За германската бюрокрация се носят легенди: десет години за одобрение на проект за типова къща, десетки хиляди стандарти, които всеки бизнес трябва да спазва, безкрайна кореспонденция с различни институции. Страдат както предприемачите, така и обикновените граждани.
Преди двадесет години Ангела Меркел, тогавашният канцлер на Германия, се зарече да се пребори с бюрокрацията, а след нея инициативата беше поета от нейния наследник на поста – Олаф Шолц. През това време бяха приети четири пакета от мерки, насочени към дебюрократизацията на Германия – последният от тях бе одобрен през есента на 2024 г. Въпреки това, както гражданите, така и бизнесът все още не виждат значителни подобрения.
В Германия има около 35 хиляди държавни стандарта,
които регулират работните процеси, правните детайли и потребителските нужди. Регулирано е всичко. Например, във всяка компания трябва да има „управител на отпадъците“, независимо дали става въпрос за стартъп или за завод. Бирената капачка трябва да има точно 21 назъбвания. Една ябълка трябва да тежи 90 грама. А пицата трябва да е приготвена в каменна пещ при температура от 430°C.
През март 2024 г. дори канцлерът Олаф Шолц изрази разочарованието си от прекомерната регулация, въпреки че точно неговото правителство често е обвинявано, че увеличава броя на бюрократичните бариери.
„Вижте с каква скорост се строят градове в Китай. Ние за същия период не можем да одобрим строежа на стандартна къща“, коментира емоционално обикновено сдържаният Шолц.
В края на септември Бундестагът, благодарение на управляващата коалиция под ръководството на Шолц и с подкрепата на ХДС/ХСС, прие четвъртия закон в съвременната история на Германия, насочен към намаляване на бюрократичната тежест (Bürokratieentlastungsgesetz IV).
Промените засягат архивните счетоводни документи на компаниите – те вече ще трябва да се съхраняват само 8, а не 10 г., отпада задължителната регистрация на германски граждани в хотелите, в които отсядат при пътуване в страната, както и уведомленията, които данъчните консултанти вече ще могат да предоставят в дигитален формат без предварително съгласие от получателя.
Този пакет от мерки трябва да намали броя на изпращаните писма на хартия с 115 милиона годишно и като цяло да облекчи документооборота за бизнеса.
Очаква се законът
да доведе до икономии за 944 милиона евро годишно,
а в комбинация с други мерки германските компании да бъдат освободени от разходи в размер на 3,5 милиарда евро годишно. Въпреки това почти никой не вярва, че тази стъпка ще доведе до значими резултати на практика.
Пекарят Йохен Брендел от Лудвигсхафен, югозападна Германия, се оплаква, че заради промяна в закона вече не може да сервира кафе на клиентите си, защото в неговото заведение няма тоалетна. „70 години това не е притеснявало никого, а сега изведнъж пиенето на кафе е забранено“, възмущава се Брендел. Сега той е оградил с предупредителна лента масите и столовете в своето кафене.
Днес германската преса е пълна с абсурдни истории за германската бюрокрация, в които понякога дори не е лесно да се разбере кое е реалност и кое - сарказъм.
Че проблемът е наистина сериозен, беше ясно още преди двадесет години, когато през 2005 г. Ангела Меркел обеща да се бори с бюрокрацията. Въпреки това първите реални стъпки в тази посока бяха предприети едва след десетилетие.
През 2016 г. беше създаден първият документ (Bürokratieentlastungsgesetz I), насочен към дебюрократизация, вторият пакет от мерки беше одобрен през 2017 г., а третият – през 2020 г. Тези закони трябваше да стимулират дигитализацията, да съкратят срока за съхранение на документи и да улеснят предоставянето на данни за данъчно облагане.
Въпреки това жителите на Германия все още не усещат значително облекчение от бюрократичното бреме. Националният съвет за контрол на стандартите (НСКС), който съществува в Германия от 2006 г. и консултира правителството, включително по въпросите на свръхрегулацията, смята, че трябва да се действа много по-решително. Неговото предложение е всяка година да се приема по един закон, който да намали бюрократичните разходи с 25% за четири години, както и да се разхлабят регулациите на ЕС.
Борбата с бюрокрацията продължи и правителството на Олаф Шолц, в чиято коалиция след изборите през 2021 г. партията на Ангела Меркел не влезе. Въпреки това депутатът от Бундестага Йорг Сезан от партията „Левите“ (Die Linke) коментира, че приетият от канцлерството четвърти пакет от мерки за дерегулация е „само капка в морето“. Според него механизмите, предвидени в документа, няма да доведат „до забележимо намаляване на бюрократичните разходи“.
Ако говорим конкретно за темповете на строителство, от които самият Шолц се оплакваше, то те все още няма да бъдат достатъчни, за да извадят сектора от кризата, тъй като десетки хиляди строителни норми и стандарти остават „недокоснати“. Например, изграждането на една вятърна турбина отнема от пет до седем години. С многоквартирните жилищни сгради положението е още по-зле – от подаването на заявка за проектиране до началото на строителството могат да минат десет години.
Данъчният консултант Олга Решке от Бавария обяснява, че цифровизацията на процесите в Германия е била ускорена от пандемията COVID-19. „Когато започнах да работя през 2004 г., някои формуляри трябваше да се преписват на ръка, а сега те се създават автоматично и се предават в необходимия формат“, казва тя.
Според нея Германия се движи към дебюрократизация по правилния начин, но твърде бавно. Така например, много чиновници все още продължават да използват огромни количества хартия. В някои ведомства (като данъчната служба или бюрото по заетостта) може да се подаде заявление онлайн, но отговорът до заявителя ще пристигне в пощенската кутия на хартия, тъй като само така той има юридическа сила.
Самите чиновници, получавайки електронно писмо, първо го разпечатват на хартия, а след това отговарят.
Въпреки това Решке е убедена, че нещата не са чак толкова страшни, ако човек знае немски и разбира как работи системата. Например, регистрацията на едноличен търговец в Германия може да се извърши за един ден, а подготовката на данъчна декларация – още по-бързо. Вярно е, че за това може да е необходима помощта на специалист. „Не всички хора знаят как правилно да съставят отчет за приходите и разходите на бизнеса си. Затова човек може да седи два дни, попълвайки документи, които специалистът ще оформи за няколко минути“, казва тя.
Фактът, че германската бюрокрация, въпреки постигнатото по време на пандемията COVID-19, все още е труднопреодолима за обикновените граждани, се потвърждава и от НСКС. Според един от последните му доклади най-трудно е за тези, които се нуждаят от държавна помощ.
Като илюстрация експертите посочват семейства, които кандидатстват за различни социални помощи. Например, едно съвсем обикновено германско семейство с едно дете, в което мъжът работи, а съпругата му е в отпуск по майчинство и се готви за раждането на второто им дете, може да кандидатства за пет различни социални помощи, включително еднократни плащания. За да ги получат обаче, родителите ще трябва да се обърнат към четири различни държавни институции.
Още един пример: самотен баща и неговата майка, която се нуждае от постоянни грижи и живее с него и детето му, могат да разчитат на дванадесет вида социална подкрепа в Германия, но за да ги получат, ще трябва да се обърнат към осем различни организации, които използват четири различни определения за доход и три различни дефиниции за „съвместно съжителство“ в семейството.
Бундестагът също признава, че нуждаещите се от държавна помощ днес страдат от прекомерната бюрокрация и че изискванията към тях трябва да бъдат опростени. Депутатът Йорг Сезан посочва за пример ситуацията, в която родителите на деца с тежки форми на инвалидност са принудени всяка година да доказват, че имат нужда от автомобил и специално паркомясто. Всичко това изисква много време и усилия. „Всеки, който разчита на социални помощи в тази страна, е зает с тяхното оформяне на пълен работен ден, а не просто веднъж подава заявление за получаване на подкрепа“, казва депутатът.
Изобилието от отчетност и разнообразни изисквания е проблем не само за Германия, но и за ЕС като цяло. През септември тази година бившият премиер на Италия Марио Драги представи доклад „Бъдещето на европейската конкурентоспособност“, изготвен по поръчка на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. В него Драги посочва, че Европа изостава икономически и технологично спрямо САЩ и Китай, а една от основните причини за това е прекомерната бюрократизация на ЕС.
Според Драги
регулаторната система в ЕС е твърде сложна и разпокъсана,
което затруднява работата както на големите, така и на малките предприятия. Над 60% от компаниите в ЕС посочват регулирането като основна пречка за инвестициите. Това особено тежко засяга технологичния сектор, за който способността за бърза адаптация е въпрос на оцеляване.
В резултат на това през последните петнадесет години 1/3 от „компаниите-еднорози“ – стартиращи фирми с пазарна стойност над един милиард долара – са се преместили от Европа в САЩ, където бизнесът се управлява по-лесно.
В същото време Драги признава, че ЕС може да остане конкурентоспособен, благодарение на стабилните си правни институции, ниското ниво на неравенство в доходите и добрите показатели в сферите на здравеопазването, образованието и екологията. Но за да може тези предимства да донесат реална полза, са необходими реформи, които така или иначе са свързани с оптимизацията на бюрократичните процеси: хармонизация на данъчните системи, опростяване на визовите процедури, създаване на данъчни облекчения за стартиращи компании и т.н.
Подобни изисквания, но насочени конкретно към германската регулация, тази година отправи и НСКС. Според него, за да се избегне забавянето на германската икономика, е необходимо поне да се направят бюрократични облекчения за малките и средни предприятия и да се създадат централизирани онлайн услуги за ускоряване на имиграцията на квалифицирани работници.
Общо в доклада на НСКС
бяха включени 60 препоръки,
сред които: осигуряване на възможност за подаване на електронни заявления до всички държавни органи и получаване на отговор онлайн, обединяване на социалните помощи в единен цифров портал, опростяване на законодателството за обществените поръчки и намаляване на срока за съхранение на счетоводни документи не до осем, а поне до пет години.
Въпреки това, докато експерти, бизнес и обикновени граждани се оплакват, че не могат да се справят с изискванията на германската бюрокрация, се оказва, че далеч не всички политици и чиновници са съгласни с твърдението, че в Германия има твърде много бюрокрация. Йорг Сезан смята, че големият брой регулации в Германия има своите основания. „Живеем в сложен свят, така че не е изненадващо, че броят на нормативните актове расте“, убеден е той.
В частност „Левите“ (Die Linke) гласуваха против законопроекта на Шолц, тъй като той не намалява бюрокрацията, например в социалната сфера, а само улеснява данъчните измами. Подобно мнение споделят и бившите членове на „Левите“, сега депутати от партията на Сара Вагенкнехт (BSW), които посочиха, че премахването на задължението за съхранение на счетоводни документи може да затрудни разследването на финансови престъпления.
Депутатите на първо място имат предвид сделките CumEx и CumCum, които преди няколко години предизвикаха огромен скандал. CumEx – мрежа от борсови трейдъри, данъчни консултанти, банкери и юристи – чрез прехвърляне на ценни книжа между различни страни успя да измами държавата с повече от 30 милиарда евро. Целта беше държавата да възстанови данъка върху капиталовата печалба, като това стана дори за участници, които изобщо не бяха платили данъци. Схемата на CumCum също се възползваше от данъчни вратички, но беше по-проста: чуждестранни инвеститори временно прехвърляха акциите си на местни банки преди изплащането на доходите, за да избегнат данъка върху дивидентите. След това акциите се връщаха на истинските им собственици, а банките получаваха възстановяване на удържания данък.
Според Der Spiegel сделките CumEx са най-голямата данъчна измама в историята на Европа. Но разследването на случая се оказа изключително трудно, тъй като в престъпната схема са били замесени много хора (официално поне хиляда заподозрени), включително представители на властта.
Скандалът едва не разруши репутацията на Олаф Шолц, който по това време се готвеше да стане канцлер на Германия. През 2016 г., когато Шолц беше кмет на Хамбург, местните данъчни служби поискаха частната банка M.M. Warburg да върне 47 милиона евро от сделките CumEx, но само няколко дни по-късно отказаха да ги съберат. Ситуацията се повтори през 2017 г., когато федералният министър на финансите Волфганг Шойбле поиска от хамбургските власти да съберат още 43 милиона евро от банката.
Щедростта на хамбургските данъчни служби привлече вниманието на прокуратурата и опозицията, особено ХДС и „Левите“, които по време на парламентарното разследване установиха, че Шолц се е срещал три пъти със съсобственика на банката Кристиан Олеариус точно в дните, когато вземането на данъците е било отменено. Въпреки това прокуратурата не успя да докаже съпричастността на канцлера.
Самият Шолц отрече да е повлиял на решенията на данъчните служби, като заяви, че „това би било политическа глупост“, а той „не е склонен към глупости“.
Така че той стана само свидетел по делото. За сметка на това ударът падна върху неговия дългогодишен довереник Йоханес Карс, който също многократно се е срещал с банкера Олеариус и дори е организирал срещата му с Шолц. Според DW, позовавайки се на дневниците на Олеариус, Карс е „проучвал почвата“ за бизнесмена в различни министерства.
В крайна сметка четвъртият пакет от мерки за дебюрократизация се оказа един от най-спорните. Докато хората очакват намаляване на необходимостта да прекарват дни в попълване на безброй документи и отчети, приетите мерки засягат този проблем само в ограничена степен.
През август 2024 г., малко преди приемането на закона, председателят на Националната асоциация на лекарите от задължителното здравно осигуряване Андреас Хасен призова за „реформаторски стъпки“ и обвини федералното министерство на здравеопазването, че наред с недостатъчното финансиране, допълнително затруднява сектора с „излишна бюрократична тежест“. Днес лекарите, вместо да се занимават с пациенти, са принудени да отделят значителна част от работното си време за попълване на различни документи и формуляри. Според Хасен, ако свръхрегулацията не бъде облекчена, през следващите няколко години може да се стигне до закриването на до 10% от медицинските практики, което ще доведе до многомесечно чакане за записване на час при лекар.
„На карта е заложено предоставянето на медицинска помощ в мащабите на цялата страна“, заявява представителят на организацията.
В крайна сметка животът на лекарите, както и на много други граждани, няма да се промени осезаемо след приемането на четвъртия пакет за дерегулация. Това, което би могло да разкъса този порочен кръг и да доведе до съществени промени, е пълната дигитализация, но Германия все още е далеч от нейното постигане.
