Quantcast
Министър Денков за атестацията: Всеки ще има избор | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

ПОСЛЕПИС

Министър Денков за атестацията: Всеки ще има избор

Просветният министър отговаря на притесненията на преподавателите за новите правила
5 439
При отрицателна атестация ще се дадат 2 години преподавателят да "поправи" оценката си, казва министър Денков.

Напрежението в университетите покрай предложените нови национални правила за атестация на преподавателите и актуализирани минимални изисквания за академично израстване се покачи повече дори и от февруари, когато просветният министър Николай Денков обяви курс към сливане на висши училища. Доценти и професори определиха промените за невъзможни за изпълнение, а ректори и политици оспориха начина, по който те се прокарват юридически, съзирайки в него погазване на академичната автономия. Огромно е недоволството и от факта, че изпълнението им става условие вузовете да получат 20 млн. лв. за заплати. Ще загубят ли масово преподавателите длъжностите си заради новите изисквания, или те просто "не се разбират" правилно от гилдията? Пред в. "Сега" акад. Денков отговаря на основните тревоги на гилдията.

Защо се дава предимство на Scopus и Web of Science

"Науката, с изключение на много малко области, е интернационална и практиката е научните резултати да се оценяват от независими рецензенти. Scopus и Web of Science включват списания във всички научни области, които осигуряват висок стандарт на рецензиране. За съжаление, в българските издания този стандарт невинаги се спазва. Поради това част от тях не успяват да влязат в Scopus и Web of Science", казва министър Денков. Затова усилията са да се стимулират учените да публикуват в чуждестранни издания с високи стандарти, като в същото време се подпомогнат и български издания да повишат стандарта си и да влязат в международните бази данни. "През последните 10 г. има редица български списания, които са включени в международните бази данни, като част от тях и в по-специфичните области - напр. свързани с езикознанието и българистиката", посочва той.

Що се отнася до преподавателите по чисто български дисциплини - като право, български език и литература и др., министърът дава уверение, че минималните изисквания за техните специални направления ще бъдат адаптирани така, че да отчетат коректно тяхната специфика. "Ще бъдат включени ректори и преподаватели от съответните области, които познават много добре тези научни области и имат авторитет в академичната общност, така че тя да се довери на техните решения", казва той.

Колко скъпо е участието в престижните журнали?

"В огромното болшинство от списанията, реферирани в международните бази данни, не се изисква заплащане за публикуване на статии. Заплаща се само за т.нар. отворен достъп до публикациите. Това не е препятствие да се публикува в повечето списания, тъй като отвореният достъп не е задължително условие за публикуване на качествени статии. Така че този довод е измислен и не съответства на истината", казва акад. Денков.

Учени или преподаватели?

Защо новата методика дава превес на научната дейност, а не на преподавателската? "По закона за развитие на академичния състав кандидатите за академични длъжности трябва да изпълняват минимални изисквания за академично израстване по наукометрични показатели или по такива за художествено-творческа или спортна дейност. Учебната дейност също се отчита, но по друг начин. Минималните изисквания, които обсъждаме, са специално за наукометричните показатели - така, както изисква законът. Т.е. ние изпълняваме изискванията на закона. При атестацията имаме допълнителни минимални изисквания, свързани с учебната работа, с оценката на студентите и други критерии според закона за висше образование", обяснява министърът.

Колко тежки са новите изисквания?

Преподаватели твърдят, че макар минималните изисквания да не се завишават много количествено - като точки, качествено завишаването е голямо. Сега в някои направления, например икономика, се дават повече точки за публикации в нереферирани бази данни, а в бъдеще от това ще може да се получат само 20 точки. Акад. Денков обаче посочва, че има завишение при качеството само за тези, които досега са използвали критерии, свързани с неособено високо качество на публикуването. "В крайна сметка ние искаме да повишим качеството на преподавателите и качеството на тяхната научна дейност. Няма противоречие в това отношение. Според новите минимални изисквания, освен в изданията, в които са свикнали, преподавателите ще трябва да публикуват и в други списания с по-висок стандарт в съответните научни области. Всеки преподавател ще трябва да избере дали да публикува много на брой статии, както досега, в изданията, с които е свикнал, или да публикува много по-малък брой статии, които му дават повече точки, в издания, които имат по-висок международен авторитет в науката", обяснява той.

Може ли да има количествени измерители в хуманитарните направления?

"Има редица показатели като квартилите на списанията, коефицентът K, който отчита цитируемостта в дадена област, специфичните бази данни и други, които позволяват да се отчете спецификата на всяка една област, включително и в хуманитарните. Мит е, че в базите данни Scopus и Web of Science няма списания в областта на хуманитарните и социалните науки. Има много такива списания, включително и български", казва министър Денков. Затова призивът му към колегите от тези области е в бъдеще да се опитат да използват тези списания.

Министърът уверява, че крайните показатели и критерии, включително и точките за тях, ще бъдат уточнени в хода на общественото обсъждане с участието на ректорите, които са специалисти в съответните области и познават добре техните специфики. След приключване на общественото обсъждане ще има 1 месец - до 30 юни т.г., в който работната група ще прегледа внимателно всички постъпили предложения. "Вярвам, че ще се намери правилният баланс за всички професионални направления", казва той.

Относно списъка с научни издателства, който ректори питат защо не е предварително оповестен, министърът посочва, че той ще бъде предоставен на работната група, която подготвя промените. "Става дума за международни издателства, които имат високи стандарти за публикуване", казва той.

Ще трябва ли учените да се пререгистрират в НАЦИД?

Министърът посочва, че предложените промени предполагат запазване на завареното положение, т.е. няма да се налага пререгистриране. По сегашните закони за висшето образование и за развитие на академичния състав също няма изискване за задължителна регистрация. Няма други последствия за тези, които не са регистрирани в НАЦИД, освен че не могат да участват в научни журита. "В работната група по промените в закона за висше образование, в която участват ректори и представители на висши училища, ще обсъдим дали да въведем и други последствия от липсата на регистрация", казва акад. Денков.

Как за 1 година може да се поправи отрицателна атестация?  

"Съгласен съм, че преподавателите трябва да имат повече време. Вероятно в крайния документ срокът ще бъде променен на 2 години. Това трябва да бъде решение на работната група, която ще утвърди крайния вариант на изискванията за атестиране", уверява акад. Денков.

За тежестта на студентското мнение

Няма ли опасност преподаватели, които държат на качеството и пишат слаби оценки, но са блестящи учени, да получат несправедливо отрицателна оценка от студентите си? "Студентското мнение задължително трябва да се включи, защото това е изискване на закона за висшето образование. То обаче няма решаваща роля при атестацията на преподавателите. Тежестта му е относително малка спрямо основните показатели - учебната и научната дейност. Ако един преподавател има положителна оценка за учебна и научна дейност, а отрицателна от студентското мнение, той ще получи положителна оценка", посочва министърът. 

 

 

Още

МОН купи на университетите софтуер срещу плагиатство

20.06.2022

1274
Сливането на университети помага предимно на финансите
БСК: Новите изисквания за професори са ниски за западните стандарти

11.06.2022

ЩЕРЬО НОЖАРОВ

3667