През лятото българската прокуратура внезапно обяви, че от 4 години във военното разузнаване са се вършили длъжностни престъпления, свързани с даване на допуски до секретна информация. Държавното обвинение се задвижи мълниеносно, като обвини бивш и тогава все още настоящ ръководител на една от най-секретните специални служби в България. Това стана известно от официално съобщение на държавното обвинение. Военноокръжна прокуратура-София ръководи досъдебно производство за престъпления по служба, извършени от висши офицери в служба „Военна информация“ (СВИ) в Министерството на отбраната.

Разследването стартирало след извършена проверка от ДАНС и сигнали,

изпратени от ръководството на агенцията за национална сигурност до главния прокурор.

Като оставим настрана що за добре свършена работа е след 4 години да откриеш нещо "толкова страшно", то още в самото начало направи силно впечатление изключително странното обвинение. Така бе обявено, че в периода 01.04.2016 г. - 01.05.2019 г. били издадени 504 разрешения за достъп до информация, класифицирана като държавна тайна с ниво на класификация „Секретно“ и „Строго секретно“ в нарушение на Закона за защита на класифицираната информация. Разрешенията били издадени от служител по сигурността на информацията в служба „Военна информация“-МО, а не от компетентния орган – ръководителя на тази служба. Това било довело до нерегламентиран достъп до секретна информация, тъй като достъп е бил предоставен на 504 лица в нарушение на разпоредбите на закона. Същите разрешения, издадени от некомпетентен орган, са довели до издаване на сертификати за достъп до класифицирана информация на НАТО и ЕС от Държавната комисия по сигурността на информация (ДКСИ). Тези факти били отразени в сигналите на ДАНС, станали причина за образуване на досъдебното производство.

Тук

веднага възникна въпросът как точно се е стигнало до нерегламентиран достъп, след

като служител, вероятно изрично оторизиран от ръководителя на ведомството, е издавал допуските. Експерти и бивши шефове на комисията по сигурността на информацията застъпиха сходна теза - че няма как точно за това да има каквото и да е престъпление. Така или иначе, прокуратурата обяви, че бившият шеф на военното разузнаване Светослав Даскалов и тогава все още действащият му приемник Пламен Ангелов не са изпълнили задълженията си по служба, регламентирани в Закона за военното разузнаване и свързани с допуските до секретна информация. Двамата били привлечени от прокуратурата като обвиняеми на 30.05.2019 г. и  им били взети мерки за неотклонение „подписка“. Така и не стана ясно защо информацията се появи седмици по-късно. Затова пък според съобщение на прокуратурата в хода на разследването се събирали "доказателства и за извършени злоупотреби с финансови средства и нарушения на Закона за обществените поръчки в служба „Военна информация“-МО. Информация за това се съдържала отново в сигнали на ДАНС, отправени до прокуратурата.

Лека-полека нещата се проясниха и първо се

стигна до оставката на Ангелов, а след това започна и историята с промяната в Закона за военното разузнаване, според която шеф на службата да не е задължително военен. Управляващото мнозинство набързо изгласува въпросната промяна. Президентът наложи вето с аргумента, че на военното разузнаване трябва военен да е началник, но също толкова бързо ГЕРБ и ДПС прегласуваха поправката. Очевидно беше, че промяната има някаква цел, включваща точно определено лице - бивш служител на ДАНС и от година служител на военното разузнаване, но тя така и не бе постигната. Поне засега. 

Първо Ангелов все пак бе прибран в кабинета на военния министър Красимир Каракачанов. Само преди дни пък същият този министър обяви, че все пак шеф ще е военен и е предложил за директор на службата да бъде назначен сегашният изпълняващ длъжността полковник Велко Атанасов. Длъжността е генералска и Атанасов ще бъде повишен, когато изтекат годините, в които трябва да престои в звание на полковник.

"Категорични сме, че начело на военното разузнаване трябва да бъде човек

с военно училище и военна кариера. Не сме мислили за друг вариант", каза Каракачанов. Той уточни, че ще съгласува предложението си с президента Румен Радев, който трябва да назначи с указ новия шеф, преди да го предложи официално. Каракачанов обаче така и не обясни поради каква точно причина тогава управляващото мнозинство, включващо и ръководената от него ВМРО гласуваха горепосочената поправка в Закона за военното разузнаване. Интересно е да се отбележи, че не е известно и нещо да се прави по делото срещу двамата бивши шефове на военното разузнаване. Или казано иначе, налице е

повече от странно поведение едновременно от правителство, министри,

президент, премиер, прокуратурата. Те работят на принципа "знаем много неща, ама не може да ви ги кажем" и постоянно си правят кадрови игрички. Нещо, което за демократично и гражданско общество е повече от обидно поведение. 

Няма спор, че военното разузнаване винаги е минавало за много подготвено и за добър източник на информация по ключови въпроси и в ключови региони, особено Балканите, Близкия изток, Арабския свят, та чак до Далечния изток. Тя е от ключовите играчи в секретните служби, включително и с правото за безконтролното ползване на практика на специални разузнавателни средства. Определена роля има това разузнаване по линия, че би могла да бъде както паралелен източник на информация на външнополитическото разузнаване, така и своеобразна негова контрола. Нейните врагове и противници в политическите среди обаче често го наричат "държава в държавата".

По върховете на армията и на генералитета обаче продължи да ври и кипи

10 дни след като подаде оставка и бе освободен шефът на военното разузнаване бригаден генерал Пламен Ангелов, дойде втора ключова смяна и се стигна до оставката и на началника на Националната служба за охрана ген. Данчо Дяков. Дяков беше назначен също толкова неочаквано в началото на миналата година, колкото неочаквано е освободен сега.Тогава той беше съветник по военна сигурност на президента Румен Радев и минаваше за един от най-близките му хора. Дяков стана шеф на НСО на мястото на Ангел Антонов, който пък бе пратен консул в Санкт Петербург. Тогава се предполагаше, че президентът иска да сложи верен човек на НСО и поставянето на Дяков се отчиташе като негов успех в това отношение. Накрая президентът Радев обясни, че Дяков си намерил по-високоплатена работа и нямало как да не го пусне. 

Макар и на пръв поглед шефът на НСО да не е точно част от армията, то

и тази длъжност е част от президентския Указ № 85 от 28 февруари 2012 г. за утвърждаване на длъжностите във въоръжените сили на Република България и Националната служба за охрана, изискващи висши офицерски звания. Само преди дни правителството поиска от държавния глава да направи поправки в този указ.  Предлаганите промени се отнасят до това длъжността „Командир на 68-а бригада „Специални сили“ да се измени на „Командир на Съвместното командване на специалните операции“ с изискване за висше офицерско звание „генерал-майор“. В приложението се допълва и длъжността „началник на Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ от 01.01.2020 г. с изискване за висше офицерско звание „бригаден генерал”.

Пак

по това време правителството предложи на Радев

да издаде указ, с който да освободи бригаден генерал Явор Матеев от длъжността „Командир на 68-а бригада „Специални сили” и да го назначи на длъжността „Командир на Съвместното командване на специалните операции”, както и да го удостои с висше офицерско звание „генерал-майор“.

Някъде тук стана ясно, че Съветът за отбрана трябва да реши кой да стане шеф и на възстановеното военно училище в Долна Митрополия. След това военният министър трябва да го предложи на правителството, а то на президента, който да издаде указ. Каракачанов сподели, че е разглеждал шест кандидатури. "Сега ще бъда честен. Две от тях ми отказаха", каза той. По-млади летящи офицери отказаха, защото предпочитат да летят и да си обучават наличния състав.

На фона на всички тези кадрови и генералски истории командирът на Сухопътни войски ген. Михаил Попов даде да се разбере, че има сериозно напрежение в армията. Така той се оплака от подценяване на ръководената от него структура. "Това е, може би защото не сме атрактивни.

Може би защото аз не мога да правя вятър на този или онзи

Може би причината е, че не пълня ушите на хората, че сме най-важни, най-ценни, най-най. Смятам подобно поведение за неправилно", добави той в присъствието на върховния главнокомандващ и президент Румен Радев. Думите му определено намекваха за скрито напрежение в армията и за фаворизиране на едни родове войски за сметка на други.
Очевидно генералът говори и за това, че проектът, по който трябваше да се модернизират Сухопътните войски с придобиването на 150 бронирани машини за 1.5 млрд.лв., се забави за разлика от останалите два - за ВВС, по който вече има сключена сделка, и за ВМС, който предстои да бъде финализиран съвсем скоро.

Като се добави към това напрежение и обстоятелството, че продължава кадровият колапс с хиляди незаети места в армията, то картинката изобщо не е толкова розова, колкото премиерът се опитва да я изкара. Той се хвали наляво и надясно как България била първенец по военни разходи, как купил самолети, как ще купи кораби и бронирани машини, как догодина ще има 2 млрд.лв. в бюджета за въоръжение.

Но дали и за кратко се е замислил какво всъщност е истинското състояние на армията, какви са проблемите на личния състав в нея. Едва ли. А без хора армия няма - ако ще и космически совалки да се купят.