Отвъд заплахата за общественото здраве епидемията от коронавирус представлява тежък икономически стрес тест за Европа, който идва от напълно неочаквана посока. Това е изпитание за реалната икономика едновременно във всички европейски държави. Буферите и защитните стени, въведени след световната финансова криза и кризата с еврото, са замислени за борба с друг вид проблеми, произтичащи от финансовия сектор. Този път е различно. Затова кризата изисква общ отговор от цяла Европа. Това е не само тест за икономическа издръжливост, но и за европейско единство. Само няколко седмици след Брекзит е време ЕС да покаже, че може да се справя с драматични събития.
Европа навлиза в тази нова криза с различни силни и слаби страни.
Банковият сектор е по-добре капитализиран и по-ликвиден; пазарите на деривати са по-прозрачни; Европейският механизъм за стабилност може да действа като регулатор спрямо проблемни банки и може да предостави спешна помощ на държава членка, изпълняваща възстановителна програма; ЕЦБ може да помогне за противодействие на атака срещу държава членка чрез закупуване на потенциално неограничени количества държавни облигации. Следователно банките са по-силни отколкото преди; и въпреки че държавните субекти са по-слаби (поради натрупани дългове), потенциалът за множество колебания на фондовия пазар е намален.
ЕЦБ обаче губи огневата си мощ поради отрицателните лихви по депозитите и малкото възможности за облекчаване на дълговете. Дългият период на изключително ниски лихвени проценти насърчи заемите и раздуването на цените на активите в еврозоната, макар и по различни канали и в различен размер в държавите членки. Тази тенденция отслаби банковия сектор, пенсионните фондове и затрахователния сектор. Въпреки че в повечето страни се прилагат максимално предпазливи политики, много от тях навлизат в сегашната криза със сериозни дългове, надценени активи и малки лихвени маржове.
Шокът COVID-19 съчетава трусове в търсенето и предлагането. Ако приемем като хипотеза, че епидемията ще приключи през лятото на 2020 г., кризата в Европа може
да се разгърне през четири частично припокриващи се фази:
Фаза 1 - Китайският шок (януари-март): предимно неблагоприятни последици за доставките на китайска продукция за световните производствени вериги. Недостатъчното предлагане е специфично за някои производители и продукти; секторните ефекти са значителни, но макроефектите са малки, тъй като най-засегнатите сектори (транспортна техника, електроника, лекарства, текстил) представляват около 4% от БВП (макар и повече за Германия), сочат данните на ОИСР.
Фаза 2 - Секторни сривове (започващи през февруари): секторен и регионален шок от търсенето, засягащ най-вече туризма, въздушния транспорт, хотелиерството и развлеченията. Това е по-силен шок, но отново засегнатият сектор е малък като цяло - най-много 5% от БВП, ако се включат ресторанти, с известни вариации в отделните страни (повече в Испания, по-малко в Германия).
Фаза 3 - Остър всеобхватен срив (започва в началото на март в Италия, 1-3 седмици по-късно в други европейски страни): цялостен удар по доставките в резултат на мерки за ограничаване на заразяване, съчетани с ограничено търсене и мобилност. Естеството им може да не е едно и също във всички страни, но всички ще трябва да се справят с разрастването на заразата чрез мерки като забрани за пътуване, спиране на системите за обществен транспорт и затваряне на училища. Такива широкообхватни мерки могат да бъдат много вредни за икономиката поради намаляване на предлагането на работна ръка (около 15% при затварянето на училища), пречки за бизнес дейности, финансови смущения (фондови пазари и др. кредитни стандарти) и спад в общото потребление. По време на тази фаза вероятно съвкупното тримесечно производство ще падне сериозно, но в едноцифрени числа, както се надяваме. Намалените цени на петрола ще действат като много ограничен стабилизатор, а други международни фактори ще бъдат ясно отрицателни.
Фаза 4 - Възстановяване (започва през май или юни): възможно е рязко възстановяване, но то може и да бъде заглушено от истерията и загубата на доверие, финансовия спад в секторите на услугите, фалитите сред малките и средните предприятия и кредитните ограничения в резултат на натрупването на необслужвани дългове в балансите на банките и намалените резерви на домакинствата. Опасността е, че такива истерични ефекти препятстват връщането към пътя преди кризата след приключването на извънредното положение. Отново ще се задейства икономическото преливане в резултат на националните и регионални трудности. Ако изводите от световната финансова криза имат някакво значение, те показват степента, в която големите сътресения могат да предизвикват силни преливания и трайни последици.
Адекватният политически отговор зависи от фазата
Правилният политически отговор на зависи в коя фаза се намира икономиката. През първата фаза има ограничени възможности за намеса на политика. Някои целеви секторни мерки, като например субсидирани съкратени работни часове („Kurzarbeit“), вече се обсъждат в Германия за фирми, засегнати от смущения в търговията им с Китай.
През втората фаза, спасителните мерки за ликвидност - започвайки от автоматично забавяне на плащането на данъци и социални вноски и частични схеми за безработица - трябва да се въведат на национално ниво. Това като цяло е адекватен отговор, освен допълнителното финансиране за здравеопазване.
Фаза 3 изисква по-общи спешни мерки по различни причини. Първо, трябва значително да бъдат увеличени разходите за здравеопазване (временни съоръжения, оборудване, наемане, извънреден труд за медицински персонал) и за свързаните с тях дейности (сигурност, контрол на карантината и т.н.). Съответният разход е трудно да се оцени, но може да възлиза на няколко десети от процента от годишния БВП. Второ, някои сектори на услугите ще претърпят трайни загуби вместо просто недостиг на ликвидност. По-специално малките и средни предприятия се нуждаят от значителна финансова подкрепа през тази фаза под формата на данъчни облекчения и насърчителни кредитни линии и безвъзмездни средства в допълнение към предходните мерки за предотвратяване на фалити. Временната частична подкрепа за безработица трябва да бъде активирана, тъй като тя помага за намаляване на шока и избягване на съкращения, което е точно това, което е необходимо, когато се сблъскаме със спад на активността, предизвикан от външни причини. Може да се наложи директна подкрепа на домакинствата чрез облекчаване на плащанията в брой (като данъчни ваканции или освобождаване от плащането на сметки за ток, както е обявено в Италия) или раздаване на пари в брой (както вече бе обявено в Хонконг и Сингапур), а също и директни плащания на самонаети работници.
В случай на едномесечна карантина, която води до временен спад на 50% в дейността на частния сектор, изчисляваме, че разходите за извънредни мерки за подкрепа биха били от 0,5% до 1% от годишния БВП. Пряката цена на дискреционните мерки (спешни мерки по целесъобразност за здраве и карантина, плюс икономическа подкрепа) ще бъде от порядъка на 1% до 1,5% от годишния БВП. Това може да изглежда много, но Италия вече обяви програма за спешна помощ в размер на 10 милиарда евро, или 0,6% от БВП. Заедно с фискалните стабилизатори такъв план за действие би означавал допускане на краткосрочно влошаване на фискалния баланс с около 2% от БВП.
Тъй като необслужваните заеми (NPL) ще нарастват, ЕЦБ и националните надзорни органи могат да предоставят временно облекчение (например за остатъка от годината) на договорената рамка за намаляване на неплатените кредити в ЕС. Временната отмяна на прилагането на Базелските стандарти за категоризация на заемите също може да бъде полезна. Накрая, някои специфични буфери могат да бъдат задействани. Надзорните органи обаче не трябва да допускат значително влошаване на балансите на банките, тъй като банките ще бъдат необходими за финансиране на рестарта на икономиката във фаза 4. Гаранциите, разширени от Европейската инвестиционна банка, биха помогнали за защитата на балансите на банките и заедно с това за разширяване на кредитните линии към МСП.
Изводът обаче е, че фаза 3 ще създаде
не само проблем с ликвидността, но с платежоспособността
в различните икономики, макар и в различна степен в зависимост от конкретни сектори и фирмени размери. Тези проблеми с платежоспособността не могат да бъдат разрешени от паричната политика и още по-малко от микро- и макро предпазните политики; фискалната намеса ще бъде ключова.
Трябва спешно да бъде обмислен европейски план за оказване на помощ при катастрофи с цел да подкрепи обединените усилия на държавите членки в борбата с пандемията.
Най-належащият приоритет е да се подпомогне финансирането на допълнителните разходи за подобряване на болничната инфраструктура (особено броя на леглата за интензивно лечение) и плащането на допълнителното натоварване на медицинския персонал.
Вторият приоритет е отварянето на прозорец за финансиране на косвени разходи, свързани с мерките за обществено здраве, като ограничаване и затваряне на училища. Това обвързване на разходите за здравеопазване следва да бъде подложено на проверка от експертна комисия. Допустимите разходи могат да включват сигурност, схеми за частична безработица и подкрепа, насочена към конкретни сектори като хотелиерство, авиокомпании и развлечения (след намаляване на съществуващите ограничения за държавната помощ, което би трябвало да бъде по-лесно, ако всички държави са засегнати едновременно, отколкото ако само една поиска такава отстъпка). Комисията би могла да удължава срока на мерките ежеседмично и да извършва одити, след като кризата приключи, надяваме се през втората половина на годината. Прозрачността (не бюрокрацията) за това как се изразходва помощта ще бъде ключов елемент за успеха на фискалната интервенция.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лейен декларираха на 10 март, че ЕС трябва да участва както в борбата срещу болестта, така и да действа на макроикономическия фронт, и обявиха инициативи, които предстои да бъдат уточнени. Само преименуване на съществуващите бюджетни пера и обявяването на големи числа, основани на виртуални мултипликатори, няма да донесат никаква полза. Ситуацията изисква отпускане на нови средства, предназначени за справяне с последиците от болестта, независимо къде се появяват в рамките на съюза. Това не е моментът, в който членовете на ЕС трябва да се страхуват от „солидарност“. По-скоро те трябва да се страхуват от последствията от самозатварянето.
Възможните източници на финансиране са следните:
Съществуващи фондове на ЕС, включително Европейския фонд за солидарност и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, които би трябвало да бъдат лост, тъй като в момента те са на обща стойност под 1 милиард евро.
Преразпределение в рамките на бюджета на ЕС. Бюджетните кредити, заделени за структурните фондове в бюджета до 2020 г., следва да бъдат мобилизирани за инициативата за спешно здравеопазване. Важно е да се предостави помощ на всички държави членки, независимо от техния дял в структурните фондове, или да им се позволи да използват за тази цел все още неизхарчени пари. Правилно решение би било да се пренасочат в рамките на бюджета на ЕС конкретни бюджетни пера към европейския план за помощ при катастрофи и да се договори политическо споразумение за бъдещите бенефициенти на преразпределените средства чрез преразпределяне по изключение на бюджета за 2021 г.
Сътрудничество между държавите членки извън рамката на бюджета на ЕС. Член 122, параграф 2 би могъл да осигури основа за организиране на такова доброволно сътрудничество по същия начин, както бе направено за създаването на Европейския инструмент за финансова стабилност (EFSF).
Какъв може да бъде план Б?
Знаем, че е малко вероятно нашето предложение да получи топла подкрепа от политиците в няколко части на ЕС и еврозоната. Преди да го изхвърлите обаче, е добре да сте наясно с рисковете.
Въпреки че днес кризата се смята за временна, финансовите пазари са късогледи: те не претеглят бъдещите печалби или данъчните изгоди вследствие ниското ниво на лихвите. Следователно има място за множество колебания и не бива да разчитаме на предположението за добре поведение на финансовите пазари.
Какво би станало в случай на внезапно покачване на лихвите в някои държави членки, което от своя страна би направило дълговете непоносими? Това не е теоретична заплаха, като се има предвид, че някои правителства вече са на ръба на бръснача. При това обстоятелство няма да има друго решение освен програма за финансово подпомагане на Европейския механизъм за стабилност или по-скоро активирането на схемата на ЕЦБ за директни намеси на пазара. Програмата за фискална корекция ще трябва да бъде отложена за периода след кризата, заедно с всички управленски проблеми.
В крайна сметка не е гарантирано, че план А би бил по-евтин. Политиците във всички страни вероятно ще бъдат по-ефективни, ако получат солидарност в условията на общата за всички здравна драма, отколкото ако се впуснат сами да се справят с новите проблеми и след това оставят ЕЦБ да се бори с поредната криза на държавния им дълг. Време е европейците да се замислят по-задълбочено колко ще им струва, като цената ще бъде едновременно икономическа, социална и политическа.
----------
*Авторите са професори по икономика в университетите в Париж, Барселона, Ротердам и Сингапур
