Една миниатюрна хърватска партийка предизвика континентално медийно цунами тези дни, след като президиумът й реши, че партията трябва да напусне Европейската народна партия (ЕНП), което се превърна във водеща новина за най-големите германски медии. Всъщност в исторически план Хърватската селска партия (HSS) съвсем не е миниатюрна, а още по-малко политическо джудже, нищо че социологическите проучвания днес я поставят на прага за влизане в хърватския Сабор или Европейския парламент. Коя е тази малка партия, която каза „Стига!“ на ЕНП и обяви, че не желае повече да стои в една стая с хора като Орбан, Вучич и Таяни?

HSS има дълга история, която връща назад към началото на XX век. Възможни са някои бегли паралели с българското БЗНС, но всъщност става дума за партия, която е била център в борбата на хърватите за независимост от Австро-унгарската империя, а после от фашистите, макар и след доста криволиченe. Един от най-болезнените епизоди в историята на партията е убийството на лидера й Степан Радич в парламента в Белград през 1928 година заради позицията му, че новосформираното Кралство на сърбите, словенците и хърватите трябва да бъде република и съпротивата им срещу желанието на Сърбия да доминира кралството. По-късно, по времето на фашистката Хърватска независима държава, ръководена от пионката на Мусолини и Хитлер - Анте Павелич, HSS отново изиграва важна роля. Първоначално партията участва в управлението, водена от желанието си за независима Хърватия. Буквално седмици след сформирането на правителството на Павелич обаче HSS решава да мине в опозиция и по-късно се включва към партизанското движение.

Съвременната история на партията е не по-малко интересна може би защото донякъде напомня на онези бурни времена от началото на XX век. Доскоро, тоест в навечерието на предишните избори за ЕП, лидер на партията беше Марияна Петир. Жена с тесни традиционни възгледи, която сключи сделка с в момента управляващия Хърватски демократичен съюз (HDZ) и стана част от коалиционната листа. Така успя да влезе в ЕП и моментално направи впечатление не само с консерватизма си, но и с доста националистическите си виждания. Вътрешнопартиен бунт я свали от лидерския пост и в момента лидер на селската партия е Крешо Беляк, който направи 180-градусов завой. Оттегли подкрепата си за HDZ, застана в опозиция и в момента е една от най-ярките опозиционни фигури в Хърватия. От доста време той е един от най-отявлените критици не само на фашизоидните усташки проявления в Хърватия, но и на цялостната антилиберална тенденция в Европа.

Чашата на търпението на HSS под водачеството на г-н Беляк преля след изявлението на председателя на ЕП Антонио Таяни, че Далмация и Истрия са италиански територии. Тогава той обяви в Twitter, че на това трябва да се сложи край. Миналата неделя председателският съвет на партията реши, че HSS трябва да напусне ЕНП. Решението не е окончателно, тъй като предстои да бъде гласувано и от Общото събрание. Междувременно HSS стана част от либералната коалиция в Хърватия, известна като Амстердамска, която набира сериозна подкрепа и е сигурно, че ще изпрати не един или двама представители в ЕП. Крешо Беляк е един от кандидатите в Амстердамската листа, макар че е поставен доста назад. В Хърватия преференциалното гласуване се превърна в традиция и дори се прилага и за национални избори. Голямата популярност на Беляк сред демократичната общност в Хърватия може да го изстреля доста по-напред в листата. Ако влезе в ЕП, той ще бъде мощен глас против орбаноизацията на Съюза.

Новото партизанско движение

Либерално настроените партии в различни държави в ЕС водят окопна война срещу десните (а в някои случаи и левите) мастодонти. Доколко миниатюрната дори в хърватски план, камо ли в европейски, HSS е в състояние да навреди на гигант като ЕНП по-малко от три месеца преди евроизборите?  HSS в момента са единствените, които обявиха толкова безкомпромисно решение – вместо да чакат да видят кога точно ще се изчерпа търпението на ЕНП, направо ще напуснат. Едно е сигурно, действията на една малка партийка от държава, която се намира в периферията на ЕС, привлече вниманието на мнозина в Съюза и това едва ли ще остане без последици. Ако малка партия може да рискува, защо тогава големите не могат да си позволят по-силни позиции?! Дори и последиците да не са фундаментални на макро, европейско ниво, на микрониво ще бъдат значителни, а оттам до макронивото крачката не е чак толкова голяма.

Социалистите повтарят грешката на ЕНП

До съвсем скоро европейските социалисти, водени от компрометирания бивш български премиер Сергей Станишев, стояха някак встрани от европейската надпревара основно защото шансовете им да спечелят евроизборите са нищожни най-вече заради дезориентацията на социалдемократите в последните години. Те издигнаха доста силен шпиценкандидат – сегашната дясна ръка на Юнкер в ЕК – първия заместник-председател Франс Тимерманс. Холандският полиглот, който пое всички позитиви и негативи от борбата на ЕК за опазване на върховенството на закона, има сравнително малки шансове за победа над Манфред Вебер, но най-силната му страна, а именно битката му в защита на върховенството на закона, ще се превърне в негова слабост, защото европейските социалисти също сключиха фаустовска сделка с румънските социалдемократи. В замяна на подкрепата им за Тимерманс ПЕС решиха да не предприемат действия срещу румънското правителство, което руши със замах върховенството на закона и води неприкрита борба за запазване на корупцията като модел. Нещо повече, румънските социалдемократи обявиха война на най-силната кандидатка за най-новия и доста мощен пост в ЕС – този на главния прокурор. Фаворит за позицията е добре познатата  Лаура Кьовеши, но румънското правителство е против нея и успя дори да събере подкрепата на останалите подкрепящи корупцията членове на ЕНП, сред които и ГЕРБ, тоест България. Точно тук Тимерманс като виден борец срещу потъпкването на върховенството на закона трябваше пръв да се отрече от подкрепата на Драгнеа и да настоява ПЕС да застане зад Кьовеши. Сключвайки пакт с румънското правителство, ПЕС не просто деградират собствената си шпиценкандидатура, но и напълно легитимират подкрепата на ЕНП за антилибералните сили.

Това показва за пореден път

огромната диспропорция в представителството на национално и европейско ниво

Звучи абсурдно цената на едно брюкселско кресло да е по-висока от всичко, за което ЕС се е застъпвал десетилетия наред в името на мира и просперитета на континента, но ето че, оставени без никакъв контрол, онези, които говореха безспир за демократичен дефицит, сега удобно се възползват от него, за да си осигурят дълъг мандат и обилни пенсионни и здравни осигуровки, както и пълна недосегаемост. ЕП беше единствената институция, която се опитваше да държи под отговорност европейските чиновници. Откакто популисти, националисти, салвино-фашисти, фаражисти, маринльопенисти или най-обикновени путинисти превзеха медийното внимание, ЕП се превърна в сбор от национални трибуни, вместо в наднационален орган, който търси отчетност от наднационални институции. Това само по себе си е много сериозна стъпка назад и предстоящите избори не се очаква да подобрят сериозно ситуацията.

ЕС се нуждае от мобилизацията на всички крешобеляковци,

които са готови да партизанстват в името на принципите, в които вярват. Убедена съм, че Беляк и неговата HSS са бялата лястовица, която вещае дългоочакваната либерална пролет в ЕС. Време е всички демократично мислещи в ЕС да се изправят не просто срещу доминацията на ЕНП, а и срещу злоупотребата на европейските политически партии с липсата на реална връзка между избирателите и надевропейското ниво. Крайно време е монополът на европейските чиновници да бъде разбит. Именно такъв монопол прави Орбан нещо повече от национално диктаторче, зависимо от еврофондове. Ако ЕНП не ламтеше за паневропейска власт, Орбан отдавна щеше да е минало. Като казах минало, се сетих, че видях в интернет рекламен билборд, на който Ангел Джамбазки твърди, че бъдещето на Европа са традиционализмът, християнските ценности и патриотизмът. По този повод ще припомня на онези, които не знаят или са забравили, че това е миналото на Европа. Вече сме вървели по този път и знаем къде води той. Бъдещето е цифрово, прогресивно, индивидуалистично, наднационално, многоезично, много динамично и вече излиза от обсега на партийните динозаври.