Eвропредседателството свърши и Бойко Борисов пак е в стихията си на роден терен. Доста е интересен, стига да има кой да го наблюдава и да му се връзва. Във вторник инспектира “Хемус” и със зареян поглед провидя магистрала не само между София и Варна, но и в образованието – където също се строяло като никога. В сряда ефектно заплаши “жътварите” на канабис, че ще ги излови и прати в затвора. Така той съчета публичните си образи от първите два мандата, правилно забелязани преди време от наблюдатели: на Бойко - ловецът на бандити, и Бойко - строителят, същински Омуртаг. Пътьом не пропусна и да обещае доходите да се вдигнат с 50% до края на мандата. Ето такъв Борисов обичат да виждат медиите, особено през август, когато новинарската пустош си търси герои!

Какъв ще е трайният образ на Борисов в епохата след председателството, е рано да се каже, но се забелязва любопитен нюанс в поведението му – опит за дистанциране от големите скандали на принципа “заради бълхата да не изгорим юргана”.

Бълхата са  “дребнотемия” като изпуснатия от МВР

Митьо Очите, юрганът – самият той. “Доктрината за ненамеса” е любима на Борисов, но в предишни години я прилагаше по теми, за които обществото бе настръхнало и той изгряваше като провидение, магически разрешаващо спорния въпрос народоугодно (данъци, заплати, “Натура 2000” и т.н.). Населението бе свикнало с тия мурафети и от първия ден на съответния скандал знаеше, че следва да адресира до Борисов исканията си. Животът обаче се променя, променят се българите, спряха да му пращат писма в бутилки на надеждата. Промени се и естеството на скандалите. В резултат Борисов вече не се дистанцира, за да изгрее накрая като слънце, а просто за да не гори той в пожара. Ако може въобще да не се намесва.

Пожарникар е все пак, добър му е усетът

Случаят с Очите е показателен. След като несебърският “бизнесмен с легален бизнес” (думи на Румяна Бъчварова като вътрешен министър от 2016 г.)  скандално бе изпуснат от органите на реда, Борисов бе не просто мълчалив, но и твърде нервен на журналистическите питания по случая. “Има МВР, главен секретар – те могат да обяснят всичко”, избяга премиерът от отговорност. Недоволен бе, че именно тази тема вълнува репортерите, а не поредната прерязана лента. Две седмици по-рано се сниши за драмата в Странджа, изпращайки земеделския министър Порожанов да се пържи на огъня на потърпевшите. Доста дни мълча и при протестите на хората с увреждания, намеси се с неохота чак след като скандалът нарасна неудържимо (стори го нелепо с уволнения и върнат Бисер Петков, а и с изпуснати фрази). Нещо подобно стана и при лобистката поправка за акциза на бездимните цигари. Късната реакция по "закона Домусчиев” пък бе изпълнение в стил “Сълза и смях” (пет минути след обявеното вето от президента Радев). Има и скандали, по които Борисов въобще не се намесва – нито рано, нито късно. Става дума за вече регулярните препирни между патриотите, както и за драмите между Валери Симеонов и Николина Ангелкова.

Тактиката на снишаване е видима. По-ранен Борисов щеше лично да подгони групата на Очите и ако го изтърве – успешно виновен да излезе друг, например Станишев. Или пък със сълзи на очи щеше да дои козичките на баба Дора. Все пак същият този Борисов някога лично сливаше и окрупняваше общински училища, обсъждайки с родителите в колко часа стават сутрин децата им и колко време пътуват до школото (Пловдив, 2016 г.). А сега – пасуване.

Че Борисов се пази от скандалите с цел съхранение, е ясно, но има и една по-дълбока причина за това поведение. Тя е, че просто

хората вече не му вярват

И ако все още притежава някакъв приличен рейтинг (отчитан от социолозите), то е защото не се е появил друг като него. Дойде ли – на мига ще го забравят.

Има обаче и още един проблем. Той е, че цялата тази тактика не води доникъде. Спорно е доколко Борисов успява лично да се съхрани, след като твори нелепости като “ветото” за Домусчиев. Безспорно е обаче, че без него подчинените му вършат работата като кучето на нивата. Така например депутатите на ГЕРБ изгониха майките на деца с увреждания от парламента заради неправилен дрескод, а министър Порожанов замалко да утрои пожара в Странджа, поднасяйки очевидно невярната информация, че чума има и в стадото на баба Дора (после се отрече от думите си). Като цяло или Борисов сам се прави за смях, или прави за смях съпартийци и министри, или те самите се правят; или пък те него, като гласуват обратното на това, което е разпоредил публично (тенденция от година). Откъдето и да го погледнеш - все е нелепо.

Няма кой знае каква изненада в целия този спектакъл. Управлява власт, която отдавна се крепи на единствената опора, че политическите инженери не са подготвили друг проект, който да я смени. Случващото се е едно от проявленията на агонията. Въпросът е колко дълго ще продължи тя.