Какво ще се случи с болница, ако заради лекарска грешка трябва да плати обезщетение, което се равнява на половината й годишен бюджет? Ако здравно заведение, което е едно от малкото в даден регион, фалира, това не поставя ли в риск пациентите? И защо никой не си взема поука от делата за лекарски грешки, така че да се минимизира рискът от нови.
---
От началото на 2007 г. до края на септември т.г. в България са водени 458 граждански дела за обезщетения заради лекарски грешки. Тези дела продължават приблизително по близо 4 години, т.е. повече, отколкото другите граждански процеси в страната. В момента още висят производства, макар и малко на брой, започнали в периода 2007 - 2012 г. Причината за продължителността на тези дела най-често е, че като доказателства по тях се ползват медицински експертизи. "В тези производства често се изслушват комплексни експертизи, в които са включени вещи лица от различни медицински специалности, както и множество повторни или допълнителни експертизи. "Забелязва се, че в голямата си част по-дълго продължилите дела са отлагани многократно за изслушване на повече от една експертиза или поради продължителния период, в който съдът е изпитвал трудност да назначи вещи лица", се казва в изследването "Медицинският деликт" на адвокат Мария Шаркова, представено в сряда. Проблем с експертизите по тези дела е и че малко лекари са съгласни да участват в процеси срещу колеги.
Средният размер на търсеното обезщетение е 71 320 лв
Разноските на пациентите, който водят делата, са средно 5482 лв. - за държавна такса и минимално възнаграждение на един адвокат. Отделно има разходи за експертизи, за призоваване на свидетели и издаване на съдебни удостоверения, преписи и т.н.
64% от проучените дела са приключили окончателно. В около 40 на сто от тези случаи съдът е признал претенциите на ищците и им е определил обезщетение. Преглеждайки делата, адвокат Шаркова стига до извода, че 1/3 от тях нямаше да бъдат заведени, ако комуникацията между лекари и пациенти беше на ниво. Често обаче медиците не спазват етичните норми, държат се грубо, крият информация и оставят у хората усещане, че не се интересуват от страданията им.
"Броят на делата, завеждани всяка година срещу лечебни заведения, се увеличава постепенно. Не може обаче да се твърди, че случаите на настъпване на вреди при оказване на медицинска помощ са се увеличили. Няма данни в тази посока. Може обаче да се предполага, че увеличаването на съдебните спорове се дължи на по-голямата информираност на пациентите и нарастването на обществената чувствителност към този проблем", смята адвокат Шаркова, която е специалист по медицинско право и за втори път работи по подобно изследване.
Най-голямото обезщетение към момента е 490 хил. лв.
Делото по този казус срещу болница "Токуда" е все още висящо и не се знае дали решението на първата инстанция ще бъде потвърдено. Става дума за проблемно раждане, което е довело до увреждане на детето. В.И. постъпила в болницата през юни 2013 г., защото преносвала бременността си. И раждането било предизвикано. В исковата молба до Софийския градски съд се твърди, че лекарите не са преценили правилно ситуацията и въпреки проблемите с бебето продължили опитите за нормално раждане, вместо да направят секцио. Не била направена стандартната прогноза на раждането, която изисква вагинален и ехографски преглед и запис на сърдечните тонове на детето. Така цезаровото сечение е направено твърде късно, на фона на дълго траещо и задълбочаващо се задушаване на плода.
Бебето се родило с тежки увреждания, без спонтанно дишане, с единични глухи сърдечни тонове, без рефлекси. Още в първите дни след раждането детето получило гърчов синдром, отклонения в мускулния тонус и рефлексната дейност. В иска се казва още, че и след това животът на детето продължил с постоянно ходене на лекари заради тежкото му здравословно състояние. То има неврологични проблеми, физическото му развитие е забавено и на практика момиченцето е изцяло парализирано.
Майката пък е претърпяла голяма кръвозагуба - около 2 литра, която е довела до анемия. Пред съда твърди и че още не е преодоляла тежката психична травма. За това жената претендира за обезщетение от 50 хил. лв. за себе си и 500 000 лв. за детето. Софийският градски съд определя 450 хил. лв. на момиченцето и 40 хил. лв. на майка му.
По време на делото експертите обясняват грешките, допуснати от лекарите. Като се започне оттам, че терминът на жената е бил неправилно изчислен и тя изобщо не е преносвала, мине се през това, че не е трябвало да използват форцепс, а да пристъпят към спешно секцио, и се стигне до това, че не са изпратили плацентата за изследване, както повелява процедурата при такива случаи. Ако е било направено цезарово сечение, нямало да се стигне до задушаването на бебето и уврежданията му, категорични са експертите.
По друго дело с рекордно обезщетение искът е за 900 000 лв., а окончателно присъденото обезщетение е 400 000 лв. Заедно с разноските по делото, които болницата е осъдена да плати, сумата набъбва до 580 хил. лв. Става дума за болницата в Кърджали. А случаят е от 2010 г., когато при урологична операция пенисът на дете на 2 години и 9 месеца е изгорен от лекаря и това е довело до некроза. На практика момченцето остава без пенис.
След това детето е лекувано в "Пирогов", но последствията са необратими
Лекарят - началник на урологичното отделение в болницата, е признат за виновен и по наказателно дело е осъден условно. Първата инстанция, която разглежда гражданския иск - Окръжният съд в Кърджали, присъжда на родителите на момченцето 170 хил. лв. Съдът приема, че не може да обезщети детето за бъдещи вреди - например за това, че няма да може да има семейство и деца. Могат да се компенсират само вече настъпили събития, обяснява първата инстанция. Апелативният съд в Пловдив потвърждава това решение. Върховният касационен съд обаче постановява, че справедливото компенсиране на вредите на детето е 400 хил. лв. Размерът на обезщетението е мотивиран от върховните съдии с това, че лекарската грешка завинаги е засегнала физическото и психическото здраве на детето. Взет е предвид и стандартът на живот в страната.
Данните на НЗОК сочат, че средният размер на заплатените средства за оказване на болнична медицинска помощ на това лечебно заведение е 80 000 лв. месечно. Годишните приходи от касата са около 1 млн. лв. Това означава, че общата сума, която лечебното заведение е следвало да заплати, надвишава размера на основния приход на болницата за половин година.
Когато болница е осъдена на такова голямо обезщетение, тя буквално може да фалира от едно дело. "Подобни последствия от съдебните дела могат осезаемо да повлияят върху качеството на медицинската помощ в дадени населени места, в които това лечебно заведение е единственото или едно от малкото", обяснява Шаркова.
Абсурдното е, че и след този случай има и други увредени деца, постъпили в болница със същата диагноза - фимоза. И при тях става дума за изгаряне с електрокоагулатор. В един от казусите е присъдено 30 000 лв. обезщетение, след като в Хасковската болница изгарят крака на детето и се налагат 4 операции в "Пирогов". Друг подобен случай на изгаряне е оценен от съда на 50 хил. лв.
При тежки увреждания на дете исковете на родителите за вреди се отхвърлят, тъй като съдилищата приемат, че те са косвени. "А косвените вреди не се обезщетяват", обяснява адвокат Шаркова. Такъв е случаят с Л.П., която изпада в будна кома, след като е неправилно интубирана преди операция заради остър апендицит. При намесата на анестезиолога, който според свидетели е бил пиян, момичето получава бронхоспазъм, епилептичен гърч и сърдечен арест. То изпада в клинична смърт, като впоследствие е възстановена сърдечната дейност. За това през март 2018 г. Софийският апелативен съд присъжда 220 хил. лв. обезщетение за неимуществени вреди и над 20 хил. лв. за имуществени вреди. Искът на майката обаче е отхвърлен. Жената настоява да бъдат обезщетени моралните й страдания заради необратимо увреденото здраве на детето. Освен това майката се грижи за момичето денонощно. Но на две инстанции искът й не е приет. Предстои да се произнесе и Върховният съд.
Адвокат Шаркова е убедена, че е време
да се предприемат мерки за превенция на лекарските грешки
и подобряване качеството на медицинските услуги. Първата стъпка обаче е да се създаде система за докладване и анализ на тези събития. Законодателна инициатива за това обаче няма. А това прави уязвими както пациентите, така и работещите в здравната система. Според нея нарастващият брой на делата и присъжданите обезщетения трябва да е стимул за по-честото използване на методи за алтернативно решаване на споровете. Каквато е медиацията. Или да бъде създадена административна процедура за обезщетяване на пациенти по примерите на скандинавските държави. Болниците обаче имат ограничения да сключват споразумения, с които се признават задължения или се приключва възникнал съдебен спор.
---
Хирургията и гинекологията са сред най-рисковите специалности
Най-рисковите специалности са хирургия, акушерство и гинекология, ортопедия и травматология, дентална медицина и спешна медицина. Това сочи анализът на съдебните дела. Според адвокат Шаркова тази информация е важна във връзка със сключването на задължителните застраховки на лекарите. Като за лекарите от най-рисковите специалности би следвало да се определят по-високи застрахователни лимити.
Тази информация би могла да послужи и на самите лекари, които работят в рисковите специалности - например да бъдат създадени алгоритми за поведение, допълнително обучение на специалистите, ревизиране на вътрешните актове и процедури в звената, завишен контрол и т.н.
В повечето случаи ответници по делата са болниците, а не лекарите. А при сключването на застраховките по Закона за здравето в общия случай болницата се явява "застраховащ", а лекарите - "застраховани". Самата болница е застрахована само ако изрично е договорила това със застрахователя или е сключила отделен договор. Само в 22 % от делата за лекарски грешки болниците насочват обратен иск към застрахователните компании. Ако не бъде предявен такъв обратен иск, има опасност давността за търсене на пари от застраховката да изтече, докато влезе в сила съдебното решение за лекарската грешка.
РАЗНОСКИ
"Разноските, които ще платят пациентите, ако загубят делата, могат да ги откажат да ги водят или да повлияят на размера на претендираното обезщетение", смята Шаркова, която за втори път проучва практиката по делата за лекарски грешки. Според нея финансовият риск е илюстриран добре със съдебно решение от това лято. Делото е за 100 000 лв. и е загубено от наследниците на ищеца, който умира в началото на процеса, продължил 4 години. В исковата молба се твърди, че мъжът е имал тумор на черния дроб, но в две болници му е поставена грешна диагноза и е лекуван с обезболяващи и глюкоза. Така са загубени 2 години, в които е можело да бъде адекватно лекуван. Експертите по делото стигат до извода, че "става въпрос за много рядък и атипичен тумор, който не дава промени в изследванията, поради което и не е могло да бъде диагностициран". Съдът приема, че човекът е лекуван правилно и няма лекарска грешка. След отхвърлянето на иска наследниците на починалия трябва да платят 13 130 лв. такси и разноски по делото.
НОЖИЦА
Съдилищата би трябвало да следват едни и същи критерии, когато определят обезщетенията. Доброто правосъдие освен всичко е и предвидимо. Съдебната практика по делата за лекарски грешки обаче познава случаи, при които за идентични вреди се присъждат различни обезщетения. Така например смъртта на дете в един случай е оценена на 300 хил. лв., а в друг - на 160 хил. лв. И двете съдебни решения са от 2017 г.
Обезщетението от по 160 000 лв. се явява справедливо. То съответства на вида и тежестта на търпените от родителите вреди, изразяващи се в преживявани болки и страдания от смъртта на техния 14-годишен син, приема Апелативният съд в Бургас. Магистратите твърдят, че са се съобразили и с младата възраст на починалото дете, както и с актуалната съдебна практика.
По същото време обаче Върховният касационен съд приема, че справедливото обезщетение е по 300 хил. лв. на майка и баща, загубили заради лекарска грешка 4-годишното си дете. По делото обаче са присъдени по 200 хил. лв., тъй като родителите са предявили частичен иск. "Обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразено с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда", пише в решението на върховните съдии.
