В първия ден на лятото (21 юни) Брюксел ми отправи трогателна молба: "Дайте съвет как да спрем организираната престъпност в Европа!" Не че ми се обади лично - комисарката по вътрешните работи Илва Йохансон (Швеция) се обърна към всички европейски граждани с призив да участват в обществена консултация за борба с организираната престъпност. Но аз като европейски гражданин се почувствах също поканен да направя нещо по въпроса.
Знам, че мнозина от брюкселските еврократи мислят в момента повече за предстоящата си голяма лятна ваканция, и реших да не чакам крайния срок 27 септември, както сме свикнали да правим у нас, а да се отзова веднага, за да не отшуми гласът ми след вълните по плажовете. Първото, което ще предложа на г-жа Йохансон, е да внесе в Колегиума на Европейската комисия искане за
преразглеждане на последните три доклада за България
по Механизма за сътрудничество и проверка (2018-2019 г.), от които отпадна критерият за наблюдение над организираната престъпност в страната. България бе първата и единствена държава в ЕС, за която имаше официален европейски мониторинг за организирана престъпност плюс корупция на високо равнище (за Румъния той се ограничаваше само до корупцията), но без да види резултати от борбата срещу нея, Брюксел внезапно реши, че тя се е изпарила или поне се е поевропейчила.
Вторият въпрос, който ме вълнува в отговор на призива на г-жа Йохансон, е защо нейната родна Швеция, която през 2010 г. бе инициатор на провъзгласената от Европейския съвет Стокхолмска програма за "Европа на гражданите в пространство на свобода, сигурност и правосъдие", се въздържа да се нареди сред държавите, създали Службата на европейския прокурор и сега дава лош пример, вместо да е обратното? Предложението ми и питането към еврокомисарката за вътрешните работи има един смисъл: Да изясни доколко Брюксел възнамерява сериозно да се заеме с един наистина тежък проблем в Европа, или ни занимава с поредното празнословие, за да имитира дейност и да оправдае огромните разходи на европейските данъкоплатци за издръжката на своята административна машинария.
Ще обясня своя скептицизъм:
За 14 години мониторинг над България ЕК не посочи нито един организиран престъпник и нито едно високопоставено корумпирано лице, въпреки че поддържаше интензивен контакт с такива хора. Корупцията на високо равнище вирее преди всичко в правителствените и висшите магистратски среди, които разпределят обществените средства (включително и европейските) и осигуряват безнаказаност на престъпниците. Същите високопоставени персони се въртят и в Брюксел като протоколно ангажирани в заседанията на неговите висши институции.
За най-голям срам на Европа нейната работа започна да се върши този месец от Съединените щати, които по силата на своя Закон "Магнитски" направиха примерен списък на неколцина по-изявени корумпирани лица и техни фирми, за да покажат, че осветяването им е възможно. Едва тогава българските власти се размърдаха (и то благодарение на едно служебно правителство) да съставят списъци на свързаните лица, за да предпазят държавата от верижна реакция, която би могла да удари и държавните фирми. Американците подадоха жокер на Брюксел, че податлив на корумпиращото действие на визираните лица бил един "настоящ политически лидер", за когото мнозина заподозряха, че е участвал три мандата в срещите на върха на Европейския съвет.
В момента се случва нещо важно,
за което в. "Сега" призова точно 15 години преди призива на г-жа Йохансон за борба с организираната престъпност, а именно да се отворят досиетата на криминалния ни преход. Това бе публикация на 21 юни 2006 г., а два дни по-късно тогавашният президент Георги Първанов заимства статията като смокиново листо, за да отклони вниманието от предстоящото отваряне на досието му "Гоце". Той се изяви като фалшив инициатор за отваряне на "икономическите досиета на прехода", след което не последва нищо.
30 години България хвърляше обществена енергия да разобличава агентите на покойната комунистическа Държавна сигурност, но осветяването им не я отклоняваше от избрания курс на криминален преход. Затова се добавяха призиви за тяхната лустрация, т.е. за налагането на забрани да заемат публични постове. Но и това не помагаше по две причини: първо, Конституционният съд постанови, че не могат да им се налагат забрани, след като не са нарушавали тогавашните закони в държавата; и второ, забогателите престъпници упражняваха власт чрез парите си, а не чрез държавни постове. Делян Пеевски е бил дете по комунистическо време и няма досие от Държавна сигурност, но това не е било гаранция, че не упражнява силно корумпиращо действие в държавата, както се разбира от американското решение за осветяването му.
САЩ ни показаха верния път
Изваждането на показ на лица като него трябва задължително да се съчетава с блокиране и сетнешно съдебно отнемане на авоарите им, за да се обезвреди най-силният им лост за влияние. По този въпрос може да се доверим на американците, защото като най-голяма капиталистическа държава познават добре силата на парите.
Забогателите веднага след краха на комунизма социолози, които от години твърдяха, че преходът е свършил, имаха предвид, че парите в държавата вече са разпределени и притежателите им не се нуждаят от повече промени, защото ще поддържат статуквото, което ги устройва. По този начин казваха, че крайната цел на криминалния преход е създаването на криминална върхушка и несъмнено бяха прави. Но обществото не можеше да приеме такава цел за своя и постепенно съзряваше да я отхвърли.
Има достатъчно признаци, че този процес е започнал. Поименното посочване на корумпирани и корумпиращи лица е като затъркаляла се снежна топка, която ще продължи да нараства. Те са навързани помежду си като свински черва и няма значение кой кога ще бъде огласен, защото ще измъкне на светло и други. Ако се употреби по-съвременна метафора, те са като хиперлинкове, които правят информационни връзки един към друг. Разкриването и замразяването на богатствата на едни ще води до опразване на джобовете и на други. И тук Конституционният съд не може да им се притече на помощ, защото става дума за разкриване на "необяснимо" забогатяване, а не за посегателство върху човешки права.
До началото на есента, когато ще приключи обществената консултация на ЕК как да се бори с организираната престъпност, може да се съберат не само предложения, но и нагледни примери от България какво да прави. Но тогава ще бъде още по-срамно за Брюксел, че вместо той да помага на България да се избави от криминалната си орисия, ще черпи опит от нея.
