Новата, уж по-хуманна схема на подпомагане на хората с тежки увреждания показа дефекти още с прохождането си. Неправителствените организации от месеци бият тревога, че в новия Закон за хората с увреждания са разписани текстове, които поставят хора с еднакъв здравословен статус и функционален дефицит в различна позиция спрямо новата финансова подкрепа. Едни хора с над 90% намалена работоспособност и право на чужда помощ са "оценени" на 198.36 лв., други с абсолютно същите проблеми получават само 87 лв. Бариера между двете категории хора с увреждания спуска видът на отредената им пенсия, без да е ясно защо. Въпреки сигналите за тази дискриминация социалното министерство не вижда проблеми в новия закон и не смята да предприема законодателни промени. Така хвалбите на премиера Борисов, че за подкрепа на хората с увреждания има 150 млн. лв. повече, ще останат празни приказки за мнозина от тях.
-----
От тази година системата за финансова подкрепа на хората с увреждания беше променена из основи. Законът за хората с увреждания трябваше да реши проблемите на всички хора с намалена работоспособност, не само на тези с най-тежките здравословни и житейски проблеми, а с фанфари в него бе записана нова финансова подкрепа с по-висок размер. Заради преминаването към новата система на финансово подпомагане НОИ прекрати социалната пенсия за инвалидност, изплащана към друг вид пенсия, на 336 хил. души. Тези т.нар. четвъртинки, които бяха спрени за новоотпуснатите пенсии през 2015 г., но продължиха да се изплащат при заварено положение, се вляха в новата финансова подкрепа. Тя замени и интеграционнните добавки, които до миналата година се определяха върху базата на гарантирания минимален доход (75 лв.). Новото подпомагане стъпи върху по-високата линия на бедност, т.е. върху основата на 348 лв. за 2019 г. Месечните плащания пък влязоха в задълженията на Агенцията за социално подпомагане.
Новият закон отрежда най-благоприятна позиция на хората, които имат над 90% увреждане и право на чужда помощ, но само с едно допълнително условие - да получават социална пенсия за инвалидност. Други хора с над 90% увреждане и право на чужда помощ изпадат в по-ниски категории само защото получават друг вид пенсия, която не във всички случаи е значително по-висока от социалната. Така заради 5 лева отгоре стотици хора в неравностойно положение всеки месец получават 110 лв. по-малко. Като 36-годишния Миро, който е с пожизнено експертно решение на ТЕЛК за 95% увреждания и право на чужда помощ.
Миро е под запрещение, най-важните решения в живота му са в ръцете на майка му. Жената е негов настойник и личен асистент. Преди години, когато младият мъж губи баща си, здравословното му състояние рязко се влошава. Медицинската експертиза му присъжда пожизнен ТЕЛК с 95% увреждания и право на чужда помощ, а държавата му отпуска социална пенсия за инвалидност. "Съпругът ми също беше инвалид. През 2014 г. социалните ме информираха, че синът ми има право на процент от пенсията на покойния му баща. Като негов настойник приех този възможност като добър жест, без да предположа, че един ден
ще се върне като бумеранг
към нас", разказва Жана (името на жената е променено по нейно настояване).
Наследствена пенсия не може да се получава заедно със социална пенсия за инвалидност. Така Миро се отказва от своята пенсия заради пет лева по-високата наследствена. За увреждането му се полага и четвъртинка от социалната пенсия за инвалидност. В края на 2018 г. семейството получава разпореждане от НОИ за служебно прекратяване на тази добавка - тя отива към финансовата подкрепа от АСП. Скоро идва и съобщението за новата финансова подкрепа.
"След като получих уведомлението, че държавата ще дава на сина ми занапред пенсия в по-висок размер, си казах: колко хуманно, нищо че става въпрос за пет лева и няколко стотинки! Но, когато започна изплащането на новата месечна финансова помощ, установих, че вместо най-високата сума от 198 лева, на която синът ми би трябвало да има право, са му отпуснати 87 лв., т.е. размерът, който се полага на хора с над 90% увреждания, но без право на чужда помощ", връща се жената към първия си сблъсък с новия закон. Така стига до капана на чл. 70, който урежда в пет точки достъпа до финансово подпомагане на хора над 18-годишна възраст според степента на увреждането им и в зависимост от нуждата им от чужда подкрепа, но... и от вида на получаваната от тях пенсия.
В чл. 70 т. 1 е разписана най-ниската помощ, която е в размер 7 на сто от линията на бедността при увреждания от 50 до 70,99 на сто - 24.36 лв. тази година. Най-високата - в размер на 57 на сто, или 198.36 лв., отива при хората с увреждания над 90 на сто, право на чужда помощ и социална пенсия за инвалидност. Т.е.
при напълно идентични случаи като този на Миро,
но с една разлика - видът на пенсията
И ходенето по мъките на семейството започва. Жана иска да върне лентата и отправя молба до НОИ да се възстанови социалната пенсия за инвалидност на Миро. Нищо че тя е в по-малък размер. От териториалното поделение на НОИ по местоживеене отхвърлят категорично искането й с обяснението: право на социална пенсия за инвалидност имат лица, на които не е отпусната друга пенсия. Следващата инстанция, към която се обръща - Агенцията за социално подпомагане, също отхвърля жалбата й. Там жената оспорва размера на новата месечна финансова подкрепа на сина й. Мотивите, с които Миро е препратен към т. 3 на чл. 70 от Закона за хората с увреждания, отново са непоклатими, нищо че в тази хипотеза попадат хора с увреждания без право на чужда помощ, докато той има право на тази подкрепа. "На какво основание законодателят е ограничил достъпа на едни хора с увреждане до по-високата финансова помощ, а е дал това право на други със съща степен на увреждане?", пита огорчената майка.
За да се решат натрупалите се проблемите пред най-онеправданата част от населението, в края на 2018 г. по нареждане на премиера Борисов правителството отпусна допълните 150 млн. лв. за хората с увреждания. Законът обаче не само че не разпръсна натрупалото се социално напрежение, но и го нагнети, като противопостави едни хора на други. Вярно е, даде предимство на хората с най-тежки увреждания и здравословно състояние, които не са могли и не могат да упражняват труд, но пък кой знае по какви причини
дискриминира други със същите тежести
Миро не е сам в тази група. Тук попадат и 181 военноинвалиди с право на чужда помощ. Те също според социалното министерство не заслужават максималната финансова подкрепа, защото получават не социална пенсия за инвалидност, а военноинвалидна пенсия. За дискриминационния към тях законов текст от месеци наред алармират от Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите. Поради тежките си увреждания тези хора също не могат да натрупат осигурителен стаж, пенсиите им не се базират на осигурителни вноски, а се отпускат от държавата. Военноинвалидите не са включени дори в т. 4, където са хората с право на помощ 30 на сто от линията на бедност - 104.40 лв. Законът дава това право на хората с пенсии за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука, професионална болест. Така законодателят ежемесечно лишава всеки от тези 181 души, пострадали при изпълнение на дълга си към родината, от правото им на подпомагане в размер до още сто лева отгоре.
"В буквалния смисъл тези хора не са ощетени от закона, на тях не са им отнети пари, а просто не им е отпуснато подпомагането, на което имат право според тежестта на заболяването им", коментира Хюсеин Исмаил, началник-отдел „Права на хората с увреждания и дискриминация“ при институцията на омбудсмана. Още в първите три месеца горещата телефонна линия на омбудсмана се нажежава от обаждания на обезпокоени граждани, около 95 на сто от тях са свързани с новото финансово подпомагане. "В началото на много хора не им беше ясно дали да подават документи в дирекция "Социално подпомагане" за новата финансова помощ. Втората вълна от въпроси беше свързана с размера на финансовото подпомагане. Много от хората се смятат за ощетени и наистина са", отбелязват експертите от институцията начело с омбудсмана Мая Манолова.
Не е ясно колко хора с увреждания попадат в капана на чл. 70. Със сигурност тук са и хората с увреждане над 90% и право на чужда помощ, които имат осигурителен стаж и са заработили с труд пенсиите си. След като навършат възрастта за пенсиониране, вместо пенсията си по инвалидност поради общо заболяване много от тях избират малко по-благоприятната за тях като размер пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разликата често не е особено чувствителна, но пък е по-добрият вариант. Новият закон обаче автоматично реже правото им на достъп към по-високото финансово подпомагане.
Огромна част от хората, които са с увреждания между 71 на сто и 90 на сто, пък получават нова финансова подкрепа със стар размер без увеличение, подчертават експертите от институцията на омбудсмана. До миналата година тези хора са имали право на четвъртинката от социалната пенсия като допълнение към инвалидната им пенсия. За преобладаващата част от тях новата финансова помощ е по-ниска от сумите, които са получавали заедно с интеграционните добавки за транспортни и комуникационни разходи и социална интеграция до края на 2018 г. Тъй като Законът за хората с увреждания предвижда всеки да получи подкрепа в по-благоприятен размер, тяхното финансово подпомагане е в предишния си размер. "За тези хора реално новата схема не работи. Не се знае обаче дали този по-благоприятен размер, който получават сега, ще важи през идващата 2020 г., когато получат нова експертна оценка на работоспособността си и влезе в сила новият закон за социалните услуги. Възможно е те да бъдат върнати към полагащото им се по новия закон финансово подпомагане 15% от линията на бедност", разяснява Хюсеин Исмаил.
Експертите подчертават, че забавеното изплащане на месечната финансова подкрепа също ощети хората. Причината за това е преминаването на плащането към АСП на тези над 300 хил. пенсионери с трансформирани социални пенсии, изплащани до декември 2018 г. от НОИ към друг вид пенсия. През най-тежкия месец в годината - януари, тези хора останаха с намален доход заради преминаването на четвъртинките от НОИ към АСП. Получиха ги чак през февруари. Занапред новата финансова подкрепа също ще върви с месец закъснение, тъй като АСП изплаща по закон помощите за даден месец в следващия. А хората питат: ако умра в края на месеца, какво става с тези пари? Близките ми не могат да ги наследят, това са лични права. А човек разчита на това подпомагане, за да избута някак месеца. Защото като теглим чертата на големите приказки за достойните помощи, от тях остава само това - старата мизерия.
