Премиерът Бойко Борисов избута с лакти президента Румен Радев, за да се яви вместо него на сесията на Общото събрание на ООН, и още през първия ден на едноседмичния му престой в Ню Йорк си пролича какъв му е бил зорът. Нито сесията, нито ООН са били в мислите му, а целта му е била да се снима, ръкувайки се с американския президент Доналд Тръмп, за да го бодне в галерията си на световните лидери, която си прави в Банкя. Той изпълни мисията си след конференцията за борба с наркотиците, свикана от Тръмп като главна негова инициатива в навечерието на сесията на ООН.
Благодарение на видеозапис, разпространен от пресслужбата на ООН, всички могат да видят как след заседанието Борисов се устремява към трибуната, където седи Тръмп, изчаква неколцина предварили го и със замах протяга ръка за здрависване с американския президент, който му казва две-три любезни думи. Въодушевен, че е постигнал целта си, незабавно се обръща към своя сътрудничка, за да види дали е успяла да го снима и как е излязъл на телефона й. В този момент въобще не му идва наум, че до Тръмп седи генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, който всъщност му е домакин в сградата на ООН, където на другата сутрин се открива годишната сесия на Общото събрание. Други се ръкуват и с него, но
на Борисов той не му е важен
Виждайки, че е сниман в гръб, се опитва да се присламчи зад придружителите на Тръмп, за да намери нов удобен случай за снимка, но е спрян от охраната му. Тази част от приключенията на Бойко в Ню Йорк е твърде неудобна и затова е изтрита от записа, пуснат в неговия "Фейсбук" профил. Може да се очаква, че докато Тръмп не си тръгне, нашият премиер ще продължи да търси сгода за снимка. За негово разочарование Белият дом публикува програмата за двустранните срещи на президента в Ню Йорк, в която нашият премиер не фигурира. Остана му само надеждата пътищата им да се пресекат в някой коридор, но е малко вероятно такава случайна среща да стане, защото от съображения за сигурност коридорите се прочистват, когато минава Тръмп.
Борисов си има стара болка, че американските президенти не го канят на официални посещения в САЩ. В края на 2012 г. той бе приет по своя молба от Барак Обама в Белия дом. Както разказа на "Сега" високопоставен дипломат в САЩ, американският президент направи този жест, за да упражни върху него натиск да посочи "Хизбула" като извършител на атентата в Бургас през лятото същата година. Оттогава настана затишие. Борисов падна от власт и се върна за още два мандата, но Белият дом сякаш го забрави.
Едва през февруари тази година заместник-министърът на външните работи Георг Георгиев ни извести през ефира на БНР, че "този въпрос (за посещение в САЩ) постоянно се поставя от българската дипломация пред американската страна". Дипломат с дългогодишен стаж във Вашингтон и с продължаващи контакти отвъд океана се разсмя от съобщението, че Борисов пак иска да отиде в Белия дом:
"На 50% работата е уредена - той иска"
После потвърди, но с други думи, казаното от Георг Георгиев, че въпросът за визитата постоянно се поставя пред американците: "Той търси всякакви необичайни канали, опитва оттук-оттам, пробвал е дори през връзки на Силвестър Сталоун. Паралелно с това от българска страна се прави много настойчив опит да се обясни (на американците) колко е проамериканско едно корпулентно момче, колко голям демократ е и пр." На въпрос от "Сега" не е ли това същото момче, което разобличава медии и неправителствени организации като грантаджии на фондацията "Америка за България", отговорът бе положителен. Тъй като не е ходил в САЩ, въпросният едър мъж бил решил "да се промуши като член на парламентарна делегация" в качеството си на депутат от ДПС (макар че не се мярка много в парламента). Миналата седмица почетният председател на ДПС Ахмед Доган се срещна с американския посланик Ерик Рубин. Нямаше официална информация за какво са си говорили, но близък до американската дипломация източник каза, че същият корпулентен депутат няма никакъв шанс да получи официална покана или поне американска виза.
Това обаче е паралелен сюжет, а що се отнася до Борисов, очевидно
отношенията му със САЩ се вледениха
след посещението му във Вашингтон преди шест години. Тогава той разочарова домакина си, защото не посочи на излизане от Белия дом проиранската групировка "Хизбула" като виновник за атентата в Бургас. Максималното, до което стигнаха българските власти, бе едно "обосновано предположение" на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, изтръгнато чак в началото на февруари 2013 г. след несъмнено извиване на ръцете. Това определение бе по-лошо дори от мълчанието, защото оставяше съмнение кой е извършителят. На практика то зачерта усилията на Израел и САЩ да привлекат ЕС в общ фронт срещу "Хизбула" и Иран. За терористично бе обявено само военното крило на "Хизбула", а не цялата организация, която се разпорежда в Ливан.
Седмица по-късно на Борисов му се наложи да подаде оставка и така не довърши първия си мандат, от който му оставаха само четири месеца. Факт е, че оттогава двустранните отношения трудно могат да се определят като топли. Борисов два пъти се върна на власт, но
Белият дом сякаш не го забелязва
Надеждата му, че лошите спомени са останали в миналото, е илюзорна. Администрацията в САЩ вече е друга, но административната памет си остава. Сякаш нарочно темата "Хизбула" излезе отново на светло точно пет години след прекършването на първия мандат на Борисов. През януари 2018 г. започна делото по същество срещу извършителите на атентата в Бургас и се видя, че в обвинителния акт думата "Хизбула" отсъства. Влиятелният израелски вестник "Джерузалем пост" реагира остро, като обвини българската прокуратура, че прикрива "Хизбула". Изданието прогнозира, че "делото ще продължи да хвърля светлина, въпреки че прокуратурата изглежда готова да го погребе". А главният прокурор Сотир Цацаров отвърна, че обвинение се повдига срещу хора, а не срещу организации. Отварянето на тази незараснала рана в никакъв случай не постла килим за посещение на Борисов в САЩ, особено като се има предвид твърдата позиция, която Доналд Тръмп зае срещу Иран. Тази година той извади Вашингтон от ядрената сделка с Техеран, а три месеца по-късно му наложи отново американски санкции.
Борисов, който е интуитивен, а не професионален дипломат, не успя да проследи добре развитието на американската външна политика. В отговор на натиска на Тръмп за повече разходи за отбрана в НАТО той отправи
остри думи срещу американците, че са стиснати
На Мюнхенската конференция по сигурността през февруари българският премиер заяви пред журналисти: "Поставих въпроса за цените на въоръжението пред американските колеги. Може ли такива цени да обявяват за самолети, за танкове? Ще преговаряме... Да дадат преференциални цени. Ние как им даваме да тренират в Граф Игнатиево и Ново село?". Изявлението му не звучеше като оферта за преговори и сега никой не го очаква в САЩ да доразвие мисълта си.
Нарасналото самочувствие на Борисов след председателството на Съвета на ЕС, че е международен фактор, несъмнено го подвежда. Когато се ласкае във фотогалерията си от мисълта: "Три папи са ме галили по главата", не бива да забравя, че един президент му отвъртя шамар, и затова не е разумно да се навира безпричинно на следващия.
