Кризата с Търговския регистър стана повод много от нас да се замислят и да установят, че нещо най-вероятно не е наред с електронните услуги, предоставяни от администрацията, и че хаосът от последните няколко седмици може да се повтори и с друга критична инфраструктура. Системата от електронни услуги на НАП? Електронният обмен на НЗОК? Никой не знае кога някоя от тях ще откаже, ще се срине или пък съдържанието й ще изчезне след августовския прецедент. Опомнянето чак след криза далеч не е неочаквано – когато регистрите и услугите работят, никой не им обръща особено внимание.
Сривът на Търговския регистър обаче дава подходящ повод за обсъждане как всъщност следва да изглеждат поддържаните от държавата бази данни, какъв трябва да бъде достъпът до тях, сигурността им и кой да носи отговорност за правилното им функциониране. На помощ при отговора на този въпрос идва скорошна публикация на Световната банка, посветена именно на съхранението и достъпа до информация за фирмите, различните модели на управлението й и последствията от тях.
На база на информация за 190 държави докладът на банката извежда няколко ключови принципа, които следва да бъдат следвани при изграждането на такъв тип регистри.
1) Прозрачност на регистрите – тъй като търговските регистри са основният начин, по който фирмите придобиват правна идентичност, не бива да има никакво съмнение в процедурите по събиране на информацията в тях и нейната актуалност. Създаването на среда на максимална прозрачност подпомага конкуренцията между фирмите, а лесният достъп до публична информация улеснява инвеститорите, тъй като елиминира необходимостта от персонални връзки между фирмите. Според банката прозрачността на фирмената информация е ключова и в борбата с корупцията, прането на пари и избягването на данъци.
2) Публичност на информацията – най-често информацията, публикувана в регистрите, се ограничава до името, адреса, дейността, имената на директорите и годината на създаване на фирмите. По-рядко е достъпна информацията за наличието на дъщерни дружества и крайните собственици на капитала. В общия случай колкото повече фирмена информация е публична (стига да не се касае до фирмена тайна, която би дала предимство на конкурентите й), толкова по-ценен е регистърът и толкова повече улеснява потребителите му.
3) Достъпност на информацията – в най-добрия случай информацията в търговските регистри следва да е достъпна онлайн, без ограничения; дори и най-добрата и подробна база данни, чиято информация е достъпна трудно или само на място, губи голяма част от полезността си. В най-добрия случай тази информация е достъпна безплатно и покрива максимално голяма част от данните на фирмите.
Според Световната банка спазването на тези три принципа е свързано с по-малко разходи и време за създаване на нови фирми, както и по-малко корупция и по-високи инвестиции, най-вече поради по-лесния достъп до информация.
Всъщност, що се отнася до конкретния случай на Търговския регистър, България би могла да бъде посочена като положителен пример – информацията за фирмите е доста богата и е достъпна онлайн безплатно (доколко интерфейсът на регистъра е удобен за ползване, е друга тема, пък и не толкова важна). Августовската криза беше най-вече проблем на надеждността, сигурността и отговорността за правилното функциониране на регистъра; като цяло проблемите с дизайна на самата услуга не са значителни, но очевидно внимание трябва да се обърне на нейното поддържане и неприкосновеност.
Това обаче не се отнася до по-голямата част от другите регистри. В страната има огромен брой регистри – почти 20 хиляди, но много от тях съдържат повтаряща се информация. Тъй като липсва единен подход към тях, стандартизирането и обменът на данни са особено трудни. Данните често са непълни или сгрешени, а достъпът до тях е труден както за администрацията, така и за гражданите и фирмите, тъй като съществуват само на хартия или в остарели цифрови формати. Вероятно „най-забавният“ факт е, че за една десета от съществуващите регистри няма никаква нормативна обосновка – тоест съществуват, защото съществуват, но никой не може да посочи точната причина за това.
На този фон Търговският регистър е по-скоро положителен пример – както видяхме, отговаря на повечето от възприетите добри практики и дори предлага повече информация и функционалност в сравнение с алтернативите си в други държави. Проблемът обаче е другаде – след срива администрацията ще трябва да положи доста усилия, за да си върне доверието на обществото в способността си да поддържа такъв тип електронни услуги, както и да гарантира сигурността и верността на информацията в тях. Можем само да се надяваме, че тази криза на доверието няма да се превърне в спънка за дигитализирането и отварянето на много други регистри, които днес са в плачевно състояние.
