Този въпрос все повече ме мъчи, откакто Урсула фон дер Лайен представи структурата на комисията си и разпределението на ресорите, един от които носи гръмкото име „Защита на европейския начин на живот“. Името на ресора, възложен на бившия главен говорител на ЕК, а сега еврокомисар от Гърция Маргаритис Схинас, предизвика бурни реакции в западната част на Съюза. Недоволството, породено сред либералните сили, беше, че ресорът на г-н Схинас е пряко обвързан с миграцията. Мандатът, възложен му от г-жа фон дер Лайен, е артикулиран по начин, който очевидно се опитва да примири два конфликтни възгледа за европейския начин на живот. Единият е на крайната десница, според която европейският начин на живот изключва „различни“. В тази група са и антилибералните сили, които използват проблемите с миграцията, за да пробутат антилибералната си адженда. Другият е на либералния свят, за когото европейският начин на живот означава демокрация, толерантност и солидарност.
Според мандата на Маргаритис Схинас, който ще бъде заместник-председател на ЕК, но не изпълнителен директор, защитата на европейския начин на живот изисква най-напред да се гарантира, че
европейските работници имат всички условия да се чувстват добре
на европейския пазар на труда. Формулировката звучи вяло, но в нея има ключова фраза: „нашият еволюиращ пазар на труда“. Подборът на думи е важен, защото в ЕС не се говори за общ пазар на труда, а за пазари на труда и за трудова мобилност. Причината е, че хармонизацията на трудовото законодателство е все още недостатъчна. От тази гледна точка намерението на г-жа фон дер Лайен да наложи идеята за единен трудов пазар изглежда добре, още повече че предполага „доброто управление на законната миграция“, което означава привличане на квалифицирана работна ръка от държави извън ЕС със синя карта.
Зад добрите намерения обаче прозира нещо, което някои анализатори окачествиха като „политика на идентичността“ или „културна политика“. В мандата на Схинас се говори за интеграцията като гаранция за сплотеността на обществото, само че не става ясно за кого точно е предназначена интеграцията, защото, откакто пазарите на труда са отворени за вътрешноевропейски мигранти, много граждани в Западна Европа се оплакват от „лошите източноевропейци“. Помните историята с полския водопроводчик и как Найджъл Фараж плашеше англичаните с наплива на българи и румънци като само два от най-ярките примери. В много европейски градове гражданите си обясняват ръста на битовата престъпност с наплива от Източна Европа. Отнася ли се интеграцията за тях, или става дума за онези, нежеланите мигранти, идващи от предимно мюсюлмански държави? В какво точно ще се изразява тази интеграция и с какви средства се очаква да бъде постигната, са само част от въпросите, които тази формулировка повдига. Сякаш предчувствайки реакциите, в мандата на Маргаритис Схинас Урсула фон дер Лайен е записала, че европейският начин на живот се гради на „солидарността, спокойствието (peace of mind) и сигурността“. Ако това е така, все повече страни членки имат нужда да бъдат обучени на тема „европейския начин на живот“, защото проявяват избирателна солидарност, ако (изобщо) спокойствието се нарушава от постоянните заплахи от въображаеми злонамерени нашественици, а сигурността се възприема повратно като сигурност за вожда вместо сигурност за гражданите и бизнеса. Акцентът в мандата обаче е поставен върху незаконната миграция и точно това възпали либерално мислещите в социалните мрежи, тъй като в него се посочва, че трябва да се обърне внимание и да се работи за намаляването на „закономерните страхове и притеснения“ относно ефекта от незаконната миграция върху икономиката и обществото. Кои са тези страхове? Кой се страхува? Какви рискове представлява незаконната миграция за икономиката и обществото? Още въпроси, на които няма отговор в длъжностната характеристика на Схинас. Вероятно задачата да отговори на тези въпроси е оставена на него.
В същото време се казва, че европейският начин на живот се гради върху достойнството и равенството.
В такъв случай гръцкият еврокомисар ще има доста работа в няколко страни членки
начело с Унгария, Полша и България, където достойнството и равенството са благодат само за близки към режима. Всички останали биват унижавани по всички възможни начини чрез репресии, медийно унижение (случаят с един от кандидатите за кмет в София е показателен в този смисъл). От длъжностната характеристика на Маргаритис Схинас не става ясно на какви факти и изследвания се позовава г-жа фон дер Лайен в твърденията си за притесненията на гражданите. Именно затова се поставя въпросът дали новоизбраната шефка на ЕК не прави реверанс към крайната десница, или по-скоро антилибералните сили, които често пробутват „нашия начин на живот“ като оправдание за ограничаване на права и свободи на хора, смятани за „чужди“ или „враждебни“ към това, което антилибералът вижда като „наш начин на живот“. Употребата на „нашия начин на живот“ се използва еднакво успешно както от популистите и крайната десница в Европа, така и от Ку-клукс-клан в Америка.
И като стана дума за притесненията, че зад мандата на Схинас се крие политика на идентичността, важно е да се отбележи, че Схинас на практика ще надзирава ресора на българската еврокомисарка Мария Габриел. Той ще отговаря за образованието и създаването на общоевропейска образователна зона. Мандатът на Схинас хем говори за разнообразие като основна ценност на ЕС, хем за кохезия, тоест сближаване. Забъркването на всички изложени проблеми с образованието води до заключението, че става дума за политика на идентичност.
А какво всъщност е европейският начин на живот?
Независимо от острите критики и заплахата на ЕП да не одобри гръцкия кандидат за еврокомисар, което всъщност означава да падне цялата Комисия, защото парламентът одобрява състава й в пакет и не може да гласува вот на недоверие на отделни комисари, Фон дер Лайен показа остри зъби. Първоначално показа склонност да отстъпи, но след това сякаш се мобилизира в защита на ресора. Отбраната достигна своя пик в началото на седмицата, когато тя публикува мнение в няколко европейски вестника, обяснявайки какво точно има предвид. Обясненията й са доста вяли, но от тях става ясно, че под това име влизат демокрацията, върховенството на закона и всичко онова, което популисти и антилиберали се опитват да подкопаят. Тогава какво общо имат емигрантите?
Преди няколко години (2011-а) фондация „Бертелсман“ публикува книга с есета, озаглавена именно „Европейският начин на живот“. Сред авторите на есета в книгата е и бившият австрийски канцлер Волфганг Шюсел, според когото европейският начин на живот е фраза, която има потенциала да се развие като „американския начин на живот“, разбиран като всеотдайна работа за общото благо. Книгата излезе много преди да започне миграционната криза и в средата на кризата в еврозоната, която за първи път обтегна значително отношенията в ЕС. На фона на миграционната криза и смяната на курса в някои страни членки към антилиберална демокрация проблемите в еврозоната изглеждат като най-обикновено семейно спречкване за семейния бюджет. Откакто Виктор Орбан пое курс към евразийската ценностна система и започна да се огражда с все повече елементи на „европейския начин на живот“, ситуацията в ЕС започна да прилича на предразводна.
Все пак решението на фон дер Лайен да избере точно това име за ресор на Схинас би могло да има и положителен ефект, като предизвика сериозни дискусии за европейския начин на живот и дали вместо към мигрантите, които винаги са били част от него, не трябва да се концентрираме върху други неща, които са далеч по-голяма заплаха. Превръщането на изборите в конкурси за фалшиви новини, заплахата за киберсигурността, включително и на изборния процес, намесата на страни като Русия в демократичните процеси в Европа, антилиберализмът и популизмът, възстановяването, макар и временно, на границите в Съюза са истинската заплаха за европейския начин на живот, разбиран като свобода на движение, на идеи, вероизповедание, сексуалност, академична свобода, уважение и толерантност към различните, солидарност, демокрация, върховенство на закона. Европейският начин на живот, представен като пряко свързан с миграцията, е прикрита политика на изключване, която винаги води до реч на омраза, а оттам и до престъпления от омраза. Фон дер Лайен направи стратегически грешен ход с това име, който можеше да бъде лесно забравен, ако тя не беше решила да се окопае още по-дълбоко с обяснения, че совите не са това, което са.
