Почти не минава ден без главният прокурор Иван Гешев да произведе бомбастична новина. Дали за да заглуши неприятното усещане около избора си и съмненията, че няма качества да е на поста, или за да замаже гафовете, които прокуратурата допуска под неговото ръководство (като например разгласяването на СРС-тата с президента), Гешев неуморно обикаля села и паланки, лично гони престъпниците, говори си с кметовете за проблемите на местната власт и се ежи на олигарсите. И се зарича да сложи край на "криминалния преход". Прокуратурата обаче е неделима част от същия криминален преход. И за да му сложи край, Гешев първо трябва да признае това и да направи ревизия на предшествениците си. Която
няма как да е ласкателна за тяхната работа.
По време на предизборната си кампания Гешев не си позволи открити критики към предшественика си Сотир Цацаров, който беше един от апологетите възпитаникът на Школата на МВР в Симеоново да стане главен прокурор. Сега обаче всяка изява на Гешев цели точно обратното - да покаже колко неефективна е била прокуратурата преди него. И най-сериозният пример за това е активността му, свързана с приватизацията.
През октомври 2016 г. премиерът Бойко Борисов възложи на МВР и ДАНС да проверят всички приватизационни сделки по време на целия преход. ДАНС изпрати в прокуратурата доклад за "обобщени проблеми на приватизационните сделки у нас". Пак се говореше за отпадане на давността за престъпления, свързани с приватизацията. Резултатът от цялата активност бе, че Сотир Цацаров обясни в парламента, че през 2004-2017 г. в прокуратурата са заведени около 700 преписки и проверки за приватизация. За част от тях давността била изтекла и не можело да се направи нищо. Цацаров препоръча изпълнителната власт да помисли за разваляне на неизгодни сделки.
Нищо такова обаче не се случи. 27 приватизационни сделки бяха изпратени от ДАНС на главния прокурор, обявиха от прокуратурата. И огласиха "черния списък" на сделките. Той обаче послужи единствено да бъде ударен бизнесменът и издател на критичните към властта "Дневник" и "Капитал" Иво Прокопиев.
Активността на главния прокурор по екологичните теми също подкрепя тезата, че се прави скрита ревизия на ерата "Цацаров". Проблемът с вноса на отпадъци и тяхното горене не е от вчера. От години са и протестите срещу отровите, бълвани от тецовете на Христо Ковачки. Но досега прокуратурата беше безучастна.
Дали някой ще понесе отговорност за несвършената работа?
Оня ден пък кметовете на малки общини се оплакаха на главния прокурор, че никой не обръща внимание на сигналите за нарушения. Прокуратурата побърза да обяви, че ще разследва за корупция съдия - веднага щом бъде официално сезирана за това. Което отново е удар по предшественика на Гешев, който най-малкото не е контролирал ефективно работата на подчинените му.
"Борбата с битовата престъпност вече е приоритет на държавата", обяви Гешев миналата седмица. Което очевидно идва да покаже, че досега не е била. Въпреки заканите на Цацаров. Интересно какви са били приоритетите на прокуратурата, след като очевидно и корупцията по високите етажи на властта не е била начело на списъка й със задачи. Това лесно се вижда от успехите на държавното обвинение на този фронт, които клонят към нулеви.
Всъщност единственото, което може да направи Гешев по много от акциите, които така шумно започна, е да потърси отговорност от прокурорите, които са си затваряли очите за престъпленията, за които са били сезирани. Той обаче едва ли ще направи това. Защото има един важен детайл - преди да стане главен прокурор, Гешев дълго време
беше част от ръководството на прокуратурата,
от най-близкия антураж на Цацаров. Т.е. негативите на предишния началник на обвинението и настоящ шеф на антикорупционната комисия Цацаров, са натрупани и в неговата сметка. Нещо, което той предпочита да не споменава. Или даже да не си спомня.
Защото в последните дни виждаме и опит Гешев да се еманципира от всичките си благодетели, които с действия и бездействия помогнаха за издигането му на този най-висок и най-безконтролен пост в държавната йерархия - размахва пръст и на премиера Бойко Борисов, и на бизнесмени, които се ползват с комфорта на приближени до властта. Тази ситуация обаче поразително прилича на това как Никола Филчев се обърна срещу тези, които го направиха главен прокурор. Не че нещо последва от това. Филчев продължава да раздава присъди в интервюта, въпреки че постигна нито една в съдебната зала.
Едно е сигурно - рано или късно хиперактивността на Гешев ще се върне като бумеранг към него. Порочната процедура по избора му, зависимостите и пазарлъците, които стоят зад интронизацията му, ще го подредят в списъка на криминалния преход. Защото той не е решението, а е просто част от проблема.
