоговете на двамата й родители. Първите средства, които изпратила на своя виртуален приятел, били лични.

Между банкерката и мъжа от Монтана, който се представял в разговорите в интернет като Мирослав Михайлов,

нямало нито една среща на живо

Това не било и истинското име на мъжа, на когото Невена изпратила общо 970 000 лева за трите години връзка в интернет и социалните медии, разказваше напоително прокуратурата. Пред разследващите жената обяснила, че средствата били нужни на нейния интернет приятел, за да реши финансови проблеми с лихвари. Тя разполагала само с три негови снимки. Парите изпращала на името Сергей, който бил уж негов братовчед.  

Иначе банковата служителка не е криминално проявена и е работила в банката от 2007 г,. 

Дни по-късно прокуратурата обяви, че е открила виртуалния приятел на банковата чиновничка, но срещу него към момента нямало доказателства за съпричастност в присвояването на 1 млн. лв. от влоговете на клиентите. Тук някъде възникна и основателният въпрос с какво изобщо разполага всъщност прокуратурата вън от сигнала на банката и от данните за тегленето на средствата.  Стана ясно, че  държавното обвинение не знае всъщност къде са парите, какво се е случило изобщо с тях. Нещо повече.  Напълно възможно е те да не бъдат върнати, ако не се докаже, че мъжът ги е получил, или пък, че е знаел за престъпния им характер. Освен това трудно може изобщо да се различат личните средства, кредитите и източените пари. Отгоре на всичко стана ясно, че мъжът, за когото прокуратурата и жената твърдяха, че е получил близо 970 000 лв. от нея, е обявил пред разследващите, че

тя му била изпратила едва 15 000 лв. А пък у него и в дома му

са били открити 30 000 лв. в брой. "И третото лице ще бъде обследвано. Вече има предприети процесуално-следствени действия спрямо него и близки. Спрямо събраните доказателства ще преценим дали да го привличаме като обвиняем и в какво качество", обявиха от варненската прокуратура. 

Всъщност някъде тук държавното обвинение допусна, че "такава голяма сума има още по-голяма вероятност да е скрита някъде другаде". Без да уточняват кой е скрил парите.

Оттам твърдят и че "според обясненията на жената тя е изпращала сумите, защото е искала да помогне на човек, на когото е вярвала". Прокуратурата се застрахова, че 

разследването било "все още на твърде ранен етап,

за да се говори с категоричност какъв е механизмът, разполагаме с доказателства за вероятен механизъм на извършване на деянието, който сочи, че с оглед на нейните възможности тя се е разпореждала със средства от влогове и сметки на вложители в банката, превеждала ги е по сметка на свой родственик, откъдето вече като пълномощник се е разпореждала отново с тях, превеждайки ги по свои сметки в други банки, откъдето ги е вземала в брой". Към момента били установени 30 пострадали от доскоро работилата в отдел „Банкиране на дребно“ във варненски клон на българска банка.  Влоговете и депозитните сметки били случайно подбирани и от тях били източвани различни суми.

Някъде тук се появи адвокат Марин Марковски, който е с богат опит в наказателните дела и който

публично се усъмни в романтичния елемент на

случилото се.  „Когато има такова престъпление, простият въпрос е: къде са парите. Отговорът е: парите ги няма. Оттук нататък се започва сериозна работа по намиране на парите. Фактът на престъплението е доказан. Могат да възникнат различни версии”, обяви той пред NOVA.

„Механизмът е много важен. Той е скучен, но много важен. Дърпането на парите е станало, когато тя се разпорежда, защото тя има такова право с даден влог. Тя може да внася, да тегли, да превежда по този влог. Банкерката е трябвало да уведоми съгласно вътрешния ред на банката своя колежка, която да направи проверка. Този вложител, който иска да направи превод, трябва да представи документ за самоличност. Той трябва да е там. Другата служителка трябва да провери, такъв е редът.

Обаче не са го правили”, обясни адвокатът,

поставяйки въпроса как въпросната служителка е правила всичко това не ден, не два, не два-три месеца, а цели три години, според твърденията на прокуратурата. Марковски ясно каза, че не вярва в „романтичния елемент” в историята и че според него съвременна жена не може да се влюби толкова безпаметно в непознат.  

„Парите просто са скрити. Следата е скрита и парите също. Най-интересният въпрос е, ако се скрият, заслужава ли си. Да прогнозираме какво ще се случи с тази жена. Тя прави пълни признания, обвинението е доказано. Съкратено съдебно следствие, присъда 18 години. Намаляват се с една трета - стават 12. След 6 години може да излезе от Сливенския затвор. На пръв поглед може и да си струва, но това не е така”, твърди адвокатът.

Всъщност прокуратурата продължава да обяснява, че ако се докаже вината й за престъплението, което било в особено големи размери и представляващо особено тежък случай, тя може да лежи до 10 години в затвора и да й се конфискува имуществото. На практика обаче, ако тя мине през споразумение, може да се размине с много по-малко затвор, а ако няма никакво имущество, което е твърде вероятно, то на практика спокойно може и нищо да не й се вземе.

Всъщност, ако беше само този случай, можеше и да не е толкова интересно. Но това е всъщност втори подобен случай само в рамките на 10 месеца. През зимата бе арестувана и директорката на банков клон в Нова Загора по обвинение в източването на над 400 000 лева от сметки на вложители. След като престоя няколко седмици в следствения арест в Сливенския затвор, тя бе пусната под домашен арест. Съдът я освободи, защото

условията били лоши, килията била малка и нямало дневна светлина

По това дело  банката публично си призна, че  от техния клон в Нова Загора са източвани сметки на клиенти, за което е заподозряна служителка на банката. "Незабавно след регистриране на нередност от Системата за сигурност и надзор  и последвалата проверка на място сезирахме органите на реда. В резултат на подадения сигнал от банката е инициирано досъдебно производство пред Окръжна прокуратура - Сливен. Засегнати са ограничен брой клиенти само от град Нова Загора", обяви кредитната институция. Оттам заявиха, че се свързват с всички и ще възстановят сумите.

По онова време

БНБ обяви, че също извършва проверка  

и разясни, че "когато се установи, че е налице неразрешена платежна операция, банката носи отговорност пред клиента, освен ако платецът е действал чрез измама или не е изпълнил някои от задълженията си съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи, умишлено или поради груба небрежност".

По случая в Нова Загора стана ясно, че сигналът е подаден от младеж, който установил липса на 20 хил. евро, които майка му изпращала от Испания, където живеела и работела. Със съобщение за „недостатъчна наличност“ се сблъскал и студент, опитал да си плати семестъра. Родителите му подали сигнал и случаят започнал да се разплита. Оказало се и че от сметката на друг клиент - земеделски производител, пък липсват около 180 хил. лева. Именно той разкри публично, че пари от неговата сметка били превеждани на неизвестни за него лица, които ги теглили после от банкомат. И до момента не става ясно какво ли е щяло да се случи, ако те не са били подали сигнал.

Банковите неволи на футболиста Мартин Петров

Всъщност за толкова кратък период има и трети случай, свързан с източените банкови сметки - този с футболиста Мартин Петров. Спортистът твърди, че от негови сметки са изчезнали над 3.8 млн. лв., след като близо година е бил заблуждаван от личния си банкер, че все още е служител на банката. Въпреки че е уволнена десет месеца по-рано, тя продължавала да праща на Петров извлечения, оформени, все едно идват от кредитната институция. 

През лятото на 2017 г. спортистът открива, че парите липсват. Той подава сигнал до прокуратурата, която още тогава образува преписка. До момента обаче не се знае на какъв етап е разследването. Петров заведе и гражданско дело срещу банката, която отрича вина.  Мартин Петров внесе искова молба в Софийския градски съд с настояване банката, в която са му били сметките, да бъде осъдена и да му върне 3.864 млн. лв, Той твърди, че тези пари са незаконно източени от сметките му. Отделно претендира и за 48 762 лв. лихви, разказа Медиапул преди време.

В молбата си той посочил и че около една година не е бил в България. На 17 август той отишъл в клон на банката и с "изненада" научил, че личният му банкер вече не работи там. Бившият футболен национал се оплаква, че през това време никой от кредитната институция не го е търсил. По това време Петров е научил, че от сметките му липсва въпросната сума, а банкерката го е подвеждала за състоянието на сметката му.  Към исковата си молба той приложил разпечатки от онлайн банкирането си, където са отразени различните транзакции. Той обаче твърди, че "не е нареждал, нито е давал разрешение за изпълнение на неразрешени операции, поради което те са неразрешени операции".

БНБ заяви, че правела цялостна проверка на платежните процеси във въпросната банка. После уточни, че проверката всъщност е планова, но щял да се провери и конкретният сигнал на футболиста Мартин Петров.  “Съгласно законовите разпоредби плащане от платежни сметки може да се извършва само по нареждане или с предварително съгласие на титуляря до размера и при условията, поставени от титуляря на сметката. Формата и редът за даване на съгласие за изпълнение на платежната операция и за оттеглянето на това съгласие се уговарят при сключване на договора между доставчика на платежни услуги и неговия клиент”, твърдяха тогава от БНБ. И обясняваха, че когато ползвателят казва, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от друг недостатък. 

Така и не бе съобщено официално какви са резултатите от проверката, но очевидно са били положителни за банката, след като не е известно нещо да й се е случило. А БНБ има специално звено - "Платежен надзор", което има правомощия да предприема сериозни мерки срещу банки, които не спазват правилата за плащанията. На трезорите могат да бъдат издадени задължителни указания, да се изиска промяна на процедури, да се възложи извънреден одит, а също дори да се забрани извършването на платежни услуги. Възможни са и по-тежки санкции. Законът позволява и публичност на предприетите мерки - "по преценка на БНБ прилагането на надзорни мерки може да бъде направено обществено достояние".

После стана ясно, че делото на Мартин Петров срещу банката е било спряно изначално, защото съдът искал спортистът да представи доказателства за внесена държавна такса, която е в размер на около 155 000 лв. Очевидно това е станало, защото се стигна до процес по същество. Но той пък бе спрян на първото заседание, защото се оказало, че няма документи за десетки банкови операции. Част от тях били унищожени, други са иззети от прокуратурата, която от две години разследва случая. Тъй като документите са основно доказателство, без тях делото не може да продължи, прецени гражданският съд. Така делото виси, докато не приключи разследването. Нещо, което не е ясно кога ще стане. Както и при останалите два случая.