Михаил Големинов е пианист, композитор, програмист на мултимедийни приложения. През 1987 г. във Виена се дипломира като специалист по електроакустична музика и програмиране в Института по електроакустика. Пак там през 1989. завършва Висшето училище за музика и изпълнителски изкуства. Работил е в "Бургтеатър", Австрия, като композитор и музикант, също така като редактор в музикалното издателство "Доблингер" в Австрия.
------
- Г-н Големинов, вие сте авангарден композитор, а наскоро изненадахте публиката с лиричните си четири пиеси за камерен оркестър. Звучеше съвсем различно от вашите композиции. Ще се ориентирате ли към по-класическата музика?
- През годините, определението "авангарден" придобива все по-неясни измерения за мен. Навремето (през 70-те и 80-те години) у нас беше популярно и модерно да се спекулира с тенденцията за принадлежност към стилове и направления, привидно или частично противоположни на актуалния за онова време мейнстрийм. Но особено след като европейският така наречен авангард се превърна в непоклатима и почти академична вкаменелост, интересът към творчество, претендиращото да бъде носител на най-новото, като че ли спадна значително. 
- Защо?
- Защото понятието "авангард" се покри с прах, почти се загуби в глобалния поток. Що се отнася до четирите пиеси за камерен оркестър, те представляват една закачка с минимализма, не с класиката. Не пиша за първи път в този стил. Въпросът за ориентацията към класическата музика ме затруднява, защото няма друга класическа музика освен виенската класика. Опитите за утвърждаване на определението съвременна класическа музика предизвикват у мен насмешка и недоумение. Това е някаква импортирана от САЩ простотия.
- Известен сте с бунтарски дух, още през 1983 г. организирахте първия независим фестивал на съвременната музика в музикалната академия в София, без съгласието на ръководството. Не се ли страхувахте да проявите такава дързост в онези "програмирани" времена?
- Не се смятам за бунтар и не съм. Правеше ми се нещо, което да разсее царящата в държавната консерватория академична скука. Помня, че реакцията на професорските кръгове беше слаба, и това даже ме разочарова. Чак толкова не ще да са били програмирани споменатите времена, още повече абстрактният език на музиката трудно се поддава на канализиране. Освен това имаше личности, като например професор Боян Лечев, които енергично съдействаха за осъществяването на концертите. Всъщност допускам, че по повод въпросните фестивали на независимото студентско музикално творчество (1983 и 1984 г.) се е генерирала представата, че съм авангарден композитор може би поради някои използвани от мен и от някои други колеги композиционни похвати, минаващи за съвременни. А те са били остарели още тогава, но не сме си давали сметка за това.
- А към наследството имате ли отношение? Десетина години реставрирате стари ръкописи в музикалния архив на Музикферайн (Виена). Как оценявате този период?
- Нямам отношение към музикалното наследство. Въпросната работа беше по поръчка и единственото, което категорично разбрах с напредването на този проект, беше фактът, че класическите композитори не работят с оригинален авторски материал, а изграждат музиката си на базата на песенния, танцов и поетичен фолклор от съответните региони. В този контекст натрупаният по онова време опит ми помогна да осъзная, че класическото музикално наследство следва да бъде оценявано обективно, без да се забравя, че е създадено от нормални човеци. Все пак класическата музика е чалгата на феодалите. 
- Как така?
- Това е друг дълъг разговор...
- Непрекъснато подхвърляте провокативни, иновативни идеи. Срещате ли съпротива?
- Не прокарвам идеи, създавам артистично-музикални ситуации, стремейки се да посветя целия си ангажимент на генерирането на атмосфера, в която да се потопи аудиторията. Да я откъсна от  всекидневието. Още повече една идея се смята за иновативна до момента, в който научиш, че някой я е реализирал доста преди теб. В този смисъл всичко е много относително и в повечето случаи претенцията за иновативност се оказва безпредметна. Не знам какво точно означава думата съпротива. Правя нови проекти със или без съмишленици. 
- А успешно ли?
- Някои от тези проекти се осъществяват, други - не. Не съм се замислял дали срещам съпротива, по-скоро мисля, че за реализацията някои идеи не ми е достигнала енергия или късмет....
- Дългогодишен член сте на международната група за интуитивна музика Satellite-Z. Бихте ли споделили в какво се състои същността на интуитивната музика?
- Въпросната група отдавна не съществува, това беше също само епизод, но с последствия за мисленето ми. За мен музиката по принцип е интуитивна, но има разлика между интуитивна интерпретация и интуитивна импровизация. По принцип се придържам към собствената си концепция за импровизация, основаваща се на един поглед към музикалната материя, отричащ подготвената импровизация. Импровизация означава не да правиш това, което си научил, а това, което не можеш. 
- Тоест?
- Истинската импровизация означава да се оставиш на интуицията и да забравиш, да игнорираш натрупания опит. На практика това се оказва доста трудно и почти непостижимо, но е вълнуващо именно с непредвидимостта си.
- Заедно с пианистката Анжела Тошева сте основател на Orange Factori (музикално издателство и студио за компютърна музика и музикално оформление). Лесно ли се утвърждава компютърната музика у нас?
- Да уточня - Orange Factory е музикална къща със следните акценти в дейността: организиране на концерти и фестивали, продуцентска и издателска дейност, включително разработване на нов художествено ориентиран софтуер, преди всичко интерактивни аудиовизуални приложения. Не знам какво е компютърна музика. Компютърът се утвърди като помощно средство, все по-често използвано от музикантите. Широко разпространената представа, че компютърът прави музиката, е доста налудничава. Да, има много опити да бъде използван компютър за съчиняване на нова "авторска" музика, особено в контекста на новите постижения в областта на изкуствения интелект. Самият аз съм разработвал приложения, генериращи музика в реално време, нещо като импровизационни програми, но всичко това изисква практическо прилагане на композиционни алгоритми, зад които все пак стои човекът с мислите и емоциите си, т.е. това може по-скоро да се нарече музика, създадена с помощта на компютър.
- А има ли бъдеще в това?
- Бъдещето е непредсказуемо. Иначе не би било бъдеще.
- Неглижира ли се музикалното образование у нас?
- Словосъчетанието "у нас" привнася локален нюанс и не представя проблема достатъчно прецизно. Ако в тази област има дефицит, той е глобален. Но нещата очевидно са стигнали до една точка, в която музикалното образование трябва да рухне, за да се роди наново, и то само ако наистина има нужда от него. Нещо, в което не съм много убеден. Музика ще има и без образование. Защото тя е част от есенцията на човешката същност, а не образователна категория.