Едни мизерни 100 лв. станаха повод оня ден директорът на "Социално подпомагане" във Варна Христина Димитрова да изпрати писмо до шест организации, с което настоява да предадат на властите всички бежанци от Украйна, които подпомагат, да не би въпросните бежанци да се окажат под двойно финансиране. От списъка на адресатите личи, че държавният чиновник познава отлично храбрите усилия на доброволците да заместят липсата на държава в посрещането на тази критична ситуация, макар че удивлението ни трябва да спре дотук - видно е, че ги следи безучастно, докато те месец след месец правят чудеса с подкрепата на хиляди българи.

Другаде по морето държавни служители си играят на "Глутница кучета", правейки преброяване на бежанците с изненадващи проверки, за които не знаем доколко успяват да изненадат и стреснат измамниците, но със сигурност подплашиха хората, преживели вече достатъчно сътресения във войната. Комисията минала и през база Железничар, където подслон са намерили възрастни и болни хора. И ги разпитали

какви имоти в Украйна имат,

притежават ли кола. Трябва да е било просто ей така - за удоволствие на самите проверяващи, защото тази информация няма никакво отношение към статута на бежанците у нас.

И двете акции издават най-напред непознаване на правила, изисквания, европейски регламенти, затова би било закономерно да имат последствия само за тези служители, които излагат. В "Социално подпомагане" - Варна са намерили време да проучат кой работи с бежанците, но не са прочели документацията на проекта, който изпълняват. В него пише, че "не може да се получава финансиране за реализиране на една и съща операция, за едни и същи представители на целевите групи, която едновременно се финансира с публични средства по друг проект, програма или процедура". Вместо това служителката във Варна е тръгнала да гони частните дарители. В случая има и още един гаф - сериозно

превишаване на правомощията,

тъй като фондациите не са нито бенефициент, нито задължена страна пред АСП, че да докладват за своята дейност пред нея и да изнасят лични данни на уязвими групи.

Превишаване на правомощията има и в другия случай. Проверка на "Сега" в програмата за хуманитарно подпомагане на хотели (прощавайте, бежанци) не откри изискване хората да декларират своите имоти в Украйна. Наличието на собственост, която надхвърля базовите нужди за издръжка и може да е източник на доход, е критерий за достъп до подпомагане, но както написа една от доброволките, работещи с варненските организации: "И ако имат имот, какво - ще си го продадат и ще се върнат с парите тук ли?". Липсата на такива изисквания беше сред малкото положителни неща в океана от погрешни решения, които ни карат да се срамуваме пред света, затова акцията на Икономическа полиция повече прилича на обикновен тормоз въпреки формалния й параван - събиране на информация за уязвимост на настанените.

Тормозът всъщност през изминалите осем месеца война се доказа като специалитет на българската администрация. Отне известно време на предходното правителство да формулира в няколко думи своята безсърдечност към бягащите от войната, но резултатът е незабравим: "Три месеца хуманност към бежанците стигат!" (Христо Проданов, бивш министър на туризма). По този въпрос червени линии между предишните и сегашните управляващи няма, а арсеналът е един и същ -

неизвестност, принуда, стрес, заплахи

На прага на студения сезон останалите в хотели украинци са пред поредното преместване, страшните за тях фургони отново се отварят, а от телевизионните екрани отново вървят заклинания как никъде в Европа няма толкова великодушна програма като нашата. След всяко предизвикано напрежение следва и успокоение, че никой няма да бъде оставен на улицата, но вероятно все по-малко хора се намират да му повярват.

Тези щрихи всеки ден се обогатяват с нови и нови скандални прояви - било то отказът на НЗОК да предостави информация колко украински бежанци се добраха до личен лекар в България (касата загуби делото), било то низости като случая в Пловдив, когато ограбени украинци са повторно ограбени от полицията, която хваща крадеца, но задържа парите, защото били повече от заявеното.

Под повърхността на тази бюрократична безсърдечност, с която в последните години бяхме дресирани като общество да се примиряваме, плува първичен бульон от още смущаващи процеси. Благодарение на тях, България някак

постига невъзможната комбинация

да харчи много пари - формално за бежанците, и едновременно с това да държи десетки от тях на прага на оцеляването.

На книга може и да имаме щедра и продължителна програма за подслон и храна, но грешим да считаме това за успех. Нейното непрекъснато удължаване е провал на администрацията, която осем месеца не успява да гарантира на украинците базови условия за интеграция. Те самите са превърнати в безгласни пешки, местени от летни към зимни курорти и от петзвездни хотели към беззвездни държавни бази по прищявка на някой министър.

Същата програма даде възможност на група хотелиери да употребяват бежанците като жив щит в своя угода, докато на доброволците така и не бе оказана подкрепа. Често там, където няма доминиращ туристически бизнес, няма и проблеми с интеграцията, като по-слабото присъствие на украинци във вътрешността на страната е само една от причините за това - основното са общите усилия на власти, здравна система и доброволци на местно ниво. Не на последно място, параметрите на въпросната програма превърнаха бежанците в непрекъснат дразнител на онази достойна за съжаление част от нас, която

продължава да гледа в канчето

на бягащия от война и да се пита: защо той е на безплатна ваканция, а аз не съм.

На фона на цялата тази негативност блести и изначалният отказ от бързи и гъвкави решения, на каквито нашата изпълнителна власт изглежда все по-малко способна. Ние тепърва пак проучваме кой е уязвим сред бежанците, въпреки че още в първите седмици трябваше да имаме критерии, по които да правим пресяване - кои хора имат нужда от медицинска и социална грижа, кои хора могат да се интегрират и да работят, кои хора имат възможност да се справят сами и кои - не. И не, дали имаш къща в Украйна не е част от този "триаж".

За осем месеца трябваше да сме анализирали и собствените си нужди от млади и кадърни хора със специалности. Вместо това украинските лекари, програмисти, архитекти и пр. избягаха другаде, а ние продължаваме да се чудим как да осигурим на шепа хотели една безкрайна фиеста по време на чума.

---

"Няма край този срам!" е от туит на @svetlozara_, една от най-активните доброволки зад хаштага #БГтуитърЗаУкрайна, но често ще срещнете същото възклицание в мрежата от знайни и незнайни хора, които осем месеца полагат усилия за подкрепа на бежанците у нас.