Г-н Фридрих Мерц е важна фигура в германското общество, макар че в момента не заема държавна длъжност. А съвсем скоро, догодина, може да се окаже и най-важната фигура в Германия. След оставката на г-жа Ангела Меркел като лидер на управляващия Християндемократически съюз (CDU, ХДС) през 2018 г. г-н Мерц бе кандидат да я смени, стигна финалния балотаж, но загуби с малко лидерската битка със сегашната военна министърка (позната с кода АКК за онези, които не могат да й запомнят името Анегрет Крамп-Каренбауер). Той загуби балотажа не защото АКК надделя с политически идеи и аргументи, а защото дори в дясната управляваща партия сработи

сиромашкият рефлекс на страха от богаташите

Проблемът е, че г-н Мерц е един от ярките представители на корпоративния бизнес. След дългогодишна кариера като корпоративен адвокат от 2016 г. той е председател на надзорния съвет на германския субсидиар на американския финансов гигант "БлекРок", световния № 1 в управлението на активи с портфейл от 7 трилиона долара. Г-н Мерц заема още дузина места в управляващи органи на корпорации и фондации. Лидерската битка за ХДС той загуби заради едни 30 млн. евро бонуси, които получил. Обясненията му, че не бил капиталист, а само един „трудещ се професионалист“ и част от „горната средна класа“, далеч назад от клуба 1001 най-богати германци на сп. "Капитал", не убедиха германските християндемократи да изберат лице от бизнес елита за свой лидер. Но вече съжаляват. Политическата звезда АКК бързо залязва, лидерката не се отличи с никакви нови идеи, а като федерален министър е още по-безлична и от предишната дама на този пост – сегашната шефка на Еврокомисията г-жа Урсула фон дер Лайен.

Всеки длъжен да подава данъчна декларация добре знае, че във всяка страна това е огромен документ, в който всяка грешка струва скъпо, а тежките случаи са инкриминирани от Наказателния кодекс. Да се събере годишната данъчна декларация върху бирена подложка (Bierdeckel, знаете онези картончета с една педя площ, върху които всяка вечер се сервират милиони халби бира) значи да се изскубне из корен и да се смени цялата данъчна система. Въпреки че завчера г-н Мерц уточни, че може да се наложи бирената подложка да се изпише и от двете страни, той предлага

облагане, просто като детска игра:

да отпаднат безбройните корекции и данъчни облекчения, примитивните данъчни форми – например данъкът върху занятието (Gewerbesteuer, слава богу, в България нямаме такъв), да има един и всеобхватен данък върху дохода, един върху печалбата на фирмите, друг върху доходите на физическите лица, еднакво облагане на всички доходи, независимо от какъв източник са получени. Никакви или минимални изключения от облагането, но и никакво утежняващо данъка преобразуване на основата, никакви облекчения, чийто повод и смисъл отдавна са забравени. Това означава драстично намаляване на данъчната ставка на такъв прост и всеобхватен подоходен данък. Когато преди 16 години г-н Мерц обширно представи проекта за облагане върху една бирена подложка, той предложи долна граница от 12% и само две стъпала на прогресията. Днес предложенията за ефективно облагане са още по-радикални и решението е известно: пропорционално облагане, тъпо преведено от английски като „плосък данък“. Единствено всеобхватен, пропорционален подоходен данък може да се декларира върху страница-две. От позицията на претендент за бъдещ канцлер г-н Мерц не произнася гласно това, но изводът е очевиден и алтернативи няма. Прилаганата в Стара Европа

тромава и объркана данъчна система няма бъдеще

Никакви фискални съюзи и натиск върху страните в европейската периферия да се откажат от своите ефективни и конкурентни данъчни системи нямат бъдеще. Западът трябва да се промени. Няма бъдеще фискална система, която позволява на глобалните корпорации да се измъкнат с ефективно облагане 6-7% от печалбите, а дребният бизнес да се товари с над 30% данък. Погледнете българските годишни данъчни декларации. Това са десетки страници с няколкостотин реквизита. Като стандарт за опростено и разбираемо облагане се приема британската декларация CT600 (corporate tax return), тази година тя е само 10 страници, рехаво запълнени с едва 1/3 от данните, които събират нашите данъчни. Германската декларация с приложенията към нея заема над 100 страници. Слаломът между хилядите реквизити, от които зависи последният ред, на който се записва дължимият данък, е бизнес за милиарди евро всяка година. От него фискът губи трилиони. Но

данъчният инженеринг е напълно законен начин

да се намали облагането, без да се наруши и дори без да заобиколи по недопустим и доказуем начин законът. Той става ненужен и практически невъзможен при оптимално опростена данъчна система. И не е далеч денят политиците да забележат очевидното. Облагането в цяла Европа ще се опрости и облекчи, Западът ще догони и ще възприеме по-ефективния данъчен модел на развиващия се Изток. Тогава едно от малкото конкурентни предимства на България ще намалее, може и изобщо да изчезне. Това е. Въпросът е само кога.