Медия без
политическа реклама

Какъв министър на финансите сте, ако нямате 5 млн. лв. в джоба?

Голямото бюджетно разпищолване в навечерието на поредни избори не се състоя, но не мина и без спорни харчове

16 Септ. 2021
Асен Василев остави друг да пише бюджета за 2022 г.
Илияна Кирилова
Асен Василев остави друг да пише бюджета за 2022 г.

Какъв министър на финансите сте, ако нямате в джоба 5 млн. лв.? 

Този агресивен въпрос бе отправен към служебния финансов министър Асен Василев от депутата от "Изправи се БГ! Ние идваме" Мария Капон при обсъждането на актуализацията на бюджета. Спорът бе дали да се отпуснат още няколко милиона над предвидените вече допълнителни пари за култура, за да могат театрите и музеите да си платят набъбналите сметки за ток. 

"Откъде да ги вземем? Искате да си измислим още данъчни приходи ли?", защити се министър Василев. 

Депутатът от БСП Румен Гечев побърза да предложи току-що одобрените нови 4 млн. лв. за вероизповеданията да отидат за култура. Вносителите на този допълнителен трансфер - ДПС, обаче скочиха веднага: в ковид пандемията и приходите на вероизповеданията са паднали. "Да ги вземем тогава от дрона", предложи друг соцдепутат - Георги Кадиев (става дума за 5 млн. лв., одобрени за покупка на дрон за следене на незаконно влизащи от Турция бежанци). 

Предложенията на партии и отделни депутати за прекрояване на бюджета и "редакционните поправки" бяха буквално стотици, а гласуването и отхвърлянето им продължи ударно докъм 2 ч. през нощта срещу събота. В резултат на това дори участниците в този маратон се загубиха в текстовете и

 

никой не е съвсем сигурен какво точно е прието и какво е отхвърлено  

 

Със сигурност обаче може да се каже, че голямото бюджетно разпищолване в навечерието на поредни извънредни избори все пак не се състоя. "Депутатите проявиха разум", отбеляза служебният финансов министър, който бе доста стреснат от бясната надпревара между партиите на арената на пенсиите в предните дни. Тогава се стигна до абсурдно гласуване, което щеше да взриви сметките на държавата - с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП бяха одобрени едновременно и преизчисление на пенсиите от 1 октомври, и добавки от 120 лв. за всеки пенсионер до края на годината, и 370 лв. минимална пенсия вместо първоначално предлаганите 340 лв. В крайна сметка самите народни избраници осъзнаха безумието и се поправиха.  

След пенсиите опасно наддаване тръгна и за републиканския бюджет.  Финансовият министър се хвана за главата, когато изчисли, че идеите на депутатите за прокарване на още разходи в актуализацията сумарно надхвърлят 1.5 млрд. лв.  Предложения за данъчни промени и лобистки  поправки в други закони пък застрашаваха бюджета за следващата година.

 

Най-активни в наддаването бяха... ГЕРБ

 

Депутати от партията на Бойко Борисов бяха вносители на дузина законопроекти за допълнителни разходи - нищо че само дни по-рано упорстваха, че няма причини бюджетът да се актуализира, а ексминистърът на финансите Кирил Ананиев разкритикува "вакханалията" със сметките на държавата и в знак на протест напусна заседанието на бюджетната комисия. Това обаче не спря неговите съпартийци да искат още и още пари за пътища, туризъм, образование, здравеопазване, земеделие, МВР и какво ли още не.

В крайна сметка Народното събрание вдигна бюджетните разходи с 500 млн. лв. над предложената от служебния кабинет актуализация, като гласува и 500 млн. лева повече приходи. Така поне на хартия не се вдигна дефицитът.  До Нова година трябва да бъдат събрани 2.5 млрд. лв., допълнителни приходи, а разходите ще бъдат увеличени с 2.3 млрд. лв. спрямо първоначалния бюджет. Най-големият допълнителен харч - близо 1.7 млрд. лв., е по перото "Резерв за непредвидени и неотложни разходи", който някои нарекоха "кутията на Пандора". Оттам ще се вадят пари за посрещане на четвъртата ковид вълна, за отпор на бежанската вълна, но и за всякакви други извънредни харчове. 

Нетипично за финансов министър, Асен Василев е спокоен - смята, че гласуваните предложения са разумни, няма да издънят бюджета за тази година и не залагат мини за 2022 г. 

Депутатите също би трябвало да са доволни - всяка партия получи по нещо, с което да се омайва предизборно електоратът. 

 

Кой какво получава?

 

Най-големият трансфер от резерва за непредвидени разходи отива за подпомагане на бизнеса и запазване на заетостта - 440 млн. лв. Тук е схемата 60/40 с новия й дизайн, компенсациите за самоосигуряващи се от 20 млн. лв. и 70 млн. лв. специално за туристическия сектор, за който се "биха" всички парламентарни групи.

Отделно земеделските производители ще бъдат подпомогнати със 70 млн. лв. (без да е ясно за какви точно щети от пандемията), а за пострадали от градушка стопани са предвидени 15 млн. лв. На автобусните превозвачи, които винаги са готови на протести, се дават 40 млн. лв., а на авиопревозвачите – 60 млн. лв., за които още на другия ден след гласуването избухнаха спор и подозрение, че ще отидат за една-единствена авиокомпания.

Министерството на здравеопазването ще получи 224 млн. лв. допълнително - за ваксини и лекарства за COVID-19, както и за добавки над заплатите на медицинския персонал на първа линия. В бюджетна комисия здравното министерство чрез депутати от ИБГНИ се опита да завиши сумата с още 17 млн. лв. за закупуване на ремдисивир и предпазни средства на медиците, което разгневи финансовия министър. "Защо не ги разчетохте преди месец, когато ви питахме колко средства ви трябват за новата вълна? Хайде да не си раздуваме разчетите, за да си раздадем бонуси в министерството!", скастри Василев зам. здравния министър Димитър Петров.

За социалното министерство са предвидени 214 млн. лв. за различни социални помощи, но и за допълнителни възнаграждения на служители от АСП, бюрата по труда и инспекцията по труда за работа в рискови условия.

Покрай пандемията и очакваната бежанска криза с допълнителни пари за заплати и издръжка се уредиха (с помощта на депутати от различни партии) МВР - с 45 млн. лв., Министерството на отбраната - 20 млн. и Министерството на правосъдието - 8 млн. лв., ДАНС и Агенцията за бежанците. Отделно за МВР има предвидени и 37 млн. лв. за обезпечаване дейността й в условията на засилен миграционен натиск, а други 10 млн. лв. ще отидат за ремонт на оградата на границата с Турция и прелитането на дрон над нея.

Общините ще получат 100 млн. лв. допълнително заради нарасналите им разходи в пандемията. С допълнителна държавна субсидия от 4 млн. лв. ни в клин, ни в ръкав се уредиха и вероизповеданията. Без особена връзка с пандемията висшите учебни заведения намериха лоби сред депутатите и ще получат 15 млн. лв., за да си увеличат заплатите. Неясно защо с допълнителен трансфер от 16 млн. лв. се сдоби и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда към МОСВ.

С точно толкова - с 16 млн. лв., чрез Министерството на културата ще бъдат подпомогнати до края на годината и хората на изкуството - актьори, певци, танцьори, художници и пр.

 

Най-недоволни са пътните строители

 

Протестът им под прозорците на Народното събрание не успя да им осигури 1.3 млрд. лв. за строителни дейности, договорени в нарушение на Закона за обществените поръчки. Служебното правителство се опита покрай актуализацията на бюджета да прокара текстове, с които на Агенция "Пътна инфраструктура" се разрешава да плати парите по договорите, въпреки че те надхвърлят многократно законовия праг от 50% надвишаване на първоначално договорената сума. Намеренията, одобрени в бюджетната комисия, бяха тази година пътностроителните фирми да получат 222 млн. лв., а в следващите две години – по 500 млн. лв. Предложението срещна отпор от депутати от ГЕРБ, БСП и ДБ в пленарната зала и бе отхвърлено. АПИ получава само 100 млн. лв. допълнително за зимно почистване и поддържане на пътища.

Недоволни са и в Комисията за енергийно и водно регулиране. КЕВР се надяваше да получи 16 млн. лв., с които да плати обезщетения по дела, които е загубила в съда от собственици на ВЕИ централи. Но по искане на БСП този разход бе зачеркнат и явно ще е проблем на следващия бюджет. 

Министър Асен Василев успя да "извади от джоба си" 2.5 млрд. лева за при актуализацията на бюджета. Това не е финансов фокус  - при главоломно растящи цени (от брашно и хляб до ток, парно и бензин) и при добро развитие на икономиката допълнителните приходи в хазната са гарантирани. 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата