Столичният общински съвет още не е навършил един месец и e провел само три заседания (под формата на дълга първа сесия), но най-важното за него вече се очертава- предстоят 4 години, в които полезните за софиянци неща ще се случват много трудно, ако изобщо се случват. 7-те политически групи в СОС още не са си избрали председател и местният парламент не може да заработи. По-лошото е, че не се вижда хоризонт кога това ще се случи. Не е ясно кога ще се съставят комисии, които да започнат да разглеждат доклади и да взимат решения. Управлението в града видимо върви на забавени обороти. Една от причините със сигурност е влизането в общината на новия кмет Васил Терзиев, който още не е назначил част от заместниците си. Другата е, че общинските съветници не се занимават с друго, освен да се карат кой да бъде избран за "пръв сред равни". Времето за обсъждане на бюджета на София за 2024 г. неумолимо наближава, а на план-сметката за почистването на града вече тече. Засега обаче тези важни теми се заместват с политически боричкания, докато всички чакат СОС най-после да стартира истинската си дейност.
Най-много поуки през този първи месец
би трябвало да си е извлякла групата на ПП/ДБ/"Спаси София", от чийто редици е кметът Терзиев. Подкрепящите го формации, начело с Борис Бонев, влязоха на "Московска" 33 със самочувствието, че ще могат да повдигат планини, защото са победили ГЕРБ след 18 г. доминация в София. Бонев се надяваше, че останалите групи ще му признаят правото да бъде шеф на СОС заради рекордния брой преференции на изборите и защото го предлага най-многочислената група. Нищо от това не се случи. На ПП/ДБ/СС също толкова рекордно бързо им се наложи да научат, че в политиката всичко е сметки- в случая и в преносен, и в буквален смисъл. Останалите политически сили се втурнаха да показват на ПП/ДБ/СС, че 23 общински съветници в 61-членен СОС са нищо и че групата на Бонев ще трябва да прави чудеса, за да си осигури подкрепа - и при избора на председател, и за всичко останало. Бонев два пъти не събра 31 гласа, за да оглави съвета, а на последното заседание дори не се кандидатира, за да станело ясно, че кризата с най-високия пост не е в това, че той посяга към него, а че останалите групи не искат да носят отговорност.
Най-шумно и в същото време най-лишено от логика е поведението на ГЕРБ-СДС през този първи месец.
След като загубиха тоталната власт в София,
която имаха до 13 ноември (когато Терзиев се закле и се учреди новия СОС), подчинените на Бойко Борисов се държат в него като квартален бабаит, от когото съседите вече не се страхуват и който още не може да осмисли това. Затова стои в средата на помещението, гледа страшно, сочи ту един, ту друг и често вика и заплашва. След като останаха без кмет, а групата им намаля до 14 души (преди беше 27), лидерите на ГЕРБ в София обявиха, че няма да издигат кандидат за шеф на СОС и няма участват във вота за другите кандидати, за да лъснели договорките между новите управляващи и останалите партии. Антон Хекимян и Георги Георгиев започнаха да повтарят, че Борис Бонев е изгорил всички мостове помежду им и че ГЕРБ-СДС ще бъдат най-непримиримата опозиция на ПП/ДБ/СС. В Народното събрание Бойко Борисов одобрително кима с глава. В същото време и Хекимян, и Георгиев обвиняват ПП/ДБ/СС, че преговарят с БСП за решаване на председателската криза. В четвъртък Георгиев иронично вметна, че очаква скоро начело на СОС да изгрее "малка червена звезда". Няма да си играем с вас, но не искаме да си играете и с друг, сякаш искаше да каже бившият председател на съвета. На всичко отгоре от ГЕРБ обявиха, че преговорите за шефското място в съвета се водели тайно, въпреки че първо Терзиев, а после и групата на ПП/ДБ/СС обявиха, че изпращат официални покани за преговори до другите формации. Единствено ГЕРБ-СДС не откликнаха на тях.
Това, което също така ГЕРБ правят упорито, е да опитват да забият клин между съставните части на ПП/ДБ/СС, като особено старателно насъскват ПП срещу Бонев и "Спаси София". Хекимян и Георгиев непрекъснато повтарят, че
в най-голямата група има "два властови центъра" -
Терзиев и Бонев, и питат с кой от тях трябва да се преговаря. От "Спаси София" чуват отговор, че с тях никой няма да преговаря, а от Терзиев- че в един момент СОС ще трябва да прояви разум и да заработи, и че колкото това се случи по-бързо, толкова по-добре.
Общинарите от БСП засега не казват от какво са готови да се откажат и какво искат в замяна, за да бъде избран шеф на СОС. Въпреки че на практика социалистите са с по-лош резултат преди 4 г. - 9 срещу 15 общински съветници, в актуалната конюктура цената на деветимата е по-висока и за пръв път БСП може да се озове в позиция да диктува събитията в София. В лагера на левицата очевидно са направили тази сметка, поради което за момента те не показват особена склонност на отстъпки. За разлика от ГЕРБ обаче, техните говорители не са чак толкова обърнати с гръб към Терзиев и Бонев. Или поне единият от тях. Шефът на БСП-София Иван Таков няколко пъти каза, че нямат нищо лично срещу Бонев, но че за София нямало да бъде добре, ако към неопитния в политиката Терзиев се прибави "неподходяща кандидатура за председател". БСП три пъти предложиха за поста общинския си съветник Диана Тонова, като непрекъснато повтарят, че тя е човекът, който може да сложи край на кризата. За разлика от Таков, вторият говорител на социалистите Ваня Григорова май още не е приключила с предизборната борба. Тя вече няколко пъти попита Бонев
от "кандидата на Путин" ли иска подкрепа,
когато обясняваше защо няма да му я даде. Без съмнение БСП ще отбележат сериозна победа, ако с 15 на сто от общинските съветници успеят да вземат председателското място в СОС. Освен имиджови, неговите функции носят и някои съвсем прагматични бонуси. ГЕРБ например години наред използваха шефа да блокират разглеждането на доклади, които не им харесваха. Като например този за премахването на Паметника на съветската армия, който отлежаваше в председателското чекмедже няколко години, преди в навечерието на местните избори Бойко Борисов да реши да го припознае като свой. Новият шеф на СОС със сигурност ще има важна роля, ако тази дискусия отново се разгори. Иван Таков вече публично се подразни, че в разгара на преговорите на БСП с ПП/ДБ/СС кметът на район "Средец" Трайчо Трайков, който е от ДБ, казва, че демонтажът на ПСА предстои. Таков нарече това "обикновена провокация".
Както и да се завърти рулетката занапред, едно е ясно:
само Борис Бонев и "Спаси София" май още не са наясно
или не искат да признаят, че той няма да стане шеф на СОС. Колкото по-бързо той и съпартийците му кажат това на глас, толкова по-бързо общинският съвет ще мине на следващо ниво и ще започне да обсъжда други възможности. Второто очевидно нещо е, че колкото по-дълго групите в местния парламент демонстрират, че не могат сами да си решат проблемите, толкова повече приближава момента с тях да се заемат ръководствата на национално ниво. Тогава ежедневните натяквания на общинските съветници от "Възраждане" и отвреме-навреме на Ваня Григорова, че в крайна сметка в СОС ще се възпроизведе сглобката от парламента, ще придобият формата на точна политическа прогноза.
Ако се стигне дотам Бойко Борисов и Кирил Петков и Христо Иванов да си намигнат заговорнически извън обсега на камерите и в СОС групите на ПП/ДБ и ГЕРБ неочаквано да се сближат, това ще означава, че партийните лидери са се договорили за нещо, които противоречи на вота на избирателите в София. На отминалите избори всички те, освен електората на ГЕРБ, гласуваха местната власт да се отнеме от ръцете на Борисов и на хората му. За пръв път от 18 г. те избраха кмет от друга партия, намалиха групата на герберите двойно и пенсионираха районните им кметове в почти целия град. Ако въпреки това в СОС ПП/ДБ образуват некоалиция с ГЕРБ ("Спаси София" твърдят, че няма да участват в нея), лидерите на ПП и на ДБ ще трябва да обяснят на симпатизантите си защо са били проиграни всички останали възможности, които позиционирането на силите в общинския съвет реално е предоставяло. БСП и дори "Възраждане" също ще трябва дадат отговор на този въпрос на избирателите си.
