Въпреки ударите, които понесе през последната година, европейската демокрация (или поне идеята за нея) показа тази седмица, че е все още жива и има голям потенциал. Дебатът между водещите кандидати за председател на Европейската комисия, организиран за втори пореден път от Маастрихтския университет, показа още, че Европа е гладна за европейски дебати и европейска демокрация. Това си пролича по масовото гледане на идейния сблъсък между кандидатите на социалдемократите, либералите, европейската левица, зелените и европейските консерватори. Не само залата на Маастрихтския университет беше препълнена, но и площад „Врайтхоф“ в центъра на града. В Брюксел на няколко площада бяха организирани публични гледания и присъствието беше забележително. През 2014 г. бяха налети основите на европейската демокрация, когато за първи път беше лансирана процедурата на водещите кандидати (шпиценкандидати) за избор на шеф на ЕК именно заради огромния глад за демократична легитимност, но тя не беше преглътната лесно от страните членки, които се притесниха, че
ще изпуснат европейските юзди от контрол
Пет години по-късно темата е не по-малко спорна, но и контекстът е значително променен. Най-голямата промяна донесе изборът на Еманюел Макрон за президент на Франция, който не харесва процедурата, тъй като смята, че не е достатъчно демократична, а и защото го лишава от влияние върху назначенията по ключови европейски позиции. Той настоя да се отиде крачка по-напред, като се въведе общоевропейска избирателна листа, която да даде възможност на европейските избиратели да гласуват директно за кандидати за евродепутати вместо през листите на националните партии. Друга причина е, че Макрон е лидер на антиестаблишмънт партия, която не е част от нито едно от европейските политически семейства и няма апетити да бъде. Затова той блокира процедурата на водещите кандидати. Запъването на Макрон доведе до истински сблъсък между него и лидера на парламентарната група на ЕНП Манфред Вебер точно преди една година в Европейския парламент. Германецът с големи амбиции да седне на стола на Юнкер в Барлемон каза тогава на Макрон, че единствената истинска демокрация е парламентарната, защото тя показва, че гласът на гражданите има значение. "Господин Макрон, огледайте се тук! Залата на Европейския парламент е мястото да се обсъжда. Всеки гражданин получава глас тук. Можете да намерите комунисти, консерватори, християндемократи, либерали, зелени, социалдемократи и дори крайнодесни екстремисти. Някои наричат това стара Европа. Аз го наричам демократична Европа", бяха думите на човека, който в началото на тази година беше избран за водещия кандидат на ЕНП в надпреварата за председателския пост.
Още много пъти след това Вебер говори в защита на процедурата, като я посочваше като еманация на европейската демокрация. За пореден път обаче Манфред Вебер
разкри огромното несъответствие между думите и делата му
В допълнение към фалша, който лъха от него всеки път, когато заговори за европейски ценности и върховенство на закона, докато потупва приятелски Виктор Орбан по рамото, Манфред Вебер отказа да участва в първия от поредицата дебати тази година, като показа по този начин, че очевидно не вярва толкова много в чуването на гласа на избирателите. Вместо да отстоява програмата си, лансирана наскоро в Малта, Вебер предпочете да отпразнува рождения ден на своя политически ментор Тео Вайгел в родната Бавария. Отсъствието му беше осезаемо и даде възможност на останалите да натрупат политически дивиденти от това. Вечният кандидат за шефския пост в ЕК Ги Верхофстад (АЛДЕ, Белгия) използва случая, за да каже, че е време да се сложи край на доминацията на ЕНП върху най-важните европейски постове. Явно ЕНП са много уморени от власт (ние бихме казали преяли с власт), заключи той и беше бурно аплодиран, включително и от опонентите си. Бившият белгийски премиер обаче също изглеждаше уморен кон. На дебатите преди пет години той се позиционира като способен да надделее, но тогава спорът бе за повече или по-малко Европа. Пет години по-късно не това е темата.
Победителите на дебата бяха двама холандци
– сегашният първи заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс, който впрочем е родом именно от Маастрихт, и един от двамата водещи кандидати на европейските зелени Бас Ейкхаут. Възможно е гласуването да е повлияно от холандско предразположение. Тимерманс не само е родом от Маастрихт, но е и почетен доктор на Маастрихтския университет, канен ежегодно да открива академичната година. Бас Ейкхаут беше аплодиран неколкократно от публиката заради няколко негови много конкретни ангажимента. Първият е, че зелените няма да влязат в широка коалиция с групата на Вебер, ако той продължава да подкрепя антилибералите в Европа. Демокрацията е на първо място, каза той. Другият ангажимент е, че ако бъде избран за шеф на ЕК, няма да дава добри комисарски позиции на мъже. Идеята за полово балансирана Комисия беше подкрепена от всички участници в дебата, между които имаше.... само една жена – кандидатката на Европейската левица Виолета Томич (Словения). Друг начин за извиване на ръцете на националните правителства по тази тема беше да бъдат уговорени да предложат по двама кандидати – един мъж и една жена, като така оставят на шефа на ЕК възможността да си избере. Това едва ли ще отекне добре в националните столици, защото ще демонстрира доста по-голяма власт от страна на Брюксел върху избора на състава на Комисията. През 2014 г. също имаше опит правителствата да бъдат принудени да изпратят повече жени в Комисията, но той не беше много успешен.
Ян Захрадил
направи лоша услуга на българския премиер Бойко Борисов,
позиционирайки го сред големите централноевропейски евроскептици. Захрадил през цялото време повтаряше вече добре познатите опорни точки на европейските консерватори, които искат по-хлабав ЕС. Чешкият евродепутат се застъпи за многоскоростна и многовалутна Европа. По повод идеите да се дадат повече ресурси на европейската гранична служба "Фронтекс" той заяви, че е разговарял с българския министър-председател, който го уверил, че е по-добре националните правителства да получават помощ, която те сами да преценят как да харчат за охрана на външните граници, вместо да допускат европейски граничари (корупцията харесва това). Българският премиер рядко попада в светлината на прожекторите, доминирана изцяло от Виктор Орбан и полските консерватори, но изказването на Захрадил пред многохилядна публика на живо и онлайн сваля още един слой от проевропейската маска на Бойко Борисов, за когото членството в ЕС е само пари и никакви ангажименти – нещо, което все повече предизвиква недоволство в Холандия.
По много от наболелите въпроси за ЕС като регулацията на цифровите гиганти и особено на Фейсбук, облагането им с данъци, социалната държава дебатът разкри формирането на ясна ляво-зелена коалиция, която протегна ръка за сътрудничество към либералите. Доколко тази коалиция ще успее срещу кандидата на ЕНП е рано да се каже. Много зависи какви ще са резултатите от евроизборите в края на май. Социологическите проучвания, а също и изборите в Испания показват, че ЕНП ще изгуби доста, макар че ще продължи да е първа политическа сила. В същото време испанските социалдемократи със сигурност ще намалят пропадането на европейските социалисти и ще повишат преговорната им мощ. И либералите в Испания отбелязаха значително увеличение на подкрепата, но участието на европейските либерали в потенциална широка коалиция ще зависи от представянето на партията на Макрон във Франция и неговата готовност да сътрудничи на европейско ниво.
А докато европейските партии си играят на шпицендемокрация, на заден фон се появи алтернативен кандидат за председателския пост – Мишел Барние, който изглежда, че загрява за включване в играта. Главният преговарящ по напускането на Великобритания отдавна има амбиции за председателския пост и
се смята за резервен вариант,
в случай че Манфред Вебер изпадне от надпреварата. Това може да се случи, ако се комбинират два фактора – големи загуби за ЕНП и добро представяне на Макроновата партия, което ще даде на френския президент коз да играе срещу Вебер и в полза на сънародника си Барние, който е далеч по-компетентен от баварския християндемократ за най-високия пост в ЕК, а и ще лиши за пореден път Германия от възможността да поведе Комисията.
