Тия дни сагата с т.нар. Дупка във Варна окончателно се превърна в жанр от изкуството. Всичко случващо се е и реалност, и фарсов спектакъл, за който след десетилетия поколенията ще се чудят: "Ама истина ли е било?" Ами… истина е.

Миналата сряда, докато държавата се тресеше от трагедията в Русе, правителството реши да отпусне 43.2 млн. лв на община Варна, за да ги даде тя на пловдивския бизнесмен Георги Гергов. Именно той притежава имота, известен като Дупката. Теренът от 30 години зее празен в центъра на града. Парите бяха поискани пет дни по-рано от местната варненска власт, за да превърне тя пространството най-после в нормална част от града. Гергов е и

политик от БСП, в опозиция на лидера Нинова,

което пък я накара да реагира: “За тях няма пари (майките на деца с увреждания – б. а.). Но правителството на Борисов не изчака и пет дни от решението на ГЕРБ-Варна и даде 43 млн. лева от парите на всички българи на един - Георги Гергов… Изводите са за вас”.

Написаното от Нинова във “Фейсбук” е една нищожна част от целия фарс. В редовете по-долу ще се опитаме да запълним празнините. Сценарият за пиеса на абсурда е толкова добър, че да се чуди човек как още не е реализиран на театрална сцена.

На заседанието на общинския съвет във Варна миналата седмица, на което се разглежда предложението на кмета Иван Портних парите да бъдат поискани от държавата, се чува глас. Той казва истината, няма съмнение: “43 милиона са нереална цена дори за центъра на Лондон”. Чий е гласът? Ами на Данаил Папазов. Същия, чието семейство само преди месец продаде ТЕЦ-Варна на Ахмед Доган. И 5 години по-рано непартийно влезе като “експерт” в правителството на БСП и ДПС. Сега все така “експертно” е общински съветник, борещ нецелесъобразни и корупционни практики.

“С извършване на подобна сделка общината ще стане собственик на декапитализирано дружество”, се чува

втори глас на истината.

Той е на Григор Григоров, общински съветник от Реформаторския блок. Кой е този човек, широката публика няма как да знае, обаче за партията майка на тази разпаднала се политическа сила може да се досети. Майката е СДС, а при нейното управление на централно и местно ниво е посят проблемът. Именно тогава – 1999 г. – теренът преминава в частни ръце (чрез приватизация на търговско дружество). Гергов се появява като собственик 6-7 години по-късно. Ако днес има опасност общината да придобие “декапитализирано дружество”, както твърдят Григоров и други десни политици, следва да признаят откъде тръгва целият този ужас. А той тръгва именно оттам, че община Варна навремето продава активи в разрез с обществения интерес. Защо в разрез? Ами защото равносметката е, че ако Дупката бе останала общинска и нищо да не бе построено там, естетически и градоустройствено ситуацията щеше да е същата като сега. Но финансово щеше да е различна –  едни 43 млн. лв. държавни пари нямаше да отидат в частен джоб.

Обажда се и трети глас на истината. Отдалеч, но достатъчно звучно – Нинова. Всъщност воденото от нея Изпълнително бюро на БСП се произнася малко след гласуването във варненския съвет: “Категорично се разграничаваме от сделката, сключена между ГЕРБ и Георги Гергов. Общинските съветници на БСП във Варна не подкрепиха решението. Тази сделка е поредната, която предизвиква съмнение за скритата обвързаност на политиката с бизнеса, съществувала в годините на прехода. Искаме да сложим край на този модел”. Но следва да се направи уточнение.  “Скритата обвързаност на политиката с бизнеса” будеше съмнение и през 2016 г. Тогава правителството на ГЕРБ (второто) гласеше комбинация за Дупката чрез Пловдивския панаир (сагата се точи до пролетта на 2017-а; Гергов контролира изложението). Схемата трябваше да мине през одобрението на общинските съвети в Пловдив и Варна, а представителите на БСП и в двата града гласуваха “за”. В морската столица това стана

редом с ГЕРБ и даже им бе подвиквано “горчиво”.

И още за “приноса” на БСП – община Варна загуби контрол върху дружеството, собственик на парцела, някъде около 2004 г.; тогава тя “неволно” пропусна да внесе паричен дял при вдигането на капитала. Градът се управляваше от червена управа, но знае се – кметът Кирил Йорданов се записа като “злодей” в аналите, БСП категорично не ще да си спомня имала ли е общо с него.

Сегашният кмет Иван Портних не се обажда на заседанието на общинския съвет миналата седмица. Обаче напоително говори 2 години преди това. Тогава той разправя, без да му мигне окото, че…

Варна… ще организира Пловдивския панаир.

Всъщност второто правителство на ГЕРБ бе замислило да даде на общините Варна и Пловдив държавния дял в панаира, като Варна изненадващо вземе повече проценти (29 срещу 20), за да ги замени срещу Дупката (Гергов се отървава от неприятния варненски имот, а увеличава собствеността в изложението). Дори децата и котките в държавата знаеха, че именно такава е целта и за никакъв Пловдивски панаир във Варна не иде реч. Това обаче не пречи на Портних най-официално да твърди: “Градът може да използва опита и контактите на панаира за провеждането на големи форуми и изложения както през лятото, така и целогодишно. За целта е помислено с местно и европейско финансиране до няколко години да бъде изграден голям експоцентър на терен до Двореца на културата и спорта. Конкурсът за проектирането му ще бъде международен и ще бъде обявен наесен. Партньорството с Пловдивския панаир ще се отрази положително на туристическия сектор и на бизнеса в града”. Няколко месеца по-късно, след като е гръмнал скандалът “Цумгейт”, Борисов нарежда на общинарите да не се замесват с Гергов. ГЕРБ-Пловдив и ГЕРБ-Варна отказват подарените от държавата акции в панаира.

Под тепетата това се случва дваж по-фарсово - 

защото един път през 2016 г. кметът Тотев и местната ГЕРБ отказват сделка с бизнесмена съгражданин, втори път през 2017 г. я приемат, след като са “размислили”, и само няколко дни по-късно я отхвърлят по новата повеля на Борисов след “Цумгейт”.

Междувременно през 2017 г., докато пловдивските съветници се колебаят, при тях се появява Вежди Рашидов. И заедно с Гергов и кмета Тотев оферират строителство на нова опера в панаира. “Благодаря на г-н Гергов, че откликна като местен пловдивски патриот”, казва Рашидов. Култура ще развиват тези хора, не друго! Темата за родолюбието на бизнесмена е засегната и четири години по-рано, когато министри идват във Варна и се чудят какво да правят с Дупката – Гергов бил патриот, не може да остави нещата да седят тъй грозни, реди пак Рашидов. Финансовият министър Симеон Дянков обаче е по-прагматичен и с неудовлетворение казва, че собственикът иска над 20 млн. лв. за Дупката. “Няма как да се случи”, категоричен е Дянков.

Днес, пет години по-късно, сделката

не само се случва, но и на двойно по-висока цена.

Става по волята на същата партия ГЕРБ, на същия Бойко Борисов със същия Гергов. “Да се парират опитите за дискредитиране на ГЕРБ” – това е един от мотивите на партията през пролетта на 2017 г., отказвайки се от схемата с панаира. За дискредитиране днес никой не говори, най-малко пък за култура и патриотизъм. И точно като в истинска пиеса на абсурда добро и зло се смесват, за да не знае нормалният човек кой е правилният избор – за да се облагороди имотът, общината следва да го вземе, защото сегашният собственик го държи празен; ама трябва да му се плати на този собственик, неговата сметка ще излезе, на общината – хич; 43.2 млн. лв. за терен около 3 декара изглеждат много, ама нали са ги определяли оценители?! Нормалният човек просто следва да се примири.

Това със сигурност не е единственият фарс в държавата. Просто е актуален. С което и изкуство, и реалност са тотално победени.