След дебата за конвенцията срещу домашното насилие едва ли би трябвало да ни учудват реакциите на целувката на Кобрата, защото отново разкриха истински цивилизационен сблъсък и струва ми се, че това е по-важната част от целия случай. Както ви писах скоро, движението #MeToo промени радикално отношението на по-развитите общества към насилието над жени – в някои случаи с акцент върху сексуалното, в други – върху физическото. Затова и не е изненада за наблюдателното око, че Кобрата ще плати скъпо за примитивното си поведение. Можем много да спорим дали наказанието му е съизмеримо с деянието, но със същия успех можем да спорим и за това дали наказанието за убийство е съизмеримо с това за пране на пари, например. А да не споменавам за драматичната несъизмеримост при наказанията за домашно насилие. Така че да оставим настрана доколко „справедливо“ ще бъде наказанието. Важното е, че то ще има възпиращ ефект за всички, които не виждат никакъв проблем в това да целуваш по устата наред, защото не можеш да си контролираш първичните инстинкти. В крайна сметка това, което отличава човека от животното, е умението да контролира инстинктите си.
По-важното в случая е как реагира мнозинството в България
А тази реакция мен лично ме уплаши много повече от реакциите срещу Истанбулската конвенция, зад които прозираше добре организирана кампания. В голяма степен реакциите срещу конвенцията бяха резултат именно от тази кампания, докато реакциите на целувката бяха съвсем автентични и разкриха дълбока, смразяваща кръвта мизогиния, а също и огромното неравенство между мъжете и жените по отношение на свободата. Прочетох непоносимо много коментари на жени, според които целунатата репортерка си го е търсела. Проблем се оказа нейното „предизвикателно“ облекло, че не е реагирала подобаващо, тоест харесало й е, ама се прави, че щом е отишла на купон след инцидента, значи иска още. Тези са напълно съизмерими с талибанското виждане за света. От тях излиза, че една жена може да бъде възприета за жертва единствено и само ако е чиста и неопетнена – тоест покрита от глава до пети, за да не предизвиква; да не ходи на парти, след като един от основните герои на партито я е целунал; през целия си живот да не е давала на някого да я целуне, а да не говорим да си е предлагала тялото за ядене на суши. Следователно една жена би могла да не бъде жертва на сексуално нападение само ако е монахиня. Не знам дали си давате сметка колко е малко разстоянието между подобен начин на мислене и бурката.
Тъй като тези реакции дойдоха основно от жени, не е трудно да се види, че зад тях стои огромен страх - вътрешно присъщ страх от околната среда, недоверие към нея, че можеш свободно да се облечеш както сметнеш за добре, без някой да те помисли за лека жена или по-лошо - да реши, че се предлагаш. С други думи, подобни разсъждения разкриват огромната степен на женска несвобода. И ако основният аргумент е, че тя си го е изпросила, защото е била облечена така или онака, то тогава не виждам голяма разлика с аргумента на мнозина в Арабския свят, че жените трябва да ходят покрити от глава до пети, за да не предизвикват мъжките страсти. Иначе казано, тези реакции показаха огромното неравенство между мъжете и жените по отношение на личната свобода. Мъжът е свободен да налети на всяка жена, която се е облякла по-така, докато жената се чувства сигурна за тялото си само ако е скрила всичко. Тоест
събудихме се след целувката в мрачното Средновековие
или се изместихме няколко градуса по към Ориента.
Не по-малко стресираща беше и реакцията на много мъже. При тях мизогинията беше очевадна. Повечето директно атакуваха журналистката с безумния аргумент „коя е пък тая“, имайки предвид, че тя е никому неизвестна, докато Кобрата е селебрити от световна величина. Значи, ако тя беше известна, щеше да има основания да протестира, но понеже е неизвестна, трябва да мълчи. Трудно мога да се сетя за по-сексистки аргумент. Но всъщност има - например, че тези, които се възмущаваме от целувката, всъщност сме били цял живот лишавани от мъжка ласка. В България схващането, че сексът решава всички проблеми, е смущаващо широко разпространено. Освен че е дълбоко невярно, това твърдение всъщност разкрива точно обратното – явно защитаващите тази позиция имат проблем да получат женско внимание, без да си го поискат с повечко телесна убедителност. Имаше и аргументи, че една „селска пръчка“ е успяла да счупи Кобрата. Всъщност го пречупи върховенството на правото, като тук под право разбирам не само съвкупността от закони, но и уважението към правата на индивида, което в развития свят е едно и също. Между другото, при всички случаи на изнасилване насилникът се обижда от отказа на жената да му „пусне“ и затова преминава към план Б със съпровождащата тирада, че тя си го търси, че всъщност дълбоко в себе си много иска, че е к*ва, че е грозна и ако не е той, тя никога няма да се зарадва на мъжко внимание. Единствената цел на подобни глупости е да оправдаят деянието и разбира се, да уронят достойнството на жената. Това са мъже, които не са възпитани да поемат отговорност за действията си и затова я прехвърлят върху жертвите си. Омаловажаването на достойнството на журналистката в случая е резултат от задействането на същия този механизъм – коя е тя, че да му отказва?! Жената по презумпция е длъжна да даде, когато й поискат. А това, уважаеми, е тежък талибанизъм. В XXI век, Европа.
И като стана дума за паралелите с иначе ненавистния на чистата българска раса мюсюлмански свят, представяте ли си реакциите, ако целувачът беше Ахмед? Не е нужно да си представяте, просто си спомнете реакциите срещу масовото опипване на жени по време на новогодишното парти в Кьолн преди няколко години. Спомнете си също на какво се основава цялата кампания срещу бежанците и мигрантите – те идват тук, за да ни насилват жените. Май се получава двоен стандарт?
Тя защо не реагира по друг начин?
Това беше реакция, разпределена горе-долу равномерно между мъже и жени, показваща пълен отказ да се поставиш в обувките на човек в подобна ситуация. Колко от вас са имали случаи в живота, след които дни наред са се ядосвали на себе си, че не са постъпили така или иначе? Всички, убедена съм, защото спонтанните реакции рядко са рационални. Съвършената реакция може да дойде след солидна подготовка, като и тогава не е сигурно, че ще стане както трябва. Безспорно е обаче, че Джени Суши беше изненадана. Разбира се, изключително удобно е да изтълкуваме реакцията й като потвърждение, че й е харесало и че всъщност си го е търсела, но това може да се случи само в талибанско общество. В западния свят действията на Кобрата предизвикаха възмущение.
Именно различните интерпретации на едно или друго действие са най-доброто доказателство защо са ни нужни закони и правила. Като жена не бих искала да живея в държава, в която няма правила, а моята неприкосновеност ще зависи от възприятието на мнозинството за правилно и неправилно. Всъщност това важи не само за сексуалните посегателства и домашното насилие. В България примерите за различна интерпретация на правилно и неправилно са ужасно много, облечени в националната философска концепция „Е, какво толкова“. Само че това е насилие над една група хора с подобни възгледи над другата, която не се чувства комфортно да й бъркат в устата, в гащите, да мисли във всяка минута какво точно да си облече и кога да се прибере от купон, за да не си изпати. Именно правилата и законите ни предпазват едни от други. В държавите, в които ги има, Кобрата ще плати, в България обаче той и такива като него ще продължат да има картбланш да не въздържат инстинктите си. И точно тук се вижда пряката връзка между Целувката на Кобрата и проблемите, които имаме с домашното насилие. С всяка година расте броят на жертвите на домашно насилие – все хора, които искат да дарят жертвата си със своята любов, независимо дали тя иска или не. Разликата е, че на някои задръжките им са по-рано, на други по-късно, но източникът на проблема е един и същ – мнозинството толерира нарушаването на личната неприкосновеност и търси оправдания у жертвата си, като за целта уронва достойнството й. Затова ми се струва нелепо покрай този далеч по-важен разговор да обсъждаме дали не прекаляват в САЩ с #MeToo делата или не. Възможно е да има случаи на преекспониране, но ако заключим, че понеже има такива случаи, значи всички са такива, се връщаме на кота нула. Политиката срещу сексуалното посегателство е съвсем нова и случаите на преекспониране са вероятно грешка на растежа. Това не бива да ни разсейва от истински важното, а то е, че Целувката на Кобрата ни даде огледало. Огледахме се. Образът е талибанско общество.
