Благодарение на сигурността, която дава НАТО, България процъфтява. Това обяви наскоро посланикът на САЩ у нас Кенет Мертен на конференция по повод 75 години от създаването на НАТО, организирана от Атлантическия клуб в България. Той представи данни, според които от присъединяването на страната ни към алианса БВП се е увеличил повече от два пъти. Кенет Мертен добави, че има рязко увеличаване на преките чуждестранни инвестиции, че преди няколко седмици Световната банка е квалифицирала за първи път България като страна с високи доходи и цитира Евростат, според която България дори е изпреварила Унгария като потребление на глава от населението.
Дипломатът отбеляза, че след началото на конфликта в Украйна България се е активизирала и се е съгласила да бъде домакин на многонационална бойна група. Той обяви, че НАТО е единствената структура, способна да защити колективната сигурност и
отчете приноса, който дава страната ни в Черноморския регион и Източния фланг на алианса
Дори само тези думи са достатъчни да бъде отбелязано как войната, която се развива на няколкостотин километра от нас, изведнъж превърна Източния фланг и особено България и Румъния в критично важни за НАТО и САЩ.
За две години се построиха и строят огромни бази, правят се покупки на оръжия за милиарди евро и долари, ученията са във все по-реална среда, изграждат се бързи коридори за придвижване на войски и техника от Гърция през България до Румъния.
И това е само началото
Преди няколко месеца стана ясно, че румънската база „Михаил Когълничану“, която се намира недалеч от България, се превръща в най-голямата военновъздушна база на НАТО в Европа, която има за цел да защитава югоизточния фланг на алианса от Русия. Изграждането на базата, която е разположена в окръг Кюстенджа/Констанца и носи името на известен румънски либерален политик от ХІХ век, ще струва 2,5 млрд. долара. Тя ще бъде на площ 2,8 хиляди хектара и в нея ще могат да бъдат дислоцирани 10 000 военнослужещи.
Това е само на 150 км от Варна по суша и дори по-малко по въздух и море
„Михаил Когълничану“ ще разполага с нови писти за излитане и кацане, оръжейни платформи, хангари за военни самолети, а също така модерни казарми и полигони. Това ще бъде военен град, защото се предвижда да има училища, болници, детски градини и магазини. Базата ще бъде по-голяма от „Рамщайн“ в Германия. Затова допринася нейното стратегическо положение. Тя се намира само на 20 км от брега на Черно море, на 300 км от Одеса и на 400 км от пристанището Севастопол в окупирания от Русия Крим.
Битката за контрола на Черно море става все по-ожесточена и видима. Бъдещето му изцяло зависи от съдбата на войната в Украйна. Доказателствата за това са многобройни през последните над 2 години, откакто започна руската инвазия. Безпокойството на Брюксел и Вашингтон от голямото руско присъствие най-сериозно си пролича, когато през декември 2022 г. Комисията по външна политика на САЩ прие Закона за сигурността в Черно море, който определи региона като „арена на руска агресия“.
Властите в Букурещ осъзнават рисковете от желанието на Москва да бъде изтласкано западното присъствие в Черно море и желанието на Русия да го превърне в „затворено море“. По тази причина
още от януари 2023 г. в румънските бази има самолети AWACS,
които следят за руските действия в региона и имат за цел да укрепят отбранителната позиция на Алианса в Черноморския регион. Наскоро там кацнаха и два американски ядрени бомбардировача.
В близост до „Михаил Когълничану“ се намира най-голямото румънско пристанище Констанца / Кюстенджа, което е сред десетте най-големи в Европа. Тук също има сериозно военно присъствие.
На фона на успехите, които Румъния демонстрира в модернизацията на своята армия, прави впечатление по-слабото участие на България. Страната ни така и не успя да се възползва от възможността през първите месеци от руската инвазия да замени старите си съветски оръжия с по-съвременни натовски. Въпреки че през 2023 г. тя успя да заема по-решителна позиция в подкрепата за Украйна и да придвижи напред проектите за закупуване на нови военни системи за армията, все още в България липсва сериозно присъствие на Алианса, каквото се наблюдава в Румъния и дори в Албания.
Все пак България не е напълно апатична и стана ясно, че НАТО предвижда
за страната ни формиране на мощна бригада от много добре обучени части на няколко държави.Тогава премиерът Николай Денков обяви, че така ще се увеличат 4 пъти войниците на Алианса. Според одобрените регионални планове на защита на Алианса от Русия, каквито се направиха за първи път от Студената война насам, настоящата батальонна бойна група на НАТО в България трябва да стане бригада.
По стандартите на НАТО бойната батальонна група е от около 1300 войници, а бригадата - около 5000 бойци, или 4 пъти по-многочислена. На практика в бригадата има няколко батальона.
В момента у нас има една батальонна група от около 1200-1300 души, като тя е с рамкова държава Италия. За нея САЩ дадоха рота с бойни бронирани машини "Страйкър". Великобритания изпрати рота от състава на Кралския ирландски полк, Гърция се включи с противотанков взвод, а България с 42-ри механизиран батальон от Сухопътните войски, който участваше в мисии в Афганистан. Италия е с най-многобройното участие в групата с над 700 военни с повече от 50 единици техника. В групата има военни и от Турция, Северна Македония, Черна гора, Албания.
Пак през юли м.г. бе обявено, че България предлага на НАТО
създаването на многонационален дивизионен щаб,
който да бъде разположен в района на Кабиле и Безмер. Това на практика ще означава, че при заплаха или заплаха срещу България, то ще се развърне не само многонационалната бойна група на Алианса, за която вече е решено, че става бригада, но и цяла дивизия, включваща поне три бригади.
Идеята е да се създаде такъв щаб по подобие на съществуващия вече в Румъния, който управлява дивизията "Югоизток". След създаването на такъв многонационален дивизионен щаб и в България, той ще ръководи две български бригади плюс многонационалната бойна група, както и при необходимост и още сили и средства. Това са бригади, които съставляват една дивизия. Предложението е щабът да се ръководи от български офицер.
"Ще има толкова военнослужещи, колкото са достатъчни да се даде бърз и адекватен отговор. В момента основата на сухопътния компонент в България са двете български бригади, многонационалната бойна група. Ще бъдем готови да приемем още сили натовски - съюзни сили и средства. И този многонационален дивизионен щаб да може да поеме командването на тези сили и средства", допълни тогава началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.
За целта обаче, страната ни трябва да подготви необходимата инфраструктура. "Ще бъде усъвършенстван войсковият район в Кабиле и Ямболско, там предвиждаме да бъде изградена съответната инфраструктура. Авиобаза Безмер, за да може да бъде разположен авиационен компонент. Ще има и система за командване и контрол. Нашият принос е създаването на многонационален дивизионен щаб на българска територия.", обяви още началникът на отбраната.
Междувременно стана ясно, че започва изграждането на много
бърз военен коридор между България, Гърция и Румъния,
който ще включва като опорни точки Александруполис, Варна и Констанца. По него ще може да се придвижва скоростно при нужда много бойна техника и личен състав.
Това се разбра, след като в кулоарите на срещата на върха на НАТО във Вашингтон Гърция, България и Румъния подписаха намерение за създаване на хармонизиран коридор за военна мобилност. За него първо съобщи гръцкият военен министър Никос Дендиас.
Според "Катимерини", коридорът е предназначен да свърже главните
стратегически градове за НАТО по Източния му фланг -
Солун и Александруполис с Варна и Констанца.
По-късно стана ясно, че България ще участва в изграждането не на един, а на два хармонизирани коридора за военна мобилност, което допълнително ще улесни по-бързото придвижване в рамките на НАТО по направлението юг-север. Това пък заяви министър-председателят Димитър Главчев във Вашингтон, където участва също в Срещата на върха на Алианса.
Подписаните писма за намерение предвиждат изграждането на хармонизирани коридори за военна мобилност между Италия, Албания, Северна Македония и България в рамките на Паневропейски транспортен коридор № 8, както и между Гърция, България и Румъния. Те ще способстват за повишаване на потенциала на НАТО за възпиране и отбрана, сътрудничеството между страните в областта на военната мобилност, укрепване на транспортната свързаност между тях като основен фактор за стимулиране на икономическото развитие на региона, както и за задълбочаване на сътрудничеството между НАТО и ЕС. Премиерът Главчев посочи, че има изявено желание от страна и на Турция да се включи, но механизмът следва да е по-различен, защото се използват и европейски средства за коридорите.
Главчев акцентира още върху подписания между България и Румъния Меморандум за разбирателство относно изграждането на
Щаб на регионалното компонентно командване на специалните операции.
Щабът ще осъществява планирането, командването и управлението на Силите за специални операции на Алианса за Черноморския регион. Изграждането на щаба ще допринесе за усилване на възпиращия и отбранителен потенциал на Югоизточния фланг на НАТО.
В същото време трябва да се отбележи и че три натовски държави - България, Турция и Румъния, провеждат съвместна операция в Черно море, и то включително в непосредствена близост до конфликтната зона, образувала се след нахлуването на Русия в Украйна. Мисията е обявена като противоминна, но очаканията са, че тя ще играе и сдържаща роля за агресивното руско поведение на постоянно обявяване на военни учения в района.
Паралелно се движи и американска инициатива за Черно море
През март 2023 г. в Конгреса на САЩ бяха внесени два законопроекта, които се отнасят до сигурността в Черно море. Основната им цел е да подтикне администрацията на президента Джо Байдън да изработи всеобхватна стратегия на САЩ за региона. Да се установи постоянно военно присъствие на Източния флан и регулярно военноморско присъствие в Черно море на ротационен принцип, както и да предостави отбранителна подкрепа на регионалните партньори, според интересите и ценностите на САЩ. Препоръчва се в бъдещата стратегия да се включи план за насърчаване на по-голяма свобода на корабоплаването, за да се позволи по-голяма сигурност и икономически достъп до Черно море.
В същото време започнаха да се правят
все повече учения, и то във все по-реална среда -
с бойни стрелби с ракети, с разгръщане на личен състав и авиация.
Така наскоро 31-во изтребително авиокрило от ВВС на САЩ, разположено в Авиано, Италия, се разгърна в авиобаза Безмер чрез 6 изтребители F-16. Това става в съвместна тренировка под кодовото име "Тракийска пепелянка", в която участваха българските, американските, гръцките и румънските ВВС. България с МиГ-29 и Су-25, а другите държави с F-16.
ВВС на САЩ в Европа са в България за осигуряване развръщането на гостуващото формирование. До три огромни транспортни самолета C-130 Херкулес изпълняват полети, а до 200 военнослужещи обслужваха машините. Те бяха разположени на летище Безмер. Американските екипажи изпълняват задачите си по непосредствена авиационна поддръжка с боеприпаси на Авиационния полигон на ВВС "Елена". Насочването пък се осъществяваше от предни авионасочвачи от състава на Многонационалната бойна група в България с рамкова държава Италия.
На място дойде лично командирът на 31-во изтребително авиокрило от ВВС на САЩ в Авиано бригаден генерал Тад Кларк. Много специализирани издания отбелязаха, че
изтребители F-16 от Авиано са в авиобаза Безмер,
която се намира на по-малко от 250 мили от Южна Украйна. Няма как да не се отбележи и масираното въоръжаване и постоянните нови покупки и проекти. И докато Румъния отдавна купи Пейтриът и F-16, то и България набира скорост с многомилиардни договори за изтребители, два кораба, близо 200 бронирани машини "Страйкър".
Почти всекидневно се появяват нови проекти. Стана ясно, че купуваме ЗD радари за поне 400 млн. лв, както и противокорабни ракети. Изведнъж се появиха
проекти и договори за близо половин милиард лева
Единият е за боеприпаси за машините "Страйкър", а другият за ПВО система "Ирис" от Германия.
Отделно 200 млн.лв ще отидат за системи за електронна война и за борба с подводници, които ще са част от бъдещите два нови кораба.
Върви и договор за закупуване на нов транспорт за армията. С неговата реализация се цели преодоляване на технологичната изостаналост. Ще се купят нови съвременни товарни автомобили с повишена проходимост.
Всичко това минава в спешен порядък - и през правителството, и през парламента, нищо, че кабинетите са все служебни, а парламентите изкарват по месец-два. Просто няма как да е иначе - войната чука на вратата.
