И това се случи. За по-малко от денонощие преференциалното гласуване на практика мина в историята. С една малка корекция на Изборния кодекс ГЕРБ и ДПС го превърнаха в законодателен призрак - изглежда, че съществува, но всъщност го няма.
Години наред се опасявахме, че този момент ще дойде, макар и да не вярвахме, че на политиците ще им стигне куража за подобна наглост. Е, сториха го - в името на „политическия консенсус” и „спасяването на работата” на парламента, както обясни зам.-шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов.
Думите му веднага се разтълкуваха като признание, че неговата партия е отстъпила пред ДПС, за да задържи управлението стабилно. Зад случилото се обаче стои нещо далеч по-съществено от скритата колаборация между Бойко Борисов и Ахмед Доган. И това е стремежът на родните партийни апаратчици да върнат времето назад и да затвърдят своята водеща роля в политическия живот за сметка на гражданите.
Но да разгледаме нещата поред. Това, което се случи с преференцията, беше
кулминацията на един пореден законодателен блицкриг,
какъвто наблюдаваме всеки път, когато се зададат избори. Началото му беше през ноември 2018 г., когато ГЕРБ реши, че е крайно време да се саморазправи с машинното и електронното гласуване, които вече трябваше да бъдат въведени по силата на действащия закон. Това даде възможност на ДПС да атакува така омразната му преференция. Хората на Ахмед Доган настояха партийните листи да се преподреждат само когато даден кандидат получи толкова предпочитания от избиратели, колкото гласове са необходими, за да бъде спечелен един мандат.
Така преференцията фактически се обезсмисля - за сравнение действащият закон изисква определен процент от гласовете, подадени за листата (например 5 на сто при евроизбори), за да може един кандидат да измести онези над него. Предложението на ДПС беше толкова драстично, че направо не можеше да се приеме насериозно. Оказа се обаче, че е голяма грешка да се подценява готовността на депутатите, особено на ГЕРБ, да претворят в закон това, което са си наумили.
И това се видя от мръснишката и почти криминална законодателна операция, с която беше променен Изборният кодекс. Парламентарната правна комисия, ръководена от Данаил Кирилов от ГЕРБ, прегази набъбналия с какви ли не предложения законопроект на второ четене в рамките на едно-единствено заседание, което започна миналата сряда следобед и продължи до среднощ. Именно тогава като гръм от ясно небе дойде новината, че партията на Борисов подкрепя ДПС за преференциите. Буквално няколко часа по-късно, в четвъртък сутринта, проектът беше вкаран в пленарна зала. И там депутатите, без дори да са го прочели, трябваше да го обсъдят и така да изменят един от най-важните закони на държавата.
Безобразен начин да се върши работа, нали? А това
беше само началото на хаоса и нередностите,
които потопиха законодателния процес. По обед управляващите събраха извънредно (и не съвсем легално) правната комисия, за да направи допълнителен доклад по законопроекта, докато течеше обсъждането му в пленарна зала. Така изведнъж се оказа, че има два доклада по проекта, в които комисията беше гласувала различно по едни и същи текстове - някои бяха подкрепени в единия, а отхвърлени в другия.
Абсурд, откъдето и да го погледнеш! А в пленарна зала депутатите трябваше да прескачат от доклад на доклад, докато напълно оплетоха конците. „Сега работим по основния текст. Не, по допълнителния, по допълнителния“, ошашави се и председателят на Народното събрание Цвета Караянчева. Безредието беше очевидно, никой не беше наясно какво става. И въпреки това депутатите на ГЕРБ не пожелаха да спрат работа, за да се изяснят нещата. От тъпо упорство не искаха да си признаят колко неадекватно се държат.
А последиците от необмислените им действия могат да бъдат непредвидими. Само един, но изключително съществен пример - на извънредното заседание на правната комисия управляващите обявиха, че секциите с машинно гласуване няма да бъдат 1000, както в първоначалния вариант на законопроекта, а 3000 на евроизборите и 6000 на местния вот. И какво, да им ръкопляскаме ли? Определено не. Моментът, в който можеше да се увеличат машините, отдавна мина - сега остават едва три месеца до евроизборите. Кога ще се проведе обществената поръчка за доставката на устройствата? Кога ще бъдат доставени, проверени за неизправности и разположени в секциите? И кога ще се обучат избирателните комисии да работят с тях? Та те трудно се оправят с хартията, какво остава с изцяло нова изборна технология, която до момента се прилагаше едва в няколкостотин секции. Подобна прибързаност поражда огромна опасност от провал. А може би това е идеята -
така машинното гласуване напълно ще бъде дискредитирано
Неразбориите и недомислиците обаче бледнеят, стане ли въпрос за изтърбушената преференция. В законодателната й екзекуция ролята на обвинител и палач беше поверена на ДПС, а на жури и съдия - на депутатите от ГЕРБ. Разпределението на задачите пролича в поведението на депутатите по време на дебата в пленарна зала - депесарите бяха изключително активни и агресивни, а герберите странно мълчаливи и пасивни дори когато опозицията ги атакуваше, че превиват гръб пред Доган.
Активността на ДПС не беше неочаквана. Преференциите отдавна са трън в петата му, защото създават самочувствие на неговите влиятелни и богати активисти, че могат да се доберат до властта, без да им се налага да лазят на четири крака пред големеца в сараите. Ако знаят, че преференцията е безполезна, подобни хора ще бъдат удържани по-лесно в партийното стадо, смята ръководството на движението. От тази гледна точка не изглежда трудно да се намери обяснение за единодействието между ГЕРБ и ДПС - движението иска преференцията да не му се пречка на изборите, хората на Борисов му удрят едно рамо, а в замяна си осигуряват управленско спокойствие и комфорт.
Този път обаче
теорията за задкулисното сътрудничество между двете партии не е достатъчна,
за да обясни позицията на ГЕРБ. Управляващите са наясно, че случилото се ще има сериозни отрицателни последици за тях - например ще отблъсне демократично настроените избиратели. Тогава защо ГЕРБ застана до ДПС? Ами защото желае същото като движението.
От БСП предупредиха, че ликвидирането на преференцията ще се отрази и на самите управляващи. Това обаче е грешка. ГЕРБ отдавна се е отказала от преференцията. Всъщност партията въобще не я иска. Просто досега беше принудена да я търпи заради растящата популярност на този инструмент сред избирателите. Но вече не й се налага.
Партията на Борисов стигна етап, на който разчита преди всичко на натрупания през годините властови ресурс, за да печели избори, а не толкова на своята (и без това намаляла) електорална подкрепа. Стратезите на ГЕРБ са преценили, че вкореняването на партията в държавната и местните власти е по-удачният начин да бъдат победени нейните опоненти, отколкото да се залага на съмнителната популярност на изборните й кандидати. Още повече че напук на всички хвалби за нейната „немска” безотказност изборната машина на ГЕРБ все още не е успяла да измисли трик, с който да овладее преференциалното гласуване по места. Фрапиращ пример в това отношение е Цецка Цачева, която се провали жестоко на последните парламентарни избори именно заради предпочитанията, които събраха други претенденти в партийната листа.
Случаи като този с Цачева показват, че ГЕРБ има идентичен проблем с ДПС, стане ли въпрос за преференциите. Оттук и съвместното решение - да я изменят по начин, който да я изпразни от съдържание. В този смисъл можем да кажем, че не ДПС употреби ГЕРБ, а обратното -
управляващите използваха депутатите на движението,
за да свършат черната работа, като инициират законодателната промяна и поемат защитата й в парламента. А хората на Доган изпълниха задачата с удоволствие, защото отговаряше на техния партиен интерес.
В по-общ смисъл, това е поредната стъпка, с която се спъва демонтажът на партократичния модел, овладял политическата система. Опитите да се въведе смесена избирателна система останаха в миналото; е-вотът е замръзнал във времето; бъдещето на машинното гласуване е неясно; сега единственият мажоритарен елемент в изборното законодателство - преференцията, беше обезсилен. Накрая току-виж отпаднала и интегралната бюлетина (така и така хората на Доган само се оплакват, че усложнявала изборния процес) и се върнем към цветните. Така реставрацията на изборния модел от началото на прехода ще бъде пълна. И окончателно ще бъдат заличени крехките наченки на гражданско участие в политиката.
