Медия без
политическа реклама

Борисов влезе в агонизиращата фаза на тактика “снишаване”

Доскоро той странеше от големите скандали, за да изгрее накрая като слънце, решавайки народоугодно съответния спор. Вече избягва да се меси от чувство за самосъхранение

СНИМКА : ИЛИЯНА КИРИЛОВА
Много мъка и грижи налегнаха премиера напоследък.

Eвропредседателството свърши и Бойко Борисов пак е в стихията си на роден терен. Доста е интересен, стига да има кой да го наблюдава и да му се връзва. Във вторник инспектира “Хемус” и със зареян поглед провидя магистрала не само между София и Варна, но и в образованието – където също се строяло като никога. В сряда ефектно заплаши “жътварите” на канабис, че ще ги излови и прати в затвора. Така той съчета публичните си образи от първите два мандата, правилно забелязани преди време от наблюдатели: на Бойко - ловецът на бандити, и Бойко - строителят, същински Омуртаг. Пътьом не пропусна и да обещае доходите да се вдигнат с 50% до края на мандата. Ето такъв Борисов обичат да виждат медиите, особено през август, когато новинарската пустош си търси герои!

Какъв ще е трайният образ на Борисов в епохата след председателството, е рано да се каже, но се забелязва любопитен нюанс в поведението му – опит за дистанциране от големите скандали на принципа “заради бълхата да не изгорим юргана”.

 

Бълхата са  “дребнотемия” като изпуснатия от МВР

 

Митьо Очите, юрганът – самият той. “Доктрината за ненамеса” е любима на Борисов, но в предишни години я прилагаше по теми, за които обществото бе настръхнало и той изгряваше като провидение, магически разрешаващо спорния въпрос народоугодно (данъци, заплати, “Натура 2000” и т.н.). Населението бе свикнало с тия мурафети и от първия ден на съответния скандал знаеше, че следва да адресира до Борисов исканията си. Животът обаче се променя, променят се българите, спряха да му пращат писма в бутилки на надеждата. Промени се и естеството на скандалите. В резултат Борисов вече не се дистанцира, за да изгрее накрая като слънце, а просто за да не гори той в пожара. Ако може въобще да не се намесва.

 

Пожарникар е все пак, добър му е усетът

 

Случаят с Очите е показателен. След като несебърският “бизнесмен с легален бизнес” (думи на Румяна Бъчварова като вътрешен министър от 2016 г.)  скандално бе изпуснат от органите на реда, Борисов бе не просто мълчалив, но и твърде нервен на журналистическите питания по случая. “Има МВР, главен секретар – те могат да обяснят всичко”, избяга премиерът от отговорност. Недоволен бе, че именно тази тема вълнува репортерите, а не поредната прерязана лента. Две седмици по-рано се сниши за драмата в Странджа, изпращайки земеделския министър Порожанов да се пържи на огъня на потърпевшите. Доста дни мълча и при протестите на хората с увреждания, намеси се с неохота чак след като скандалът нарасна неудържимо (стори го нелепо с уволнения и върнат Бисер Петков, а и с изпуснати фрази). Нещо подобно стана и при лобистката поправка за акциза на бездимните цигари. Късната реакция по "закона Домусчиев” пък бе изпълнение в стил “Сълза и смях” (пет минути след обявеното вето от президента Радев). Има и скандали, по които Борисов въобще не се намесва – нито рано, нито късно. Става дума за вече регулярните препирни между патриотите, както и за драмите между Валери Симеонов и Николина Ангелкова.

Тактиката на снишаване е видима. По-ранен Борисов щеше лично да подгони групата на Очите и ако го изтърве – успешно виновен да излезе друг, например Станишев. Или пък със сълзи на очи щеше да дои козичките на баба Дора. Все пак същият този Борисов някога лично сливаше и окрупняваше общински училища, обсъждайки с родителите в колко часа стават сутрин децата им и колко време пътуват до школото (Пловдив, 2016 г.). А сега – пасуване.

Че Борисов се пази от скандалите с цел съхранение, е ясно, но има и една по-дълбока причина за това поведение. Тя е, че просто

 

хората вече не му вярват

 

И ако все още притежава някакъв приличен рейтинг (отчитан от социолозите), то е защото не се е появил друг като него. Дойде ли – на мига ще го забравят.

Има обаче и още един проблем. Той е, че цялата тази тактика не води доникъде. Спорно е доколко Борисов успява лично да се съхрани, след като твори нелепости като “ветото” за Домусчиев. Безспорно е обаче, че без него подчинените му вършат работата като кучето на нивата. Така например депутатите на ГЕРБ изгониха майките на деца с увреждания от парламента заради неправилен дрескод, а министър Порожанов замалко да утрои пожара в Странджа, поднасяйки очевидно невярната информация, че чума има и в стадото на баба Дора (после се отрече от думите си). Като цяло или Борисов сам се прави за смях, или прави за смях съпартийци и министри, или те самите се правят; или пък те него, като гласуват обратното на това, което е разпоредил публично (тенденция от година). Откъдето и да го погледнеш - все е нелепо.

Няма кой знае каква изненада в целия този спектакъл. Управлява власт, която отдавна се крепи на единствената опора, че политическите инженери не са подготвили друг проект, който да я смени. Случващото се е едно от проявленията на агонията. Въпросът е колко дълго ще продължи тя.