Въпреки заявките на редовни и служебни просветни министри да намалят бюрокрацията в училище, бумащината не намалява, а се увеличава, и то не двойно, а тройно. "Един път попълваме данните на учениците в електронния дневник, втори път - личното им образователно досие се пише на хартия, трети път тези данни се сверяват с националната електронната система на МОН. Това отнема седмици и време за подготовка на уроци почти не остава". Това сподели учителка от столично училище, която пожела да разкаже пред "Сега" за тежките административни дебри, из които ежедневно броди по време на работата си.
"Българският учител не е учител. Той е попълвач на документи, защото все още почти много документи се пишат на хартия. Той е оператор на компютър, както и оператор в кол център, в който говори от личния си телефон и посредничи между ученици, родители и ученици. И не на последно място, класен ръководител - функция, каквато почти няма по света, занимаващ се с купища административна работа, за която никога не е учил и не би трябвало да му влиза в работата", започва предователката. По думите й за класно ръководство се полагат едва 40 лв., които в никакъв случай не могат да компенсират многото канцеларска работа, вкл. и разследването на извинителните бележки, които учениците носят след отсъствия. Едва накрая идва основната фунцкия на педагога - да подготви урока си и да преподава. "Ако вие сте журналист на 8-часов работен ден, но ви карат 7 часа да садите домати, как точно ще успеете за 1 час да свършите качествено журналистическата си работа", пита реторично тя.
Огромно е разочарованието й около новата Национална електронна информационна система за предучилищното и училищното образование (НЕИСПУО), която заработи в началото на 2022 г. и от която имаше масови оплаквания в началото на вече приключилата учебна 2022/23 г. Системата е вътрешна за МОН, но е за цялата образователна система. В нея учители и директори трябва да въвеждат цялата информация от подопечните им училища - брой ученици, информация за родителите им, за среда на живот, информация за уроци, лекторски часове, нормативи на учителите, отсъствия и т.н. Информацията от електронните дневници, с които от 2022/23 г. вече би трябвало да работят всички учебни заведения, също попада в НЕИСПУО по електронен път.
Първото "наливане" на информация
се е случило през февруари 2022 г. - "мъчно и трудно", по оценки на директори. Вторият "кошмарен" епизод бе през август м.г., който продължи почти до края на септември, тъй като системата зацикляше на всяка крачка и директорите дълго време не можеха да си свършат работата, стоейки пред компютрите дори и през нощта. През тази учебна година училищата е трябвало да попълват данни около февруари - в началото на втория учебен срок, както и през юни - в края на учебната година. Оказва се, че доста от първоначалните спънки са продължили да съпътстват учителите и през изминалата година. А освен с попълването на огромното количество данни, учителите са били изненадани и с допълнителна задача - да сверяват дали данните в НЕИСПУО, попаднали от електронните дневници в е-системата по служебен път, действително са верни. "Познайте дали имаше грешки?", ядосва се тя.
"Всеки класен ръководител бе задължен, което не знам дали му е работа, да направи справка за класа си в системата НЕИСПУО за всичките години от училище до съответния етап на образование назад, независимо дали е бил класен ръководител на този клас или не. Това обаче се оказа проблем, тъй като се оказва, че въпросният класен ръководител няма достъп до предни години и трябва да изпозлва за справката в НЕИСПУО хартиените картони (или т.нар. "лични образователни досиета" - бел. ред.), които още се пишат. Гледаш картона, сравняващ с НЕИСПУО, ученик по ученик, клас по клас", разказва преподавателката. По думите й от една страна, хем са се налели милиони левове в информационната система, в което трябва да се "налеят" всички досега съществуващи електронни дневници като Школо и т.н., за да не пишат учителите хартии, хем и в момента продължават да се пишат картони на хартия, както преди 30 години.
"Не двоен, десеторен труд.
Къде е това електронно правителство, какво работи то?
Министърът в МОН знае ли за това безумие? Защо се дадоха пари за това неработещо НЕИСПУО? Кой отговаря за него, защото то е напълно нефункционално. Оказва се, че при "наливането" е пълно с грешки - пропуснати предмети, сгрешени оценки, липса на хорариумии, и всичко това трябва да се установи ученик по ученик за всеки предмет за всяка отминала година. Освен това трябва да се проверят санкции, стипендии, деца със специални образователни потребности, положение на родителите и прочие напълно безсмислени, но за сметка на това напълно сбъркани данни, които трябва да се поправят или допълват. Така работата на класните ръководители се оказа десеторна, че и повече", възмущава се педагожката.
Според нея е безумно една и съща информация да се върти три пъти - данните за ученика, или личното му образователно досие, се пише на хартия, втори път то се попълва в електронния дневник и трети път - в НЕИСПУО. Учителката споделя и, че при тях електронният дневник също се разпечатва на хартия, което е непонятно за нея защо се прави.
По думите й интерфейсът на НЕИСПУО е правен
"сякаш от ученик в 8 клас в компютърното училище в Правец".
"За всяка стъпка трябва да натискаш няколко пъти различни падащи менюта. Какво правим, ако тази единна информационна система, в която уж трябва да е уеднаквено всичко, не работи както трябва? И защо се пише още хартия - всяка справка би трябвало да се принтне, подпише и подпечати?", пита още тя и се чуди "как така министърът говори въобще за намаляване администативната тежест на учителите, които не смогват да си проверят писмените работи, да се самоподготвят и да преподават, залети с абсолютно излишна бумащина". "Наслушали сме се на празни обещания за намаляване на бумащината. Новият министър да каже кога и как конкретно ще я намали", призовава тя, оставайки скептична към направените от проф. Галин Цоков заявки.
ОБЕЩАНИЯ
Министър Цоков вече заяви, че един от основните приоритети на екипа на МОН ще бъде намаляването на административната тежест за работещите в системата. "Ще отворим нормативните документи, ще видим основните моменти в тях, за да могат учителите да насочат своята работа към децата, да могат да бъдат професионалисти на своето работно място", заяви той пред БНТ. От "Сега" зададохме въпроси на МОН - с кои наредби ще се започне, как точно ще се намали бюрокрацията, кои изисквания биха могли да отменят и кога горе-долу може да се случи това. Конкретни отговори оттам не получихме - обяснението бе, че все още е прекалено рано за конкретика - тепърва наредбите ще се преглеждат, въпросът ще се обсъжда със всички заинтересовани страни и едва тогава може да се формулират конкретни предложения за намаляване на бюрократичните изисквания към педагозите.
