Политическата година започна ударно – като милиционерска палка по главите на протестиращи граждани. Институции, призвани да бранят законността и да защитават нашите права, извършват организирано покушение срещу базисни принципи на демократичната правова държава.

Внушението е ясно: никой не е защитен от преследване (разбирай публичен линч), няма недосегаеми политици (вкл. от управляващите), можем да удряме по най-високите нива в държавата (президент, министри, генерали), без да носим отговорност…

Посланието към гражданите и бизнеса е прозрачно: всеки един от вас може да е следващият (ударен). Принципът на действие е пределно прост: всеки е виновен до доказване на противното. Това са елементите на новия обществен ред. Институциите, които го налагат, разполагат с формално законни репресивни функции – прокуратура, КПКОНПИ, специални служби и агенции. Те са своеобразните инструменти на не-свободата. Те са изпълнителите, но не те са поръчителите на всевъзможните проверки, производства, организирани (медийни) атаки, СРС-та и т.н.

 На този фон очевидна е доминацията на главния прокурор – той разполага с необходимия потенциал и личностни качества да подпомогне прехода от „дефектна демокрация“ в един нов хибриден авторитарен режим. 

Селективната репресивност

Все още българското общество не може да се ориентира в правилата на новия обществен ред. Нарасналата репресивност на органите се възприема от една част от гражданите като дългоочакван момент на въздаване на елементарна житейска справедливост – най-накрая някой от лошите (олигарси, корумпирани политици, битови престъпници и т.н.) да си получи заслужената санкция. Пропуска се обаче по-важното -  селективната репресивност е всъщност произвол, облечен в законна форма. Тя е едновременно интензивна, целенасочена и ефективна, но и твърде флуидна, за да бъде навреме засечена от контролните механизми (съд, независими контролни органи, парламентарен и обществен контрол). Така се постига целеният резултат, без да има нужда от окончателни институционални решения.  

Селективната репресивност на действията на прокуратурата, т.е. липсата на последователност, следване на публично обявен и ясен стандарт за упражняване на функциите, както и посочването от главния прокурор на конкретни врагове („политико-икономически и медиен кръг“, свързаните с него „маргинални НПО“, „десните екстремисти“), ерозира доверието в институцията. Дори когато се извършат правилни, обосновани, безпристрастни действия по разследване и обвиняване на конкретни лица в обществото, остава впечатлението, че това е поредното поръчково действие. 

С целенасочената акция за дискредитиране на президента и командира на ВВС политическите залози бяха вдигнати много високо. Ръководството на прокуратурата показа, че може да се постави над закона, без да носи отговорност за това.

Да припомним хронологията на събитията:

• На 27.01.2020 главният прокурор отправя тълкувателно искане до Конституционния съд (КС), в което се обосновава необходимостта от задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 103 от конституцията – относно имунитета на държавния глава, както и специалната процедура за търсене на политическа отговорност за държавна измяна и нарушение на конституцията.

Формално упражнявайки едно свое конституционно правомощие, в искането се правят директни внушения за извършени тежки нарушения от държавния глава, които са основание за търсене на съответна отговорност. По същество искането е камуфлаж, за да се направят именно тези внушения. Формулираните в искането въпроси се отнасят до възможността прокуратурата (контролните органи) да извършва съответните проверки и/или действия по разследване при извършено нарушение (престъпление) от държавния глава. Обществената реакция беше по-скоро негативна, а експертната общност постави под въпрос юридическите основания за тълкувателното искане (липса на неяснота в конституционния текст, липса на противоречива практика на КС по въпроса, недопустимост на предварителната конституционната консултация). Отговорът бе светкавичен: главният прокурор предприе откритата атака срещу президента.

• На 28.01.2020 в несполучлив опит да обоснове необходимостта от тълкувателното искане прокуратурата публикува постановление за спиране на наказателно производство (от 23.01.2020). Едновременно с това оповести приложени СРС-та спрямо командира на ВВС ген. Цанко Стойков, в които се проследява разговор с (вероятно) държавния глава по повод извършвана проверка от КПКОНПИ. Проверката на комисията е приключила с решение от 31.07.2019 г., с което не се установява конфликт на интереси.

Тезата на прокуратурата е, че е разследван престъпен сговор за осуетяване на проверката на Антикорупционната комисия за установяване на конфликт на интереси спрямо ген. Р. Радев в качеството му на командир на ВВС до м. август 2016 г. във връзка с назначаването на бъдещата му съпруга на длъжност в администрацията.

От постановлението на прокурора става ясно, че използваните СРС-та са приложени от ДАНС, а не по искане от органите на досъдебното производство. Изготвени са веществени доказателствени средства, които са приобщени по делото. В интервю пред БНР на 9.02.2020 г. главният прокурор прави уточнение, че тези СРС-та са приложени извън наказателното производство, а основанието за прилагането им е „заплаха за националната сигурност“ във връзка с възложени обществени поръчки за специално оборудване на армията. Не става ясно защо тези СРС-та са приобщени към наказателно производство с друг предмет, както и защо в производството не участва компетентната по закон Военна прокуратура.

• На 10.02.2020 г. КПКОНПИ оповестява информация във връзка с извършената през 2019 г. проверка, като в съзвучие с тезата на прокуратурата се внушава, че командирът на ВВС е укрил съществена информация, която би имала значение за установяване на конкретните факти.

Изводи

Повече от очевидно е, че директната офанзива на главния прокурор спрямо президента е мотивирана от две събития от края на миналата година – първо, президентското вето върху назначението на Гешев за главен прокурор (7 ноември 2019); второ, ясно заявеното намерение и започнали консултации за промени в конституцията относно функциите и статута на главния прокурор  (декември 2019). 

• Публично оповестените от прокуратурата СРС-та имат преди всичко за цел да дискредитират президента и командира на ВВС, да създадат съмнение и внушение за извършени от тях тежки нарушения (престъпления). Това се извършва при ясното отчитане на конституционната забрана на чл. 103 от конституцията за разследване на държавния глава. От постановлението на наблюдаващия прокурор става ясно, че най-малко 8 месеца се е водило разследване и са се извършвали процесуално-следствени действия, включително срещу президента. Публикуването на СРС пряко засяга конституционното право на чест, достойнство и добро име на български граждани, а по същество води до нарушаване на презумпцията за невиновност. Налице е основание за последващо търсене на обезщетение от държавата за засегнати права и допълнително ерозират авторитета на държавното обвинение.
• Публичното оповестяване на СРС-та, ползвани извън целите на наказателното производство, е нарушение на чл. 32 и чл. 33 от Закона за СРС. Прокуратурата не може да даде законно разрешение на това, включително когато въз основа на тях са изготвени веществени доказателствени средства (ВДС). Такова разрешение противоречи на изрична законова норма, за което следва да се носи предвидената по закон отговорност (административнонаказателна, дисциплинарна, вкл. освобождаване от длъжност) от длъжностните лица и прокурорите, извършили/допуснали това нарушение.   
• Цялата поредица от събития хвърля тежко подозрение спрямо легитимността на институциите, призвани да противодействат на корупцията и престъпността. С действията си ръководствата на прокуратурата и КПКОНПИ излизат на политически терен, правят внушения с директен политически ефект, без да носят съответната (политическа) отговорност.
• От сезираните за извършените нарушения органи (ВСС, Инспекторат към ВСС и Национално бюро за контрол на СРС) единствено последната институция е оповестила публично, че е започнало проверка.
• Важен нюанс: всичко това се случва под загрижения, но благосклонен поглед на премиера и с негласното съучастие на парламентарното мнозинство (най-вече ГЕРБ).

Генералният извод е повече от обезпокоителен. След 30 години демократичен преход има репресивни органи, които се поставят над закона. Нещо повече, все по-ясно става, че българското общество не разполага с ефективни граждански, парламентарни и конституционни механизми да обуздае все по-интензивния, но облечен в законова форма произвол. Липсата на адекватно противодействие - сега, означава сигурна ерозия и загуба на гражданската свобода - утре. Но както се пееше в началото на демокрацията - „утре започва от днес“... 

*Доц. д-р Атанас Славов е преподавател по конституционно право в СУ „Св. Климент Охридски" и адвокат в САК.