Скоро се навършват 30 години от падането на комунизма, когато започна летоброенето на "криминалния преход" (както го нарича кандидатът за главен прокурор Иван Гешев). Възниква риск да излезе наяве голямата тайна кой ограби България, защото според Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) изтича максималната давност от 30 години за строго секретните документи.
Кой, колко и кому раздаде парите на държавата и спестяванията на населението след краха на комунизма? Кой създаде организираните престъпни групи и с каква цел? Кой разпредели цели отрасли на икономиката между избрани от неизвестни извършители лица? Кой парализира съда и прокуратурата, за да бездействат по време на грабежа, а и след това? Кой, кой, кой ..., та чак до кой предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС, а после му връчи медийната империя? Все въпроси, чиито отговори би трябвало да се съдържат в документите на държавните структури, играли ролята на регистратори на фактите през изтеклите три десетилетия. Всеки етап от 90-те години насам е забулен в държавна тайна, сякаш става дума за опазване на националната сигурност, а не за прикриване на престъпления.
Обществото чака Видовден, който му се полага след изтичането на определената със закон давност. Но
в Мутростан времето се изкривява
поради силната гравитация на властта към първородните й грехове. Тя отвори досиетата на комунизма, защото са й безвредни след неговия край. Но няма да отвори досиетата на "криминалния преход", защото криминалите са тук и не мислят да си ходят. Нещо повече, мислят как да осигурят спокойствие на децата, внуците и правнуците си, които като техни законни наследници все пак да не се чувстват неудобно от осветяването на срамния произход на завещаните им богатства. Затова им се струва недостатъчен предвиденият в сегашния закон максимален срок на секретност, който никак не е къс, а освен това може да се увеличи двойно, т.е. до 60 години. С предложен Закон за изменение и допълнение на ЗЗКИ се добавят още 30 години, така че тайната да оцелее поне 90 години. При такава давност днес трябваше да чакаме разсекретяване на държавните архиви за състоянието на България и поведението на властите по време на Великата депресия през 1929 г.
Какво налага такова старателно презастраховане?
Анонимните автори на Мотивите към законопроекта срамежливо мънкат: "Това е възможно само с решение на ДКСИ, когато националните интереси налагат това, като удължаването може да се извършва до два пъти и всеки удължен срок не може да надвишава първоначално определените срокове". За какви национални интереси става дума: каквито решат чиновниците в Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Те пък се назначават от правителството по предложение на министър-председателя и не могат да не уважават неговите собствени интереси. Най-общо погледнато, "ограничаването на достъпа до класифицирана информация цели да предотврати заплахата или увреждането на интересите на Република България, свързани със суверенитета, независимостта, териториалната цялост, отбраната, конституционно установения ред, външната политика и международните отношения", пише на сайта на комисията.
Нито едно от тези основания не обяснява защо днешните управници имат нужда от вековно засекретяване на своите тайни. Отварянето на досиетата на прехода (които бившият президент Георги Първанов погрешно наричаше "икономически" вместо "криминални") няма да разкрие нищо застрашаващо за суверенитета, независимостта, териториалната цялост, външната политика и международните отношения. Мнозина си спомнят, че след 10 ноември 1989 г. България се превърна в разграден двор и политици се надпреварваха да носят в чужди посолства документи на българското разузнаване. Едва ли е оцеляла някаква национална тайна, която вече да не е широко известна в чужбина. Що се отнася до конституционно установения ред, никой не го заплашва, защото върховенството на закона гарантира по български недосегаемост на управляващата върхушка.
И въпреки това премиерът Бойко Борисов се страхува
Което показва, че видимите и невидими властови структури още не се чувстват напълно застраховани срещу възмездие. Те би трябвало вече да не сънуват решетки, защото си осигуриха законна давност срещу наказателно преследване за почти всички престъпления (максималният давностен срок е 35 години за убийство на две и повече лица, който скоро ще започне да покрива годините на прехода). Но са развили страхова психоза да не бъдат осветени. Затова водят по всички възможни канали борба срещу теча на информация.
Най-омразни са им журналистите, чиято професия няма друг смисъл, освен да пази основното човешко право на информация, т.е. да дава на обществото инструмент за контрол и обратен натиск над властите, за да не забравят откъде произтичат пълномощията им. Овладяването на медиите от проправителствени среди и лица е само елемент на този процес. Друг симптом е налагането на еднопосочната комуникация, при която властите (главно премиерът) говорят, а журналистите трябва да мълчат. Демонтирането на микрофоните в залата за пресконференция в Министерския съвет по време на посещението на Урсула фон дер Лайен, за да не й бъдат задавани въпроси, е само илюстрация за влошаващите се отношения между власт и медии. Премиерът Бойко Борисов, който нервничи, че и най-угодните му медии не са достатъчно надеждни, премина към риалити шоу в социалната мрежа Фейсбук, през която си гарантира монолози без прекъсване за облъчване на обществото. Плахите опити на журналистите да го питат едно или друго се посрещат с видимо раздразнение, съчетано с груби думи и с указания какво очаква от тях, за да отразяват правилно публичните му прояви.
Друга застраховка е унищожаването на информация,
или по-точно унищожаването на нейните материални носители. Сроковете на секретност не са достатъчна гаранция, защото в моменти на обществени катаклизми могат да загубят валидност. Опитът на бившата Държавна сигурност е поучителен. Затова промените на ЗЗКИ предвиждат и по-голяма свобода на тайните служби да унищожават документи по свое усмотрение. Компроматите, с които едни овластени разбойници се обслужват, за да изнудват други, могат да се взривят в ръцете им, ако не бъдат обезвредени при внезапна нужда. За първи път се дава право на министъра на вътрешните работи и шефовете на службите за сигурност да нареждат унищожаване на класифицирани документи, свързани с оперативната и оперативно-издирвателната дейност, без да информират държавния архив, за който те могат да представляват ценност. По тази причина Държавната агенция "Архиви" изрази неодобрително становище към законопроекта.
Измислени са и други хитрости като класифицирането с най-строга секретност на масив от документи, в който само един заслужава такава степен. Достатъчна е една строго секретна страница, за да бъде скрита цяла папка или комплект от папки. Неправителствената организация "Програма достъп до информация" (ПДИ), която бе поканена за становище по законопроекта, първа алармира обществото какво му се готви. Като признак за лошите намерения на властите тя посочи също така, че общественото обсъждане от 22 юли до 22 август нарочно е било насрочено през мъртвия отпускарски период, за да мине по-незабележимо.
Становището на ПДИ ясно посочва
какво всъщност се крие в България:
"В Закона за защита на класифицираната информация липсва забрана за класифициране на документи, съдържащи данни за корупция, злоупотреби и нарушаване на човешки права. Вместо да се попълни този пропуск и да се отвори път за "управление на слънчева светлина" по тези въпроси, се предлагат способи за удължаване на засекретяването и унищожаване на документи, без да са били предмет на достъп от страна на гражданите." Това означава, че най-големите криминални деяния в държавата са защитени от държавна тайна. Такова чудо няма в цивилизования свят. Но тук важи омертата, въздигната на официално равнище. Как да не повярваш, че в България мафията си има държава?
